от физическо желание. Това. Ето това.
Той се наведе и я целуна бавно, изпълнен с копнеж. После ръцете му започнаха да я галят бавно, внимателно, нежно. Соломон я докосваше по начин, по който не я бе докосвал никога преди. Бавно, съвсем бавно, погали с устни ухото й и топлината на дъха му я изпълни цялата, разтопи я.
Когато тя понечи да го докосне, за да го накара да проникне в дълбините й и да изпълни празнотата в душата й, Соломон хвана пръстите й и ги засмука един по един. Когато след това я целуна по врата, Кайро вече дишаше накъсано, изгаряща от копнеж по него.
Когато устните му се сключиха около зърното на едната гърда, тя вече трепереше, забила нокти в рамото му.
— Соломон, сега… сега…
В отговор той целуна другата гърда, облиза твърдото връхче и леко го захапа.
Кайро зарови пръсти в косата му, когато той се плъзна надолу по тялото й, оставяйки жарки следи по кожата й. Погали краката й, вдигна нагоре коленете й, за да целуне чувствителната кожа от вътрешната им страна.
Желанието й ставаше все по-силно с всяко докосване, с всяка целувка. Тя се чу как извика — отчаян дрезгав вик.
Той не й позволяваше да се надигне, ръцете му я притискаха към леглото. После изведнъж се надигна над нея, преплел пръстите си в нейните, притиснал ги над главата й. Той беше нейният дракон с пламтящи очи и силно тяло.
— Защо? — попита тя с треперещ глас, борейки се с желанието си, но краката й сами се обвиваха около неговите, хълбоците й се надигаха към него.
— Между нас има нещо повече от физическо желание. Аз ти липсвах, нали? Кажи го. Кажи, че ти липсвах — заповяда й той. Или пък не беше ли това молба? Видя пламъчето на съпротивата в очите й и вирнатата брадичка. — Не и този път, любима — промълви той тихо и изведнъж влезе в нея.
Кайро извика, когато той се отдръпна.
— Ще си платиш за това, Соломон Улф — процеди през зъби тя, осъзнавайки, че трепери.
Соломон затвори очи и тя разбра, че цялото му същество се е съсредоточило върху съюза на телата им.
— Кажи го. Кажи, че това е нещо повече от копнеж… от желание… от необходимост.
Тялото му се надигна над нейното и той отново влезе дълбоко в нея, пулсиращ и твърд, и тя извика. Притисна се към него и яростно каза:
— Няма да го позволя… Отиваш твърде далеч. Искаш твърде много.
Притискаше се към него, искаше го още по-дълбоко.
— Да… — промълви след малко. Истината сама се изплъзна от устните й. — Да, има нещо повече.
След това останаха да лежат изтощени на леглото, със смачканите между телата им маргаритки. Соломон я прегърна силно, галейки бедрото й.
— Има нещо повече — каза той. — Когато си тръгнеш, искам да си спомняш за това. Как беше… тук, с мен тази вечер. Защото аз ще си спомням и това ще бъде най-сладкият ми спомен. Бих искал да си мисля, че това е любовта… че така се създават децата, че така мъжът дава на жената най-ценното от себе си.
Кайро потрепери и целуна гърдите му, изпълнена с нежност. Досега беше оцелявала сама, опитвайки се да бъде силна.
Но ето че Соломон бе отнел част от самата нея. Заслуша се в нощните звуци и в ударите на сърцето на Соломон. Страхуваше се от собственото си сърце. Позволи на сълзите да се стичат върху гърдите му и се остави на нежните милувки на ръцете му. И тогава разбра защо й беше подарил цветята и защо се бе оставил на грижите на Куигли. Беше се приготвил като младоженец за булката си.
— Това искам за сина си, когато му дойде времето да се събере с някоя жена… Жена, която ще го накара да се почувства като нов човек — прошепна в ухото й. — Която изпитва нежни чувства към него.
Тя затвори очи, когато той продължи:
— Мисля, че ако не бях те насилил да се омъжиш за мен, всичко щеше да бъде съвсем различно. Че може би бъдещето ни щеше да е съвсем друго. Тогава сигурно щях да поискам да си имаме бебе. И когато то се появи на този свят, щях да го прегърна силно и да се погрижа да получи всичката любов, от която има нужда. — Очите му трепнаха уморено, когато устните й докоснаха неговите. — Да държи детето си… Това е желание, което изпитва всеки мъж. Не ми обръщай внимание. Това, което се случва между нас, би накарало всеки мъж да се гордее…
Той я придърпа към себе си и тя го прегърна.
Гарнет се събуди. В колибата беше много мръсно, но все пак старият Франк беше доста добър готвач. Тя долови аромата на сладките от меласа и бръкна в чантата си, за да си вземе една. Започна бавно да я дъвче, заслушана в хъркането на мъжете. Утре щеше да ги победи на покер и да ги принуди да изчистят колибата. Следващата й стъпка щеше да бъде да ги накара да се изкъпят и да облекат чисти дрехи.
Погледна към луната и си спомни за мама и татко. Преглътна сълзите си. Нещата не бяха чак толкова зле. Ако мама и татко не се появяха скоро, тя щеше да си вземе нещата и да се откаже от пътешествието си.
Те щяха да я намерят. Позволи си да подсмръкне.
— Мама може да бъде много упорита, а татко няма да позволи на никой и нищо да го спре. Те ме обичат.
Гарнет отново подсмръкна и продължи да си говори сама, за да се утешава.
— Наистина ми беше забавно, но за малко. Моето голямо пътешествие. Надявам се, че мама и татко работят по въпроса със сестра ми или брат ми. Сигурна съм, че им дадох достатъчно време да бъдат заедно сами. — Гарнет преглътна и се взря в голямата самотна луна. — Наистина имам нужда от приказния прах на мама — прошепна тя. — Но татко е много решителен, когато иска нещо, а аз знам, че мен ме иска. Дори когато бях само онова лошо хлапе от Барбари Коуст, той плати толкова много, за да ме доведе тук. Мама също ме иска. Тя ми говори толкова сладко, като другата ми мама. — Гарнет изтри сълзите си. — Те ще дойдат. Просто трябва да почакам.
— Не искам повече да слушам за друга съпруга — каза Соломон, докато сваляше Кайро от седлото й.
Почти през целия ден, докато яздеха към скривалището на престъпниците, където се предполагаше, че е Гарнет, Кайро бе стояла близо до него. Яздеше зад него, прегърнала го здраво с ръце, сякаш никога нямаше да го пусне.
Соломон се оглеждаше наоколо, търсейки колибата, където би трябвало да е Гарнет. Надяваше се, че е жива и здрава.
Когато конят забавяше ход, за да си почине, Кайро се сгушваше до гърба на Соломон. Свикнал да бъде сам, Соломон отначало доста се дразнеше от присъствието й.
Не се чувстваше добре, когато тя дишаше в ухото му. Всеки път, когато Кайро плъзваше език в ухото му, цялото му тяло реагираше, напрягаше се. Тя седеше зад него и си играеше с ушите му. Това го караше да губи контрол над себе си.
Кайро оправи маргаритката върху ревера му Соломон се намръщи.
— Стой настрана от това. Може да стане опасно.
Тя вдигна предизвикателно вежди и той разбра, че не може да я откаже от това, което си е наумила. Освен ако не намереше начин да я спре.
— Виждаш ли нещо? — попита я той.
Тя бе приклекнала зад един храст и наблюдаваше дървената колиба.
— Тихо. Търся някакъв знак от Гарнет — отвърна тя и продължи да наблюдава колибата. — О, Соломон, надявам се, че не й се е случило нищо лошо. Ако са я наранили по някакъв начин… Какво мога да направя?
Той й подаде карабината си.
— Пази конете, докато проверя за постове. Ако всичко е наред, ще изсвиря като присмехулник и ще те
