Забравила ли съм да ти кажа, че разбирам от коне? А този тук ме гледаше така, сякаш въобще не ме харесва. Аз също не го харесвам, затова сме квит. Много е голям и силен и ми напомня за теб. И двамата сте опърничави и…
Той я хвана за китката.
— Каква беше тази демонстрация? — каза той мрачно. Мразеше се за собствената си слабост. — Предполагам, че от злобното ти сърце няма да се изтръгне и една малка целувчица. Само така, колкото да се уверя, че си жива и здрава.
Тя го целуна леко, но той задържа устните й, опитвайки се да й каже по този начин, че се страхува за нея, че го е грижа. Тя обаче не му отвърна и той прошепна до устните й:
— Сега вече знам какво представляваш — една опърничава, зла жена. Въобще нямаш нищо общо с маргаритките…
Гарнет отиде зад тях и ги прегърна.
— Вие карате ли се?
— Просто обсъждаме някои неща. Защо не отидеш при Куигли? — каза Соломон толкова спокойно, колкото можеше.
Гарнет промърмори нещо и отиде при Куигли. Кайро каза замислено:
— Представи си едно момиченце на възрастта на Гарнет, яхнало препускащ кон и ужасено до смърт. Но пък знае, че всички разчитат на нея. Това правех до деня, в който Бърнард ме купи от татко.
Той разбра какво е преживяла като малка, но остана още по-шокиран, когато добави:
— Собственият ми баща ме желаеше, въпреки че бях само едно малко момиченце…
Тези думи го поразиха. Вдигна ръка, за да изтрие сълзите, които рукнаха от очите й. Тя имаше своите болезнени спомени също както и той. В началото му беше казала, че не всички белези могат да се видят, и сега той разбра какво бе имала предвид.
— Това е било много отдавна, маргаритке, но вече е минало.
Тя го погледна.
— А ти започна да ми се караш, когато всичко е толкова хубаво.
— Хубаво? Тази рокля, която съм облякъл, не е обичайното ми облекло. Искам си дрехите.
Соломон се чувстваше неудобно от това, че вместо той да се грижи за нея, тя се грижеше за него. Искаше му се да я прегърне и да я утеши, да изтрие неприятните спомени от миналото от съзнанието й. Но един каубой, облечен в кафтан, някак си не беше най-подходящият утешител за разстроени жени.
Тя се намръщи, изглежда, въобще не му съчувстваше.
— Скоро ще си получиш дрехите, не се притеснявай. Вече съхнат отзад във фургона. Тази кафява кобила е най-добрият кон в стадото, но конският доктор май се е грижил прекалено за нея. Мразя конските доктори.
Горчивината в гласа й разстрои Соломон и той хвана ръцете й в своите. Тя ги дръпна и изтри сълзите си.
— Да, знам всичко за конските доктори. Знам всичко за бащите, които изпиват парите, от които семействата им имат огромна нужда. Знам какво значи да нямаш нито фасул, нито хляб и да слушаш плача на гладни бебета. Знам какво е стомахът ти да е залепнал за гърба и колко безпомощен се чувстваш, когато знаеш, че други хора зависят от теб, а ти не можеш да им помогнеш. Знам какво е да се грижиш за майка, пребита от бой — точно след като е родила поредното бебе — но която въпреки всичко не иска да напусне съпруга си. — Сълзите на Кайро се стичаха по бузите й. Тя вдигна юздите. — Дий! Дий, кучи си…
Тя се обърна към Соломон, очите й бяха пълни с болка, сълзите не спираха да се стичат. Той се запита как така никога преди не е забелязвал тази болка.
— Ето, това съм аз — дъщерята на един долен търговец на коне. Наследила съм малко от хитростта му и съм доста смела. Бърнард ме научи на другото — да се държа като лейди. Работила съм здраво за всичко, плащала съм си за всичко, откакто се помня. Ти си един мечтател, Соломон Улф, с твоите любовни картини и писъмца… О, да, видях как си ме нарисувал с големите ми стъпала. Но светът не е за маргаритки, Соломон. Той е за тези, които сами се грижат за себе си и никога не попадат в капани.
Тя седеше пред него — уязвима и нещастна, докато само преди няколко минути беше самото олицетворение на силата и смелостта. Не би могъл да направи нещо друго, освен да сложи ръка на рамото й. Тя се притисна към него.
— О, Соломон. Изоставих ги всичките — мама и децата — защото исках да живея и не исках да се дам на татко. Сигурно е насочил мръсните си желания към някоя от сестрите ми. Непрекъснато си мисля къде ли са сега и дали са живи и здрави. Марша Джейн искаше да я наричаме с едно френско име — Дезире. Изоставих ги всичките — повтори тя и изхълца.
Кайро плака почти през цялата нощ, сгушена в прегръдката на Соломон. Той се опита да й каже, че разбира колко много боли да загубиш семейството си.
— Не — прошепна тя толкова тихо, че септемврийският вятър отнесе думата в прерията. — Не…
Соломон пришпори конете, когато стигнаха до хълма преди ранчото. Бяха отсъствали повече от месец. Дворът беше буренясал, не се виждаше никакъв добитък. Усети, че нещо не е наред.
Чувстваше се задължен да освободи Кайро от обещанието й. Искаше тя да разбере, че ако в ранчото го чакаше някаква нова неприятност, той сам ще се справи с нея. Тя бе направила достатъчно, докарвайки ги вкъщи живи и здрави.
— Ти спаси живота ми. Не беше честно от моя страна да те принуждавам да се омъжиш за мен, след като беше толкова против, след като беше толкова решена да осъществиш мечтите си. Освобождавам те от обещанието ти. Можеш да си вървиш. — Той стисна силно юздите. — Само недей да казваш на никого за любовните ми писма и за рисунката. Ако го направиш, ще отрека всичко и ще кажа, че си била толкова прехласната по мен, че си започнала да си въобразяваш разни неща.
Само един луд може да пише такива писма, помисли си той.
Гарнет се втурна през сухата трева, а сърните, които пасяха недалеч, погледнаха към фургоните и избягаха. Соломон не гледаше към Кайро, но усети как тялото й се напрегна до неговото.
— Мисля — каза тя съвсем тихо, — че съм заложила честта си, давайки дума, също както и ти. Сделката ни беше за една година, мистър Улф, и аз възнамерявам да удържа думата си.
— Сделка — повтори той. Това определение настина го нервираше.
— Сделката остава… Нещо не е наред. — Тя се наведе напред, разглеждайки ранчото. — Джоузеф не е тук, макар че обеща да се грижи за добитъка ти!
— Мамо! Татко! — В момента, в който фургонът спря, Гарнет се покатери в скута на Кайро. Държеше в ръка медальона си. — Познайте къде го намерих! Висеше на вратата! — Тя се премести в скута на Соломон и започна да разглежда лицето му така, сякаш го виждаше за пръв път. — Татко? — обади се отново тя. — Знаеш ли, че ти и Кип много си приличате? — Тя докосна с пръст трапчинката му и после погали бузите му. — Много си приличате. Същите сте като мен, с черни очи и коси, с трапчинка и… Татко? Защо Кип прилича на нас?
Соломон притисна бузата си към нейната.
— Кип е мой син.
Очите на Гарнет заблестяха.
— Наистина ли? Но това е прекрасно! Това означава, че ми е брат, нали така? Чу ли това, Куиг? — извика тя. — Сега си имам и мама, и татко, и брат! А също така имам коте и теб, Куиг! — добави тя.
Куигли помогна на Кайро да слезе от капрата. Тя взе бележката, забодена на вратата на къщата.
— Доброволен отряд преследва Кип. Тук пише, че е конекрадец. Искат да го обесят. Дънкан насъсква тълпата. — На вратата имаше още една бележка. Кайро прочете и нея и каза: — В бележката на Джоузеф се казва, че няма да се върне.
Чу се далечен изстрел. Дънкан явно наистина действаше.
— Джоузеф не може да пише — каза тихо Соломон.
Чуха се още изстрели от карабина. Отговориха им няколко единични пистолетни изстрела.
— Това е при колибата на стария трапер. — Соломон започна да оседлава кобилата си.
— Не смей да тръгваш без мен — обади се Кайро. Той се наведе, целуна я по устните и се метна на седлото.
— Куигли, мистър Улф ще има нужда от помощта ми — каза Кайро и започна да сваля букаите на
