Той я беше докосвал на места, които бяха само нейни, пръстите му бяха стигнали до самата сърцевина на тялото й, където трябваше да бъде бебето, което тя никога нямаше да има… и никога не бе искала… докато нежното докосване на ръката му не предизвика в нея почти болезнен копнеж…
Тя хълцаше безутешно, сърцето й се късаше. Соломон Улф нямаше право да я обвързва с мечтите си, с копнежите си…
Нямаше право да изтръгва от утробата й желанието да прегърне детето му, да почувства как суче от гърдите й.
Кайро се сгуши в палтото на Соломон, потрепери от студ и от вълнение, породено от мечтите, които изпълваха цялото й същество, но които знаеше, че никога няма да се осъществят.
ГЛАВА 17
— Това е само едно дете. — Вятърът довя до ушите на Соломон тихия дълбок мъжки глас.
Той лежеше, опитвайки се да не обръща внимание на пулсиращата болка в главата си. Беше толкова слаб, но се опита да стане, като полагаше неимоверни усилия да не изгуби съзнание. Трябваше да защитава Кайро, Гарнет и Куигли.
Соломон се привлече в задната част на фургона. Видя сенките на двама мъже в тъмнината и един младеж, приведен до огъня. Готвеше. На Соломон му призля, обля го студена пот, но той направи усилие и успя да слезе от фургона.
Босият му крак се заплете в някакъв плат и той малко късно разбра, че е гол под кафтана на Куигли.
Мъжете се разделиха, заобиколиха огъня и изведнъж се озоваха в кръга на светлината. Ухилиха се на младежа. Той се изправи бавно и под периферията на своята шапка Соломон видя бледото лице на Кайро.
— Здравейте, момчета. Гладни ли сте? — попита тя приветливо, докато Соломон се промъкваше към тях.
Познаваше този тип хора с израз на хищници върху лицата им.
— Какво има, момчета? — обади се Соломон.
— Соломон! — Във възклицанието на Кайро прозвучаха едновременно радост и облекчение. Тя тръгна към него, но мъжете застанаха на пътя й.
Мъжът с мексикански шпори и с белег на лицето се ухили на Соломон.
— О, не е ли красива?
— Достатъчно красива — отвърна Соломон и насочи пистолета си, без да обръща внимание на студените тръпки, които лазеха по гърба му.
— Той е стрелец — прошепна дрезгаво другият мъж. — Виж тези очи… Така гледат стрелците, преди да убият.
— А… Ние тъкмо си тръгвахме, мистър — каза бързо първият мъж и те препуснаха в нощта.
Кайро изтича към Соломон точно когато коленете му омекнаха. Помогна му да легне на земята и седна до него, подпряла гръб на колелото на фургона. Той се остави да го прегръща и целува, докато се успокои. Главата го болеше ужасно и той я подпря на рамото й.
— Къде са Гарнет и Куигли?
— О, Соломон, ти се събуди! Ти си жив! Гарнет и Куигли? Те са добре, спят в другия фургон. О, Соломон, толкова се радвам, че вече си по-добре.
Тя го прегърна и покри с целувки лицето му. Соломон преглътна.
Чувстваше се спокоен в прегръдката й.
— Не казвай нищо. Аз съм твоята любима. Твоята маргаритка, забрави ли? О, Господи, толкова се радвам, че се събуди!
Той се ухили глупаво, докато тя продължи да го целува по бузите, придърпвайки го още по-близо към себе си. Той отвори очи и видя голите си крака.
— Тези дрехи са ужасно изпитание за един праведен мъж. — Той отметна глава назад и присви очи от рязката болка, която го прониза. Погледна дългата й гола шия. — Ако си си отрязала косата, ще съжаляваш горчиво. Виж ме само, не струвам и пукната пара, облечен съм в рокля и…
Кайро свали шапката и косата й се разпиля върху него. Той се сгуши на гърдите й. Въпреки силната болка, успя да хване един кичур и да го поднесе към устните си.
— Значи не съм сънувал, че ме прегръщаш.
Кайро се изчерви и прошепна просто:
— Да.
Той галеше косите й, докато тя го хранеше с бульон и парченца пресни бисквити.
След това му помогна да се качи във фургона, мърморейки, че студеният влажен вятър може да го разболее още повече.
— Мама наистина разбира от коне — каза гордо Гарнет, която седеше на капрата до Соломон.
Кайро беше облечена с ризата му, панталоните му и едно вълнено пончо. Гледаше върховете на ботушите си, докато разговаряше с търговеца на коне. Септември беше дошъл и над прерията духаше студен вятър. Соломон се дразнеше от безпомощността и слабостта си, а също и от смелата си съпруга, която беше най-добрият кочияш, който бе виждал.
През деня псуваше като каруцар, а през нощта правеше любов като истинска лейди.
Соломон рязко си пое дъх и почти зарасналата рана отново го заболя. Ядосваше се на себе си, че е слаб и безпомощен като новородено, а жена му го храни и къпе. За мъж, който винаги се е грижил за другите, това положение на нещата го караше да се чувства много неловко.
Погледна я. Явно имаше нещо, което я прави щастлива. Вършеше толкова много работа, а на лицето й постоянно грееше усмивка. И ето че сега разговаряше с тези търговци на коне като истинска дама в салона си.
Бяха изгубили три коня — един си счупи крака, а други два бяха нападнати от вълци. Кайро започна да оглежда конете за продан, спирайки се пред всяко животно, проверявайки зъбите и копитата му. Най-накрая избра три коня и плати на търговеца.
Соломон сграбчи одеялото, а с другата ръка удари силно по капрата. Кайро възнамеряваше да язди един огромен и явно буен кон, а той не можеше да я спре. Тя се метна на седлото и конят започна да хвърля къчове. Кайро се приведе на гърба му и Соломон започна да мисли какво наказание ще й наложи за това, че така го плаши. Конят препусна.
Гарнет му се ухили.
— Татко, току-що каза една отвратителна дума, която си ми забранил.
— Ами добре, не я казвай тогава — отвърна той, без да изпуска Кайро от погледа си.
Устата и гърлото му пресъхнаха от страх за нея, пръстите му стискаха капрата. Конят на Кайро се изправи на задни крака и сърцето на Соломон наистина спря. Кайро свали шапката си и косата й се разпиля около нея като златен ореол. Дръпна юздите на коня и го насочи към фургона.
— Не е ли страхотна, татко? — Гарнет се задъхваше от възхищение.
— Наистина е страхотна — промърмори той. Кайро се върна с победоносна усмивка, на която Соломон отвърна с намръщен поглед.
— Как беше, мамо? — Гарнет беше въодушевена. — А мога ли и аз да го пояздя? Ще ме научиш ли да яздя като теб, а? Ще ме научиш ли?
Върху капрата на другия фургон Куигли затвори очи и потрепери.
— О, моля те, Господи. Не и двете!
— Може би ще те науча. Ако татко ти позволи. — Тя погледна към Соломон. — С този поглед можеш да убиеш човек.
Соломон се зачуди какво да й отговори, но тъй като нищо не му дойде наум, само се намръщи още повече.
Кайро се метна на капрата.
— Казва се
