Мъжът на моите мечти

Тя усети искрица надежда. Може би просто Сейнт Джеймз не беше на себе си тази вечер. Може би просто я смяташе за по-изтънчена, отколкото бе в действителност. Може би просто го бе разбрала погрешно.

— А какви бяха?

— Искам да те опозная по-добре.

Точно това бе искала да чуе… преди внезапната промяна у него. Сега дори не беше сигурна, че иска въобще да го вижда отново.

— Защо? — престраши се да попита тя.

— Сегашната ми любовница започва да ми омръзва. Мисля, че ти си подходяща да я заместиш.

— Вашата любовница?!

Девлин продължи невъзмутимо, сякаш не бе чул ужасеното й възклицание:

— Да, струва ми се, че си доста подходяща. Естествено, не мога да съм съвсем сигурен, преди да проверя. Искаш ли да намерим някое уединено кътче в градината, за да…

Дланта й изплющя върху бузата му и прекъсна безсрамното му предложение. Мегън се дръпна назад и този път той не направи опит да я спре. Но тя не побягна. Искаше да направи нещо повече от това да го зашлеви. Искаше да го обсипе с ругатни. Искаше да го прокълне, задето се бе оказал точно такъв, какъвто го беше описал Девлин — негодник, мерзавец, съблазнител на невинни девици. Но бе прекалено ядосана, за да намери подходящите думи.

Дали не беше по-добре да разкъса доминото му? В края на краищата, трябваше да може да разпознае този мръсник, ако все пак го срещнеше отново, макар че искрено се надяваше да не го среща никога повече. Само като си помислеше, че преди малко се бе чувствала нещастна при мисълта, че може да не се появи!

— А, ето къде сте била, госпожице Пенуърти. Обещахте ми този танц.

Тя се извърна стреснато. Чувстваше се едва ли не виновна, че са я сварили насаме с такъв ужасен човек, какъвто — вече знаеше със сигурност — бе Амброуз Сейнт Джеймз. Но гласът принадлежеше на приятеля на дука, лорд Фредерик, на когото бе обещала следващия танц. Дали и той беше същият? Вероятно. Повече от вероятно, всъщност. Значи от сега нататък трябваше да отбягва и двамата.

— Имате отвратителни приятели, сър — заяви Мегън на маркиза с възможно най-леден тон. — Особено този тук. — Тя посочи с пръст зад гърба си.

— Този тук? — повтори изненадано лорд Фредерик. Объркването му я накара да се смръщи и да се обърне, за да види защо не е разбрал за кого говори. Но причината бе повече от очевидна: терасата беше напълно пуста.

Омразният дук Ротстън бе изчезнал тихомълком, беше се изпарил яко дим. Жалко, че не бе го сторил още преди Мегън да го срещне. Не, по-добре беше да знае що за човек е той, а тя вече знаеше. Ако питаха нея, Амброуз Сейнт Джеймз и неговата титла можеха да вървят по дяволите.

17

— Защо не казваш „Казвах ли ти аз?“

Вече приближаваха към къщи. Каретата на Робъртсови се клатушкаше леко и приспивно по пътя. Всъщност, майката на Тифани наистина бе заспала, така че момичетата най-после имаха възможност да поговорят.

Самата Тифани бе позадрямала, но този зададен полушепнешком въпрос я разбуди.

— Мислех, че си престанала да се измъчваш за това.

В действителност Мегън не беше правила нищо друго, освен да се измъчва заради собствената си колосална глупост. Но при първия им разговор, когато бе разказала на Тифани цялата унизителна среща с Амброуз Сейнт Джеймз, бе предпочела да не дава воля на чувствата си.

— Защо? — повтори тя. — Заслужавам си го.

— Не е вярно — меко каза Тифани. — А и не бих искала да ти причинявам болка. Освен това, може и да не ми е личало, но аз наистина се надявах всичко да се развие според плановете ти. И сега съм вероятно не по-малко разочарована от теб.

— Аз не съм разочарована — увери я Мегън. — Най-малкото, вече не съм. Но съм бясна на себе си, задето възложих всичките си надежди на човек, за когото не знаехме абсолютно нищо, въпреки че ти неведнъж се опита да ме предупредиш да не го правя. Още не мога да повярвам, че съм била такава глупачка. Но съм бясна и на него. Как няма да съм?! Предполага се, че един дук би трябвало да притежава малко повечко почтеност от един долен мръсник, нали?

— Напълно си права. Може би за всичко е виновна титлата му. И друг път са ставали такива неща.

— Би трябвало да забранят титлите със закон — изръмжа Мегън.

Тифани не отвърна нищо. Чакаше. След миг очакванията й се оправдаха — Мегън се разсмя.

— Не мога да повярвам, че изтърсих подобно нещо — каза тя, като все още тихичко се смееше.

— И аз не мога, макар че съм съгласна с теб.

Мегън отново избухна в смях.

— Престани или ще събудя майка ти със смеха си. — ифани стана сериозна.

— Вярно е. Властта и богатството наистина развалят хората, а Сейнт Джеймз притежава и двете в огромни количества. Жалко. Може би ако беше един обеднял дук, щеше да има повече достойнство.

— Да, и да търси отчаяно богата наследница, каквато аз определено не съм.

Тифани въздъхна.

— Е, сега всичко това е без значение. Надявам се поне, че оттук насетне ще вършиш нещата в правилната поредност.

— Имаш предвид, че трябва първо да се запозная с мъжа?

— Да, и това, но преди всичко — първо да се влюбиш в него. Наистина, това е начинът, по който стават тези неща, повярвай ми.

— Знам — отговори Мегън. — Само че това не ми гарантира титлата.

Думите й не изненадаха Тифани кой знае колко. Понякога Мегън можеше да бъде изключително дебелоглава и твърдолинейна. Всъщност, в повечето случаи.

— Значи продължаваш да искаш титла?

Мегън вдигна рамене обезсърчено.

— Не знам… Не, не е вярно. Знам. Все още искам да натрия носа на лейди О, а не бих могла да го направя без съпруг с титла, така че, струва ми се, предпочитам да имам такава. Но просто няма да залагам прекалено много на това.

Тифани прехапа устни.

— Звучиш ми така, сякаш се предаваш още преди играта да е започнала.

— Просто от сега нататък ще бъда по-голяма реалистка.

— Реалистка? Искаш ли наистина да поговорим реалистично? Забрави ли, че ти всъщност постигна целта си — е, поне половината от нея?

Мегън се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Първата част от плана беше да привлечеш интереса на дук Ротстън. И ти го направи, че и нещо повече. Не е твоя вината, че той се оказа долен негодник, склонен да отправя безсрамни, вместо почтени предложения. Ти все пак привлече вниманието му, Мег.

— Е, да.

— На твое място не бих се тревожила толкова много за тази проклета титла. В Лондон ще можеш да избираш между десетки други благородници. Но първо се запознай с тях, после прецени в кой точно ще се влюбиш и просто го направи; освен ако първо не се влюбиш, защото това предопределя нещата. Тази възможност винаги съществува и, честно казано, горещо ти я препоръчвам.

— Естествено, само че няма чак толкова много мъже, които да са прекрасни като твоя Тайлър.

— Вярно е, но ти забравяш, че аз се влюбих в Тайлър още преди да разбера колко е прекрасен. Ако трябва да бъда точна, влюбих се в него още щом го зърнах. Просто имах късмет, че той