Мъжът на моите мечти

наистина се оказа чудесен, но не мисля, че би било от значение, ако имаше някоя и друга лоша черта. Когато сърцето направи своя избор, си принудена да приемеш и доброто, и лошото.

— Това не ми звучи много окуражително, Тиф. Напротив, само затвърждава първоначалното ми убеждение, че е по-добре първо да избера мъжа с разума си, а после да оставя любовта да си свърши работата.

— Както искаш. Само че се погрижи първо да се запознаеш с него, за да не си загубиш времето с още някой мръсник. А също така се погрижи да се влюбиш в него, преди да склониш да му станеш съпруга. Поне с това си съгласна, нали?

— Напълно. Само че… Колко време ще ми е необходимо, за да се влюбя, според теб?

Тифани отчаяно завъртя очи.

— Откъде да знам? Та аз се влюбих от пръв поглед!

18

Мегън с почуда установи, че изпитва огромно нетърпение да се прибере час по-скоро в къщи. А щом стигна до имението, тя осъзна вече с искрено изумление, че копнее не толкова да поздрави баща си, колкото да се втурне направо към конюшнята. Вероятно ми е липсвал Сър Амброуз, предположи Мегън. Обичайната утринна езда наистина й бе липсвала. Но това едва ли обясняваше този неустоим импулс, още повече, че бе отсъствала от дома само четири дни.

А и друг път се беше случвало да отсъства от къщи. Например, при онова пътуване до Кент заради подаръка за дванадесетия й рожден ден — не можеше ли още тогава да разбере какъв отвратителен мъж е дукът? — както и няколкото пъти, когато бе ходила на пазар в градове, предлагащи по-голямо изобилие на стоки от Тийдейл. При всички тези пътешествия я придружаваше баща й — може би в това бе разликата? Но вътрешното „аз“ на Мегън беше на друго мнение.

Защо не бъдеш искрена? Ти искаш да видиш онзи коняр.

Глупости. Напротив, той е последния човек, когото искам да видя.

Дрън-дрън.

Забравяш, че той познава Сейнт Джеймз. Сигурно е знаел съвсем точно какво ще се случи на бала, или поне се е догаждал; а аз най-нахално го уведомих, че ще се омъжвам за дука. Как ще го погледна в очите след всичко това?

С обичайния си чар… и нахалство.

Много забавно. А ако ме попита какво е станало? Не, не „ако“; той ще попита.

Можеш да излъжеш.

А после, като не се омъжа за Сейнт Джеймз до края на годината, тогава какво? Девлин ще ме съсипе от подигравки. Знаеш колко го бива — би могъл да напише наръчник за това изкуство. Натякване от страна на Тифани мога да понеса, но едно „казвах ли ти аз“ от него… Сигурно бих го застреляла.

Рано или късно ще се срещнеш с него, така че си признай, че нямаш търпение това да стане колкото може по-скоро.

Да нямам търпение да бъда унизена и смачкана? Откога, според теб, съм станала боксова круша?

Откакто забеляза колко е красив този мъж.

Много забавно.

Тя все пак успя да издържи до вечерта и си легна, без да се поддаде на желанието си да види… своя кон. Но на сутринта скочи от леглото още с първите лъчи на зората и преди дори слънцето да се е показало на хоризонта, Мегън вече крачеше към конюшнята. Въпреки че упорито отказваше да си го признае, цялото й същество гореше от нетърпение, затова тя остана невероятно слисана, когато откри, че вратата на конюшнята е не само затворена, но и заключена. Заключена? Откога? И защо?

Мегън се повъртя отпред няколко минути, обзета от раздразнение, разочарование и от няколко други, нежелани чувства. Дали да не почука на вратата? Не, щеше да вдигне голям шум, защото щеше да й се наложи да тропа прекалено силно — нали в предната част на конюшнята спяха само конете.

Тя се накани да се върне в къщи и да почака да настъпи по-нормален час, но едно от „онези“ чувства я накара да забрави благоразумието и да се отправи към задната част на конюшнята. Там имаше няколко, прозореца, но само един от тях беше със завеси. Мегън почука лекичко по него, но след като не получи отговор, почука по-силно. Изведнъж завесите — тя забеляза, че са розови и за момент се развесели — се дръпнаха рязко и прозорецът се разтвори с трясък.

Все още не се бе развиделило достатъчно и в стаята не се виждаше почти нищо. И слава богу — или не съвсем, вметна вътрешното й „аз“ — защото сред сумрака вътре Мегън успя едва-едва да съзре, че Девлин Джефрис е застанал до прозореца гол. Отвън, обаче, бе по-светло и Девлин без затруднения забеляза кой е смутил съня му.

— Какво, по дяволите, си намислила, зверче, та идваш в такъв безбожен час? — попита той с натежал от сънливост и раздразнение глас още преди Мегън да успее да отвори уста.

Оскърбителното обръщение, което упорито продължаваше да използва, я вбеси, но тя не каза нищо. Очите й започваха да привикват към тъмнината в стаята и с всеки изминал миг образът му ставаше все по- ясен. Мегън си припомни какво я заплашва, ако го съзерцава втренчено и реши, че е по-благоразумно да извърне очи в по-безопасна посока. Затова тя се завъртя леко встрани и спря поглед върху скелето на все още недовършената пристройка към конюшнята. И внезапно осъзна, че е имало и друг начин да влезе вътре, без да се налага да събужда Девлин.

Това откритие я смути и Мегън припряно започна да се извинява:

— Съжалявам. Вратата беше заключена, но току-що забелязах, че има вход и отзад. Можеш да си легнеш, господин…

— Какъв вход отзад?

— Ами, където е пристройката. Там трябва да има врата…

— Защо не погледнеш по-внимателно, преди да си вадиш заключения, Мегън? Стената е вече почти изградена, но врата ще бъде всечена чак когато приключим напълно. Какъв смисъл би имало да се залоства входната врата, ако е оставена пролука отзад?

Тя долови насмешливостта, прокраднала се в гласа му и това отново я вбеси.

— Значи конюшнята е напълно заключена?

— Не казах ли тъкмо това?

— Как се осмеляваш да ме заключваш вън от собствената ми конюшня? С какво право… Баща ми ли ти каза да я заключиш?

— Не се нуждая от позволението на баща ти, за да пазя конете — заяви той снизходително. — Това е част от работата ми.

— От какво да ги пазиш? — сопна се Мегън. — Отвори вратата, Джефрис.

— Връщай се в леглото, Мегън. Вратата ще бъде отворена в по-приличен час.

— Не желая да чакам по-приличен час. Искам да отида на езда още сега. Отвори проклетата врата.

— Настояваш ли?

— Не казах ли тъкмо това? — изстреля тя собствените му думи от преди малко.

— Много добре, сама си го изпроси.

Мегън предпазливо вдигна поглед към прозореца, но Девлин вече го нямаше. Тя прехапа устни и се намръщи. Не, той не би сторил това, което означаваха думите „сама си го изпроси“, нали?

Не би се осмелил… Но за по-сигурно Мегън се провикна през прозореца:

— Не смей да отваряш вратата без да си се облякъл, Девлин Джефрис. В противен случай ще се развикам и тогава ще трябва да се разправяш с дотичалите слуги и с баща ми.

След това предупреждение тя доволно се отправи към входната врата на конюшнята. Сигурно наистина бе успяла да предотврати намеренията му, защото й се наложи да чака цели пет минути, преди вратата най-сетне да се отвори. Но той не беше взел предупреждението й кой знае колко присърце. Явно се бе забавил само за да запали в тъмната като в рог конюшня фенера, който сега държеше в ръка. Защото