Мъжът на моите мечти

Страшно много й се искаше да се втурне в галоп през хълмистите ливади, но подозираше, че Девлин ще реши да се надпреварва с нея, а тя не желаеше любимият й Сър Амброуз да бъде унизен от великолепния Цезар. Затова Мегън яздеше в лек тръс, наслаждавайки се на първите лъчи на слънцето, което бавно изплуваше над хоризонта. От време на време Девлин правеше опити да тръгне редом с нея, но тогава тя или пришпорваше коня си напред, или изоставаше, за да му покаже безмълвно, че не желае неговата компания.

Знаеше, че не би могла да се отърве от него напълно, така че не се и опита. Но настроението й се бе подобрило значително след номера, който му беше скроила. Все още я напушваше смях, като се сетеше как Цезар едва не бе хвърлил Девлин от гърба си. Жалко, че не беше успял. Едно малко унижение нямаше да се отрази никак зле на този негодник.

Колкото до „обещанието“ му, да има да взема. Мегън не възнамеряваше да го предизвиква — поне до следващия път. Ако изобщо имаше следващ път. Сигурно нямаше да има. Беше й дошло до гуша от опитите му да я сплаши, в края на краищата, и тя му го бе показала чудесно и много ловко с хитрия номер, който му погоди. Но после Мегън въздъхна тихичко. Кого се мъчеше да заблуди? Този човек бе прекалено зает със себе си, за да забележи тънкия й намек.

Той също си е наумил нещо, Мегън. Иначе нямаше да продължава да се мъкне след теб, особено след като слънцето вече изгря.

Благодаря ти, но и сама се досетих.

Но освен това се досещаш и какво си е наумил. Затова се отърви от него колкото може по- бързо.

И как, по-точно, да го направя?

Отговор не последва, но Мегън все пак направи опит да се отърве от него, като се насочи към ливадата, където обичайно се срещаха с Тифани, с надеждата, че приятелката й ще я очаква там, което би било достатъчно извинение да отпрати Девлин обратно в имението. Но предварително знаеше, че Тифани не може да е дошла толкова рано, че най-вероятно още дори не се е събудила. И беше права.

Когато се увери в това, самата Мегън се отправи към къщи, като най-сетне пришпори Сър Амброуз в галоп. Реши, че ако Тими вече е дошъл на работа, когато стигне до конюшнята просто ще му повери Сър Амброуз и ще изтича в стаята си. И тогава Девлин може да си повтаря колкото си иска „казвах ли ти аз“, мислеше си тя.

Но още не бе чула неговото мнение за новата скорост, зададена от нея. Той извика нещо зад гърба й, но Мегън не чу какво — може би й казваше да спре. Тя не само не се подчини, а напротив — препусна напред още по-стремглаво. Но единственото, което постигна, бе да го принуди да се втурне след нея с главоломна скорост. Както и бе предполагала, не можеше да става и дума за сравнение между двата коня. Само след секунди Девлин я настигна и за нейна огромна изненада Мегън усети как ръцете му рязко я сграбчиха и я метнаха в скута му.

— Не ме ли чу? — изкрещя той, след като укроти Цезар. Сетне дръпна юздите и конят спря.

В първия миг Мегън остана безмълвна. Приземяването върху жребеца бе разтресло цялото й тяло и я бе оставило без дъх; освен това беше изумена, че Девлин бе прибягнал до толкова опасен метод за привличане на вниманието й. Мили боже, ами ако я беше изтървал!

— Можеше да ме изтървеш, глупако! — не пропусна да му го каже тя.

— Глупости, зверче! — отвърна не по-малко ядосано Девлин. — Отговори ми!

Мегън най-после вдигна поглед към него и видя, че наистина е много ядосан. Затова предпочете да излъже.

— Не.

— Не? Няма да ми отговориш или не…

— Не, не те чух.

— Лъжеш.

— Докажи го — заяви тя неблагоразумно.

— За бога! — избухна той. — Ти си най-твърдоглавата, своенравна, глезена, глупава…

Мегън го прекъсна с негодувание.

— Като сме почнали да си перем кирливите ризи, нека да видим и някои от твоите: арогантен, деспотичен, нахален, груб, невъзпитан, безсрамен… Още ли не е почерняла водата в коритото?

На лицето на Девлин се изписа изражение на пълно изумление, което се задържа около пет секунди, преди той да избухне в смях. Не е нужно да се споменава, че Мегън изобщо не хареса реакцията му.

— Нямах намерение да те забавлявам. Свали ме веднага на земята — настоя тя.

— Твърде късно е. Конят ти избяга. Да не би да предпочиташ да вървиш пеша?

— Всичко друго, но не и да седя толкова близо до теб.

— Май забравих да кажа „инат“ — каза Девлин, поклащайки глава.

— Каза „твърдоглава“, а то е почти същото — тросна се Мегън заядливо. — Но аз забравих „непоносим“. Пусни ме, Джефрис.

— Не мисля, че ще го направя.

— Какво?!

— Стига, Мегън. До имението има повече от миля. Освен това ти обичаш да яздиш Цезар.

— В момента не обичам. Ако не направиш това, което ти казвам, аз ще… ще…

Той помълча за миг, за да й даде възможност да довърши заплахата си, но тя не съумя да измисли нищо достатъчно внушително, което да го накара да й се подчини, затова Девлин й подсказа:

— Какво „ще“? Ще започнеш да крещиш? — Сетне той поклати глава с престорено съжаление. — Боя се, че тук това няма да ти помогне кой знае колко. Не, не съм прав. Вероятно ще ме ядоса дяволски много и ще трябва или да те целуна, за да те накарам да млъкнеш, или…

Този път Девлин не довърши, оставяйки края на собственото й въображение. А въображението на Мегън работеше безпогрешно. Но не думата „или“ я накара да вземе решение. На това тя бе готова да се противопостави. Не, „да те целуна“ беше заплахата, която я принуди да се обърне напред примирено.

Страхливка.

И какво от това?

Ти хареса неговите целувки.

Не, онази, първата, не я харесах.

Говоря за втората. Да не би да си забравила колко ти беше хубаво?

Това няма значение и ти го знаеш. Той е само един проклет коняр.

Един дяволски красив коняр, който би могъл да те научи на някои неща, ако му позволиш. Би трябвало да се възползваш от опита му, поне що се отнася до целувките. Не мога да повярвам, че подминаваш тази възможност. Единственото, което трябваше да направиш, беше да покрещиш мъничко.

Да не забравяме, че той би предпочел да ме натупа по задника, така че не искам да го изкушавам… И къде се губи Тифани, когато толкова ми трябва? Ти изобщо не ми помагаш.

Мегън прехвърли раздразнението, което изпитваше към самата себе си върху Девлин, като процеди през зъби:

— Е, какво чакаш още, Джефрис? Заведи ме у дома. Или може би възнамеряваш да стоиш тук цяла сутрин и да ме обсипваш с оскърбления?

Още преди да довърши, тя се смути от свадливия си тон. На всичко отгоре веднага си припомни, че Девлин никога не е подминавал подобно поведение от нейна страна, без да си го върне тъпкано. И Девлин стори точно това.

— Някой наистина трябва хубаво да те нацелува, зверче — заяви той нахално, като подкара Цезар съвсем бавно по пътя. — Твоят дук не успя ли?

Саркастичният му тон я разяри, а темата я накара да изпъшка наум. Първата реакция на Мегън бе да защити Сейнт Джеймз срещу оскърбителните му нападки, защото за нея това вече се беше превърнало в навик. Но тя се овладя навреме. Никога повече нямаше да защитава този отблъскващ негодник.

Отдавна знаеше, че ще се стигне и до този въпрос. Единственото, което я изненада, бе че Девлин не бе споменал дук Ротстън по-рано.