Мъжът на моите мечти

Запита се дали не би могла да се изплъзне с едно простичко „не“. Дори се опита. Но беше безполезно.

— Може би и с него си се държала като надуто малко зверче, точно както се държиш с мен?

Нима Девлин наистина гледаше на нея по този начин? Мегън действително се беше държала рязко с Амброуз Сейнт Джеймз. Ами ако той просто бе решил да й го върне, както толкова често правеше Девлин? Но какво от това? Престорено или естествено, поведението на дука я беше засегнало дълбоко и бе сложило край на стремежите й да стане дукеса.

— Онова, което се случи, не е твоя работа — каза тя.

— Нима? След като ми проглуши ушите с твоя дук? Дори не си го срещнала, нали?

— Срещнах го — троснато отвърна Мегън.

— Тогава явно не си успяла да привлечеш интереса му. Нищо чудно — с тази твоя ужасяваща коса.

Тя се вцепени.

— Нищо ми няма на косата, Девлин Джефрис!

— Естествено, че й има. Червена е.

— Не съм забелязала на теб това да ти е попречило да ме желаеш.

— Не забравяй, че аз съм само един прост коняр, така че не се броя. Но нима наистина смяташ, че един дук, който постоянно е в центъра на общественото внимание, би се оженил за жена с възможно най- немодерния цвят коса? Приятелите му никога не биха му простили това, зверче.

Мегън не отвърна нищо. Не каза нищо повече. Скованото й тяло не се отпусна ни най-малко.

След близо петминутно мълчание Девлин най-после се реши да попита колебливо:

— Оскърбих ли те?

— Има ли някакво значение за теб?

— Би могло да има. — Тя изсумтя презрително, затова той добави: — Не искам да те разплаквам, Мегън.

— Защо? Това би било още един повод да ми се подиграваш.

— Глупости. Ти беше разярена като тигрица. Защо изведнъж се промени? Божичко, нали не си чак толкова чувствителна по въпроса за проклетата си коса? О, а да не би твоят дук също да е направил някоя забележка по този повод? Затова ли си толкова докачлива по…

— Не съм докачлива, нито пък той е споменавал нещо за косата ми. Само ти можеш да бъдеш такъв грубиян.

— Определено си докачлива, а и не си права. Обноските ми са безупречни.

— Обноските ти са отвратителни.

— Нима не виждаш, че дори не те докосвам? — попита той напълно сериозно.

— Това означава ли, че ако имаше лоши обноски, щеше да ме докоснеш?

— Именно.

— Тогава позволи ми да изредя всички ония случаи, в които не си се държал толкова безупречно.

— Недей — предупредително каза Девлин. — Иначе към тези случаи може да се прибави още един. Да се върнем на твоя дук…

— Божичко, няма да престанеш, докато не чуеш всичко, нали? Добре, Девлин, Амброуз Сейнт Джеймз се оказа точно такъв, какъвто ти ми го описа и аз се надявам никога повече да не го видя. Сега доволен ли си?

— Никога повече да не го видиш? — изтърси смаяно той. — Само защото се е държал малко невъзпитано? Какво значение има това за теб? Ти се интересуваше от титлата, не от човека. А, и да не забравяме за конюшнята. Ти си дяволски силно влюбена в неговата конюшня.

Гласът му бе изпълнен с толкова негодувание, че Мегън отново се извърна към него и се взря изумено в лицето му. Този негов гняв беше напълно необясним.

— Би било хубаво да получа титлата — безстрастно каза тя. — Но тя не беше чак толкова важна, колкото предполагаш. Не, в никакъв случай. Възнамерявам да бъда влюбена в човека, за когото ще се омъжа, или поне да го харесвам достатъчно, за да съм сигурна, че ще мога да го обикна.

— Не бях останал с такова впечатление — измънка Девлин с тон, в който определено прозвуча обвинителна нотка.

Мегън сви рамене с безразличие.

— Впечатленията, които оставям у теб, Джефрис, обикновено са предизвикани от собственото ти поведение. Все едно, Сейнт Джеймз не става. Никога не съм срещала по-голям грубиян — като изключим теб.

Киселата му физиономия я развесели и тя побърза да му обърне гръб, за да скрие усмивката си. Проклетник, трябваше да я остави на мира, вместо да предъвква своите „казвах ли ти аз“. Да се задави с тях дано!

Но той беше достатъчно нагъл, за да продължи.

— Значи не мислиш, че би могла да го обикнеш?

Защо не престане с тази тема?

— За нищо на света — почти изръмжа Мегън.

— Тогава кой е новият ти избраник?

— Никой.

След още няколкоминутна пауза Девлин неочаквано възкликна:

— Проклятие, това те е разстроило, нали?

Очите й се разшириха и тя отново се извърна към него.

— Какво, ако смея да попитам, те наведе на това заключение?

— Ти възлагаше толкова надежди на Сейнт Джеймз. Дори се виждаше омъжена за него до края на годината. Не може да си доволна, задето не получи онова, което искаше.

— Защото съм разглезено зверче?

— Именно.

— Върви по дяволите, Девлин. Защо си пъхаш носа в моите работи?

— А ти защо не си признаеш, че си разочарована? — сопна се той.

— За да можеш да позлорадстваш?

— Не бих го направил.

— Как не! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш цяла сутрин? Освен това аз не се разочаровах. Бях прекалено разярена, за да се разочаровам.

— Радвам се да го чуя.

— Защо? — подозрително попита Мегън.

Девлин сви рамене.

— Не понасям меланхоличните жени. Постоянно избухват в плач без видима причина. Значи балът въобще не ти хареса?

— Напротив, като изключим кратката среща със Сейнт Джеймз, прекарах чудесно. Дори получих две нови предложения за женитба.

— И колко станаха? Или вече си престанала да ги броиш? — присмехулно попита той.

— Доста, макар че трябва да помисля, преди да ти кажа точната цифра, защото никога не съм ги броила. Изглежда, някои мъже все пак намират косата ми за привлекателна, нали?

— Това, което намират за привлекателно, не е косата, а тялото ти, зверче.

— Пак ли ще бъдеш груб?

— Защо не? При твоето самохвалство…

— Значи вече станах и самохвалка? При положение, че единственото, което направих, бе да отговоря на въпроса ти, мътните да те вземат?!

— Защо баща ти не е направил нищо за тази твоя мръсна уста?

— Защото не е лицемер като теб. И ако кажеш още само една дума, мисля, че все пак ще се разкрещя.

Това очевидно го стресна, защото Девлин замълча, пришпори Цезар и само след няколко минути