Мъжът на моите мечти

— Ти си точно жената, от която това момче има нужда — заяви убедено тя. — Жена, която да го измъкне от коравата му черупка.

— Той не мисли същото — отвърна Мегън, отново изпаднала в униние.

— Още ли си ядосана, задето той е дук, а не коняр?

— Да… Не… Не знам. — въздъхна тя.

— Според него ти се радваш, че си получила титлата… и конюшнята му.

Мегън направи огорчена гримаса.

— Това още веднъж показва какъв е глупак. Бях му казала, че ще се омъжа за Амброуз Сейнт Джеймз единствено за да го впечатля и да го принудя да престане да се държи враждебно и оскърбително, защото той не правеше нищо друго още от мига, в който се появи. Естествено, проклетникът не можеше просто да се впечатли и да ме остави на мира. Поиска да знае защо съм избрала тъкмо Ротстън. Но аз нямах намерение да обяснявам истинската причина точно на него. Не беше негова работа. Затова споменах, че харесвам конюшнята на дука — ей-така, за да го накарам да млъкне. — Изведнъж очите й се разшириха. — Божичко, едва сега си давам сметка колко е бил разгневен, след като именно той е въпросният Дук.

— И не само това, скъпа моя — каза през смях Лусинда. — Девлин е свикнал всички жени да припадат по него. Същото беше и с баща му, а и със собствения ми съпруг, ако трябва да бъда точна. Проклетите мъже в рода Сейнт Джеймз действително изглеждат великолепно. Сигурно за горкото момче е било истински шок да попадне на жена, която не само че не се е влюбила в него на секундата, ами даже предпочита конюшнята му пред самия него. Мили боже, иска ми се да бях зърнала физиономията му, когато си му го казала. Ти самата, разбира се, не си имала никаква представа колко си му смачкала фасона.

— Жалко, защото това е едно от малките ми удоволствия — отвърна Мегън напълно сериозно.

— Така и предполагах — ухили се Лусинда. — Но ако нямаш нищо против, би ли ми казала каква беше истинската причина да искаш дук?

Тя сви рамене.

— Причината си беше добра, даже чудесна, макар че на вас може и да ви се стори глупава. Чувствах се оскърбена, не, направо дълбоко наранена от първата дама в нашата енория, лейди Офелия Такъри. В продължение на две години очаквах и се надявах да получа покана за някой от нейните прословути приеми, но накрая тя ясно ми даде да разбера, че това никога няма да стане. Тифани е сигурна, че причината е в моето проклето лице… Помните Тифани, нали? Най-добрата ми приятелка, която беше с мен в деня, когато купихме Сър Амброуз?

— Да, но…

— А, това е другото нещо, което накара Девлин да побеснее — името, което дадох на коня си. В действителност по този начин правех комплимент на дука, защото смятах, че не съществува по-прекрасен кон от моя, но Девлин не го възприе така.

— Трудно би го възприел така — сухо вметна Лусинда.

— Както и да е, Тифани е сигурна, че лейди О не ме кани на приемите си, защото има три дъщери за омъжване. Всичко това е чудесно, но чак пък да не получа нито една покана, когато цялата енория се е изредила да посещава дома й — подобно отношение най-малкото внушава, че нещо с мен не е съвсем наред. Ето защо реших да се омъжа за човек, чиято титла е по-висока от нейната — тя е графиня, графиня Уеджууд — и така да смачкам нейния фасон. Може и да ви звучи дребнаво и отмъстително — и наистина е така, нали, — но тогава бях много разярена и оскърбена.

— Но защо точно Девлин?

— Той беше най-високопоставеният благородник, за който можех да се сетя, а и аз наистина харесвам конюшнята му. Но това бе само идея. Трябваше първо да се запозная с него и да се влюбя в него — задължително условие, което нито собствената ми съвест, нито Тифани биха ми позволили да не изпълня, още повече, че самата аз нямах намерение да си провалям живота само за да натрия носа на лейди О. Никога не бих се омъжила за някого, ако не го обичам, или поне ако не съм убедена, че бих могла да обикна, независимо от титлата му. Разбира се, не виждах защо трябва да обяснявам това на Девлин. И той твърдо реши да ме откаже от идеята ми да се омъжа за него.

— И как точно го направи, без да разкрива истинската си самоличност?

— Каза ми, че дукът бил негодник, мерзавец и прелъстител на невиннни девици.

— Той определено не е такъв — обидено възкликна Лусинда.

— И аз му казах същото. Естествено, още не бях виждала дука, така че всъщност защитавах човек, когото не познавах. Е, тогава Девлин реши да ми докаже, че е бил прав. Появи се на един бал с маски, на който присъствах и аз, само че като себе си, тоест — като дука, и ми предложи да му стана любовница.

— Невъзможно!

— Възможно е.

— Но това е толкова нетипично за него.

— Боя се, че не мога да се съглася. Това беше само едно от многото оскърбления, които ми е нанесъл този човек. Както и да е, впоследствие той има наглостта да се направи на изненадан, когато се върнах и му казах — на коняря, имам предвид, — че се надявам никога повече да не видя дука.

Лусинда се облегна назад едва ли не онемяла.

— И как, ако смея да попитам, вие двамата изобщо успяхте да стигнете до олтара при цялата тази бъркотия?

— Вината затова е изцяло моя, въпреки че никога не бих си го признала пред него. Истината е, че аз несъзнателно и неволно предизвиках собственото си прелъстяване. За всичко е виновно проклетото ми любопитство. Пък и всичко беше толкова хубаво, докато се целувахме, че не ме беше грижа какво ще стане по-нататък. Него също не го е било грижа. Той сам ми го каза. Всъщност, каза, че е останал дяволски разочарован и че бракът ни ще бъде чисто формален.

Тези думи помогнаха Лусинда бързо да преодолее смущението си от неудобната тема.

— Как не! — възкликна тя сърдито. — Той не може да го направи. Той е длъжен да осигури следващия дук. А не би могъл да го направи, ако не…, хм, ако не.

— В действителност може, ако детето, което нося, се окаже момче. Нима не ви е казал, че съм бременна и че тъкмо заради това бяхме принудени да се оженим?

— Не, проклетникът очевидно е забравил да ми спомене за тази дреболия.

38

Мегън посети конюшнята чак след два дни и с изненада откри, че по нареждане на Девлин Сър Амброуз е бил докаран в Шеринг Крос. Зарадва се да види отново своята кобила, но още повече се зарадва на възможността да потърси Девлин, за да му благодари за проявената загриженост. Знаеше, че поначало не би трябвало да се нуждае от повод, за да заговори съпруга си, но в действителност се нуждаеше.

Откакто бяха пристигнали, Мегън почти не го бе виждала, камо ли да разговаря с него. Вярно, че предишната вечер вечеряха в трапезарията сами — Дъчи подозрително отсъстваше, — но когато двама души се хранят в противоположните краища на маса, дълга повече от шест метра, това изобщо не ги подтиква да завържат разговор.

Тя бе отбелязала мълчаливо промяната у него — елегантното му облекло, изправената стойка, безупречните движения. Сега Девлин беше същински дук — е, всъщност, не съвсем. Все още не бе отрязал косата си. Тази сутрин на закуска Дъчи се беше оплакала, че я е оставил дълга само за да я дразни. Но Мегън реши, че не се е подстригал заради нея — за да й напомня, че тъкмо той е мъжът, за когото се е омъжила. Сякаш можеше да забрави!

Снощи, преди всеки от двамата да се отправи към собствената си спалня, тя му отправи една- единствена забележка и то не за друго, а защото двата часа, прекарани в пълно мълчание на онази дълга маса, я бяха изнервили, а Мегън все още не смееше да се кара с новия Девлин.

— Сега ми е напълно ясно защо беше толкова неубедителен в ролята си на коняр. Следващия път,