Мъжът на моите мечти

Сигурно още от малък е свикнал край него да кръжат десет бавачки и цяло ято слуги, които да се грижат за задоволяване и на най-незначителното му желание. А ти имаше само една бавачка и баща, който душа дава за теб, така че ако питаш мен, мъжът ти вероятно е много по-разглезен от теб.

— Непременно ще му го кажа — ако изобщо някога успея да се скарам с него.

42

Беше хубава сватба, точно такава, каквато Мегън винаги си бе представяла за себе си. Разбира се, нейната не би била толкова пищна, нито с толкова много гости; само близки приятели и роднини в малката им енорийска църква. Но възможността да изживее това удоволствие бе пропиляна завинаги, когато проклетият й вътрешен глас и проклетото й любопитство се бяха съюзили, за да проведат пъкления си заговор спрямо здравия й разум.

На връщане от сватбата тя се чувстваше нещастна, макар да знаеше, че трябва да се радва заради своята приятелка. Девлин също бе умълчан, вероятно не по-малко нещастен, но по различни причини, и това я караше да се чувства още по-зле. Неговата собствена сватба би могла да бъде също толкова грандиозна, би трябвало да бъде, мислеше си Мегън. Вместо това му се беше наложило да избяга в Шотландия.

Иска ми се да те застрелям.

Мен или него?

Теб. Не, имам по-добра идея. Уволнена си. Не желая никога повече да те чувам.

Защо когато си в лошо настроение винаги си търсиш кого да обвиниш за това?

Не обвинявам кого да е, обвинявам теб.

Божичко, започваше да губи разсъдъка си. Вътрешният й глас не беше отделна личност. Но както обикновено бе прав. Мегън наистина никога не бе склонна да поеме отговорността за собственото си злощастие. Но беше време да се научи да го прави.

На следващия ден тя се върна в Шеринг Крос. Сама. Е, не съвсем сама, защото я придружаваха петима снажни лакеи плюс камериерката й. Дъчи се бе прибрала по-рано същата седмица, като си беше признала, че на тази възраст трудно издържа дълго на лондонската шумотевица и че има хиляди неща за вършене във връзка с подготовката на бала.

Девлин трябваше да придружи съпругата си до дома. В края на краищата, големият бал на Сейнт Джеймз щеше да се състои само след четири дни. Но той се бе отметнал в последния момент, оправдавайки се с някаква работа, която трябвало да свърши предварително, за да може след бала да остане в Кент за около седмица.

Но в момента Мегън беше в толкова подтиснато настроение, че се питаше дали това е вярно. В крайна сметка, работата бе удобно извинение. А и подтиснатото настроение на самия Девлин след сватбата бе продължило да го държи до края на деня. Снощи дори не беше дошъл в спалнята й. Може би сега, когато бе видял колко са щастливи Тифани и Тайлър, той също като Мегън бе осъзнал, че собственият му „полу“-брак не е напълно достатъчен.

Денят, определен за бала, започна с мразовита буря, която, слава богу, бе така любезна да стихне преди гостите да са започнали да пристигат. Това беше и денят, който Мегън беше избрала, за да направи своето признание пред Девлин. Не бе решила единствено дали да го стори преди или след бала. И в двата случая щеше да развали настроението му — ако той въобще се появеше. Защото още го нямаше и Дъчи вече бе започнала да се безпокои.

Мегън прекара по-голямата част от деня в апартамента си. Тъкмо там по някое време след обяд я откри Тифани. Младоженката, омъжена само преди пет дни, преливаше от радост и добро настроение.

— Тайлър отиде право в конюшните. Решил е да купи един от расовите коне на Сейнт Джеймз, но се опасява, че и други гости ще се възползват от поканата за бала, за да сторят същото и че още до вечерта цялата конюшня ще бъде разпродадена. Струва ми се, че тук ще се съберат всички важни особи от висшето общество. Носи се слух, че дори кралицата възнамерявала да се появи. Не можеш да си представиш колко са задръстени пътищата и странноприемниците за насам. Ако Тайлър нямаше познати в района, щяхме да пристигнем посред нощ, защото аз за нищо на света не бих спала във файтон.

Тифани спря, за да си поеме дъх и Мегън побърза да се възползва от паузата.

— Трябваше да дойдете вчера, за да избегнете блъсканицата, както направи баща ми. Много добре знаеш, че нямаш нужда от покана, за да ми дойдеш на гости. Можеш да идваш когато искаш, и то за дълго, надявам се.

— Списъкът на гостите е толкова голям, че вероятно дори стаите на Шеринг Крос няма да стигнат за всички. Честно, Мегън, съмнявам се дали днес в Лондон е останал и един лорд.

Мегън се засмя.

— Най-малко от теб очаквах да си помислиш, че тази къща може да се окаже недостатъчно голяма. Освен това още преди да замина за Лондон наредих да приготвят една стая специално за теб. Показаха ли ти я вече?

— Онзи миниатюрен мавзолей в дъното на коридора? Да, дори в момента една от камериерките разопакова вътре балната ми рокля. А къде е твоята? Нямам търпение да видя какво си избрала за този толкова важен повод.

Мегън я поведе към тоалетната си стая. Самата тя не изпитваше кой знае какъв възторг по изумителната рокля, ушита почти изцяло по идея на Дъчи, която се бе досетила, че снаха й не е привикнала към екстравагантността, необходима за такъв бал. Резултатът бе разкошна, но много елегантна копринена рокля с цвят на слонова кост и сапфир — а не розова, както Мегън шеговито бе излъгала Девлин, — с изобилие от истински перли, обшити по дълбоко изрязаното деколте и по дългия шлейф, и с китка бели рози, прекрепени от едната страна на надиплената пола.

— Божичко, ще изглеждаш като принцеса — възкликна Тифани.

— Не, само дукеса.

Унилият тон на Мегън накара приятелката й да вдигне вежди. Но Тифани бързо отгатна причината.

— Още не си казала на Девлин, нали?

— Днес ще му кажа.

— И затова се тормозиш толкова, нали? — каза Тифани и отново уцели в десетката.

Мегън се усмихна отпаднало.

— Предполагам.

— Тогава го отложи с един ден. Днес и без това има достатъчно други неща, за които да се притесняваш.

— Какво да отложи? — попита Дъчи, като влетя в стаята. Мегън се опита да отбегне въпроса с въпрос.

— Дойде ли си вече Девлин?

— Току-що, и трябва да ти призная, че скъпото момче ми е доста сърдито. Предполагам, че все пак трябваше да му изпратя екземпляр от окончателния списък на поканените.

— Защо? Да не би да си поканила някого, когото той не харесва?

— Това беше неизбежно, но не е там въпросът. Не, снощи му се е наложило да преспи в някаква конюшня.

— Шегуваш се — недоверчиво възкликна Мегън.

— Казвах ти аз — обади се Тифани.

Дъчи въздъхна.

— Минал е през три странноприемници, но в нито една от тях не е имало и една свободна стая. А било прекалено късно и решил, че не е редно да се натрапва на някой свой познат. Ако беше тръгнал от Лондон по-рано, нямаше да има никакъв проблем… Всъщност, може би пак щеше да има. Той просто не е очаквал такава навалица, макар че не мога да си обясня защо. Може и да не сме организирали бал от десет години насам, но той прекрасно знае, че ние, Сейнт Джеймз, винаги сме се забавлявали царски — когато