Мъжът на моите мечти

самата Мегън обожаваше неговото, бе вън от съмнение. И макар че тя и Девлин не винаги пазеха пълно мълчание, нито пък се стремяха да го пазят, всякакви сериозни разговори бяха безусловно забранени, защото нищо не биваше да им пречи да вършат онова, което и за двама им се бе превърнало в необходимост…

Извън спалнята се държаха така, сякаш едва сега се бяха запознали. Той престана преднамерено да я отбягва. Тя престана да се чуди как да си го изкара на него, когато бе ядосана за нещо. Започваха да разговарят с все по-голяма лекота. Задаваха си един на друг въпроси за своето минало, на които отговаряха без никакво колебание.

Високомерната снизходителност в отношението му към нея също стана по-малко очебийна, макар че не бе изчезнала напълно. В края на краищата, Девлин беше дук, а не нейния коняр. Но той никога повече не й повиши тон. А Мегън продължаваше да го заслепява с усмивката си.

Започваха да свикват един с друг.

Но това не беше напълно достатъчно.

Мегън знаеше, че тепърва й предстои да му признае лъжата си за помятането и да се надява, че ще успее да го накара да разбере, че го е направила заради него. Тепърва й предстоеше да събере смелост и да му каже, че го обича. Освен това знаеше, че не може да продължава да се държи мило до безкрайност, поне не през цялото време; нито пък да внимава непрекъснато какво казва, само и само да не предизвика кавга помежду им. Просто подобна резервираност противоречеше на истинската й природа.

И най-сетне, тя все още искаше своя коняр.

— Не мога да повярвам, че всичко стана точно така, както го беше планирала — каза Тифани с щастлива въздишка, докато двете с Мегън се разхождаха из Хайд Парк. Беше пристигнала в Лондон предишния ден, тъй като собствената й сватба щеше да се състои след по-малко от седмица. — Получи своя дук. Обичаш го. А и той те обожава.

— Да, две от три не е чак толкова лошо, Тиф.

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че бих искала да те попитам какво те кара да смяташ, че Девлин отвръща на чувствата ми?

— Разбира се, че им отвръща — уверено заяви Тифани. — Трябва да им отвръща. Нали се е оженил за теб?

— Да, но причината съвсем не беше в горещите му чувства към мен, дори изобщо не може да става въпрос за някакви чувства, ако трябва да бъда точна. — Мегън отклони поглед към езерото, преди да добави неохотно: — Има една малка подробност, която не споменах в писмото си до теб, Тиф. Ще имам бебе.

— Но това е чудесна новина!

— Сега и аз мисля така, но положението беше съвсем друго, когато разбрах, че съм бременна… Защото тогава все още не бях омъжена.

Тифани се закова на място.

— Но… Божичко, нима искаш да кажеш, че сте били принудени да се ожените?

Мегън отново се извърна към приятелката си, но още не се осмеляваше да я погледне в очите.

— Да.

— Хм, нищо чудно, че се съмняваш в чувствата му към теб. Но след това той със сигурност ти е казал, че те обича.

— Нито веднъж.

— Но ти му казваш, че го обичаш. Как реагира тогава?

— Не е вярно.

— Как така не е вярно? Току-що ми призна, че го обичаш.

— Не, имам предвид, че не му го казвам.

— Мегън! Защо?

— Колкото и да бе дълго писмото, което ти написах, в него не успях да ти разкажа и половината от нещата, Тиф. — Сега Мегън й ги разказа с подробности и с леко преувеличаване на места, като накрая заключи: — Така че вече разбираш защо не ми се иска да го застрелям с едно обяснение в любов, особено сега, когато… когато изпитвам такова удоволствие от необичайното ни примирие, че за нищо на света не бих го нарушила.

Бузите на Тифани бяха станали червени почти колкото къдриците на приятелката й.

— Наистина ли е толкова хубаво?

— Много повече от хубаво — отвърна Мегън. Двете с Тифани продължиха разходката си, като кимаха всеки път, когато някой джентълмен им свалеше почтително шапка и подминаваха онези, които просто се спираха и ги зяпваха. — Но не очаквай, че първия път ще ти хареса, поне не всичко. На мъжете им харесва, което е дяволски несправедливо, ако питаш мен. Но нашият жребий е не само да се изправим пред това със страх и невежество, но и да понесем цялата болка.

— Камериерката ми казва, че болката е ужасяваща — каза Тифани. Сега лицето й бе леко пребледняло.

Мегън изсумтя.

— Това момиче явно не знае за какво става дума. Беше по-скоро досадна, отколкото ужасна, и отлетя преди въобще да разбера. В моя случай болката просто ме накара да се опомня, което провали цялото изживяване. Всъщност, за разлика от мен, ти вероятно ще можеш да изпиташ истинско удоволствие.

— Не съм в състояние да ти опиша какво облекчение ми носят думите ти. С приближаването на сватбения ден ставам все по-изнервена.

Мегън си припомни паниката, която бе обзела самата нея на път за Шотландия. Но нейният случай беше съвсем различен. Тифани бе сигурна в любовта на Тайлър и имаше всички основания да очаква бракът й да бъде безкрайно щастлив. А Мегън все още не беше сигурна в нищо — освен в това, че сега вече на Девлин му харесваше да прави любов с нея.

— Това е напълно нормално. Има си даже и име — предсватбена треска. Аз също съм изнервена заради този проклет бал на Дъчи, но за това няма име.

— Естествено, че има. На твоето му казват „щура паника“…

— Стига — засмя се Мегън. — Не съм чак толкова изнервена. Нали и вие с Тайлър ще дойдете, след като решихте да отложите сватбеното си пътешествие за пролетта?

— Разбира се. Аз ще организирам състезанията по ориентиране…

— Престани, Тиф — засмя се още по-силно Мегън. — Шеринг Крос не е толкова голям.

— Възможно е, но важното е, че поне не си забравила да се смееш. Тъкмо започвах да се чудя.

Мегън въздъхна.

— Съжалявам. Изобщо не биваше да говоря за своите проблеми, когато твоят велик ден е толкова близо.

— Глупости. Освен това не бих се изненадала, ако просто си измисляш проблеми там, където такива въобще не съществуват. Не мога да повярвам, че той не те обича, Мег. Всеки мъж, който те познава….

— Девлин не е като тях; самият той е необикновен мъж. Баба му ми каза, че жените винаги са припадали по него и аз не се съмнявам в това, след като и аз сторих същото. Но той вижда в мен единствено едно разглезено зверче.

— Ти просто ставаш малко нетърпелива понякога.

Мегън се усмихна.

— Не се опитвай да замазваш нещата с красиви фрази, Тиф. И двете знаем, че съм ужасно разглезена.

— Е, и какво от това? — изсумтя Тифани. — Да не би той просто да вдига рамене, когато не получи онова, което иска?

Мегън се закова на място с ококорени очи.

— Сега като ми го споменаваш, си давам сметка, че той реагира долу-горе като мен.

— А-ха. Напълно обяснимо. Ако има някой, който би трябвало да е разглезен, то това е тъкмо един дук.