Мъжът на моите мечти

съобщя, че възнамеряваш да я боядисаш, той ще ти забрани.

— Идеята не е толкова лоша.

— Тогава ще му кажа.

— Не, имах предвид, да я боядисам.

— Да не си посмяла — скара й се Дъчи. — Нямаш никакво основание да го правиш и ти го знаеш.

Мегън не се и опита да отрича.

— Но той би бил щастлив, нали?

— Единственият начин да го направиш щастлив е да му кажеш, че го обичаш.

— Какво?

Дъчи си беше обещала да не се меси, затова сви рамене.

— Нищо, просто една малка идея.

Но вътрешното „аз“ на Мегън бе достигнало до същата малка идея.

И тъй, защо не му кажеш, че го обичаш?

Много добре знаеш защо. Той ще ми се изсмее и аз никога няма да му го простя.

Знаеш, че старият Девлин би могъл и да се изсмее, но новият Девлин би…

Да? Какво би?

Не знам.

И аз не знам, но няма и да се опитвам да разбера.

Хм, но нещо все пак трябва да се направи. Би могла като начало да предложиш примирие в спалнята и да видиш до къде ще доведе това.

Ще обмисля предложението ти.

Защо вместо да го обмисляш просто не го направиш?

Лесно ти е да го кажеш. Не си ти тази, която рискува отново да бъде отблъсната.

Но не съм и страхливка, а едната от двете ни със сигурност е. Или може би сегашното положение на нещата ти харесва?

Мегън въздъхна. Наистина се чувстваше ужасно, когато съвестта й беше права.

Два дни след пристигането на съпругата му в лондонската къща на Сейнт Джеймз, Девлин нахълта в тоалетната й стая точно когато Мегън се приготвяше за вечеря. Внезапната му поява стресна камериерката й толкова много, че момичето побягна без да дочака да бъде отпратено.

Мегън остана не по-малко стресната, особено когато съпругът й без всякакви предисловия и с подчертано повелителен тон заяви:

— Не можеш да си боядисаш косата.

Беше забравила за намерението на Дъчи да му каже за това. И очевидно бе сторила добре, като не прие предложения облог. Но за пръв път виждаше Девлин от пристигането си в Лондон — той излизаше и се прибираше по никое време, погълнат от разнородните си дела — и съвестта й не й позволи да отстъпи от най-новото си решение да погребе своята гневливост и да очарова съпруга си, да го накара да я хареса.

Затова тя го дари с прелестна усмивка и си позволи само да му напомни меко:

— Но ти не харесваш косата ми.

Усмивката й — неочаквана и подозрителна — го обезоръжи напълно.

— Постепенно се привързах към нея — измърмори той недоволно.

— Но тя не е модерна.

Фактът, че го замеряше със собствените му камъни, го вбеси.

— Дукеса Ротстън сама създава модата. Няма нужда да подражава на никого.

— Но аз не бих искала да се чувстваш неудобно пред хората заради мен. Освен това, цветът на косата ми е напълно неподходящ за розовата бална рокля, която си поръчах.

— О, господи!

Мегън се направи, че не го е чула.

— Черна, струва ми се. Да, черна. В края на краищата, руси жени се срещат под път и над път — всички толкова са се пристрастили към този цвят.

— Ако боядисаш и един кичур от тази красива коса, ще те преметна отново през коленете си, а ти дяволски добре знаеш, че това не е празна заплаха!

— Добре, както кажеш, Девлин.

— Говоря сериозно, Мегън — предупреди я той, изпълнен с недоверие към безропотното й подчинение.

— Знам.

Тя го обърка окончателно, като му се усмихна отново. Беше се приготвил за кавга. След последната им среща изпитваше нужда от кавга. Но Мегън не му даваше възможност да се скара с нея и изобщо не се държеше като онази Мегън, която Девлин познаваше.

Сигурно искаше нещо. Да не би да бе намислила някакъв друг начин да се отърве от брака им?

Проклятие, всеки път, когато се сетеше за онази нейна дяволска идея за анулирането на брака, го обземаше неистова ярост. След като най-после мечтата му да я люби отново се беше сбъднала и след като знаеше, че този път Мегън бе изпитала същото невероятно удоволствие като него, Девлин си даде сметка, че обяснението й за анулирането доказва несъмнено колко много го ненавижда. Толкова много, че дори беше готова да се откаже от титлата, за която тъй силно бе копняла.

Тогава защо не му беше попречила да провали замисъла й? Пак нейното любопитство? Беше се чудил как би могъл да го използва срещу нея. Нима бе сторил тъкмо това без изобщо да го съзнава? Или просто Мегън е била толкова погълната от собствената си страст, че временно е забравила за целта си?

Трябваше да й каже, че не би анулирал брака им, дори ако не бяха правили отново любов. Може би това най-после щеше да предизвика кавгата, която търсеше.

Девлин отвори уста, за да изпълни намерението си, но в същия миг Мегън се извърна с гръб към него, кимна през рамо към полуразкопчаната си рокля и помоли:

— След като си тук, а камериерката ми не е, би ли закопчал роклята ми?

И той с ужас се чу да казва:

— Бих предпочел да я разкопчея.

Тя се завъртя изненадано с лице към него.

— Сега?

— Винаги.

— Добре.

Не бе възможно да е чул добре.

— Нима ти хареса толкова много, че вече си склонна да го правиш дори с мен?

— Само с теб — отвърна тихо Мегън. Бузите й бяха пламнали.

Естествено, тя бе длъжна да го каже. Той й беше съпруг. Но Девлин нямаше намерение да прави напук на самия себе си просто защото не бил разбрал какво е намислила този път.

Той облада съпругата си насред тоалетната й стая — първия път бързо, защото се боеше, че Мегън може да промени решението си; после изключително бавно и страстно, когато се увери, че тя няма да го промени.

Но все пак трябваше някой път да опитат същото и в истинско легло.

41

От този ден нататък отношенията помежду им се промениха значително. По взаимно, макар и безмълвно споразумение, в спалнята бе обявено примирие. Беше необичайно, но се получаваше неочаквано добре.

Девлин идваше в стаята й всяка вечер и Мегън, без да каже и дума, се отпускаше в прегръдките му. Постепенно тя разбра, че каквото и да си мисли за нея като човек, съпругът й обожава тялото й. Това, че