Мъжът на моите мечти

си разум препречи пътя на Девлин към изхода. И тъкмо навреме.

— Хей, старче, нали не възнамеряваш да се правиш на магаре два пъти в една и съща вечер?

Девлин се спря, което позволи на Мегън най-после да стъпи здраво на краката си и да застане до него.

— Държиш се твърде дръзко за човек, на когото все още не съм простил напълно, Ричардсън — каза той с тих, но заплашителен тон.

Фреди въздъхна с облекчение и дори се ухили.

— И аз така смятам, но баба ти щеше да припадне от ужас, тъй че какво можех да сторя?

При тези думи Мегън рязко издърпа ръката си от ръката на Девлин. Прекрасно разбираше за какво говори маркизът, затова реши да импровизира и му протегна ръката, която току-що бе освободила от хватката на мъжа си.

— Очевидно съпругът ми гори от нетърпение да ни запознае, лорд Ричардсън. Ако знаех, че ме влачи с такава скорост през залата само за да ни представи един на друг, можех да му кажа, че вече сме се срещали в Хампшър, на бала у Лейтънови. Както и да е, за мен е удоволствие да ви видя отново.

— Добре казано, Ваша светлост — възкликна Фреди с широка усмивка, после намигна на Девлин. — И за да не разваля това безупречно извинение, просто ще я открадна за следващия танц, ако не възразяваш.

— Възразя…

— Не, не възразява — каза Дъчи, като се присъедини към тях. — Тичай, Фреди, но недей да окупираш дукесата за дълго. Тази вечер тя трябва да забавлява всичките си гости, а не само някои подбрани. — Когато маркизът се отдалечи с Мегън, тя се обърна към Девлин. — Което ти, скъпо момче, очевидно си забравил. — Сетне изсъска гневно: — Какво ти стана, полудя ли?

— Очевидно.

— Това изчервяване ли е, Дев?

— Очевидно — изръмжа той. После вдигна глава и попита с цялата вдървеност и официалност, от която баба му толкова се оплакваше: — Бихте ли изтанцувала един танц с мен, Ваша светлост?

— Върви по дяволите — изсумтя тя и му обърна гръб, но само за да добави през рамо: — И стой настрана от жена си тази вечер, щом като толкова не можеш да се владееш.

Едва след полунощ — след вечерята, след пристигането и отпътуването на кралицата, след официалното обявяване на брака им и след бутилка и половина шампанско — Девлин почувства, че е в състояние да се доближи до своята съпруга, без за трети път да се изложи пред всички присъстващи.

Но преди да стигне до нея, той съзря една друга жена, която незнайно как бе успяла да се скрие от погледа му през цялата вечер. Девлин рязко промени посоката си, стигна до Сабрина Ричардсън и грубо я дръпна настрана от групичката приятели, с които тя разговаряше, за да я изтласка до дансинга.

— Казах на брат ти, че ако още веднъж ми се мернеш пред очите, ще ти извия врата. Той не те ли предупреди?

Сабрина впери в него ококорен поглед, но не личеше да е бог знае колко уплашена.

— Да, но… но аз трябваше да дойда, Девлин, за да ти се извиня. Наистина ти дължа извинение.

— Дължиш ми много повече от извинение — хладно каза той. — Защо като начало не ми кажеш истината?

— Просто исках да бъда дукеса, а ти беше единственият дук наоколо, който не е твърде стар или женен.

— Проклятие!

— Е, ти поиска да узнаеш истината — защити се тя. — Съжалявам, че е толкова банална.

— Беше ли бременна?

— Не — отговори Сабрина, силно изчервена.

— Обясни ли това на Фреди?

Тя кимна.

— Веднага щом той ми каза, че си се оженил за друга.

— Надявам се, че хубавичко те е напердашил.

Червенината плъзна по бузите й, за да обхване цялото й лице.

— Да.

— Тогава може и да му простя. Ти обаче заслужаваш да те спукам от бой.

— Не ставай такъв грубиян, Девлин. В края на краищата всичко се разви чудесно, нали? Фреди казва, че ако не сме били двамата с него, никога е нямало да се запознаеш с жена си. — Девлин не искаше да признава, че Сабрина е права, затова не го и стори, но — тя продължи: — Мислех, че няма да я харесам, но сгреших. Освен това Фреди е влюбен в нея.

— Как не!

— Той сам ми го каза.

— Как не! — Девлин погледна към Мегън, за да провери дали Фреди е сред групата на обожателите й, и проклетникът наистина беше там. — Знаех си аз. Трябваше още тогава да му изпратя секундантите си.

44

Мегън бе сметнала, че е логично след официалното обявяване на брака й да бъде изоставена от повечето свои ухажори. Но логиката очевидно нямаше нищо общо с действителността: тя не само не загуби нито един от обожателите си, а дори си спечели още неколцина, макар че последните бяха доста съмнителни — разни похотливи типове и очарователни, но непочтени негодници, които смятаха, че след като вече е омъжена, е узряла да се отдаде на разврат.

Сега Мегън си даваше сметка, че е имала късмет, задето не е попаднала на такива мъже преди брака си — с изключение, разбира се, на собствения й съпруг в ролята му на коняр. Но въпреки че получи цели седемнадесет непристойни предложения, някои от които бяха просто забавни, но други — откровено вулгарни, тя успя да сдържи възмущението и гнева си и да отклони всички до едно, без да прави сцени.

Като оставим това настрана, Мегън се забавляваше много повече, отколкото бе предполагала. Причината бе в необмисленото поведение на Девлин в началото на вечерта. Сега вече тя изобщо не се съмняваше, че я беше отмъкнал от дансинга с намерението да я люби. Насред собствения им бал! Скандалната му постъпка — а скандалът наистина би бил грандиозен — бе в пълен разрез с характера на нейния съпруг, дука… Но беше напълно в стила на Девлин коняря.

Мегън се усмихваше на себе си винаги, когато се сетеше за това, а тя се сещаше всеки път, щом потърсеше и откриеше с поглед Девлин, което пък не престана да прави през цялата вечер. Изобщо не я притесняваше фактът, че около него непрекъснато, където и да отидеше, се въртяха едни и същи жени, и то не една или две. Не я притесняваше и това, че го виждаше да танцува с различни дами, които флиртуваха с него и се кикотеха пискливо. Знаеше, че Девлин ненавижда женския кикот. Знаеше още, че той иска нея, а не тях. Беше го разбрала по онези погледи, които го бе хванала да й отправя.

Изобщо, Мегън вече далеч не бе толкова изнервена при мисълта за признанието, което все още й предстоеше да направи. Не очакваше Девлин да отвърне на чувствата й, поне не веднага, но сега хранеше по-големи надежди за в бъдеще. В крайна сметка й се струваше, че той няма да има кой знае какви възражения, когато му кажеше, че го обича.

— Предполагам, че цяла вечер приемате поздравления.

Мегън се извърна към дамата, която бе произнесла тези думи — красива блондинка със светлосиви очи — и мигновено се почувства като недодялана провинциалистка в сравнение с нейната бляскава изтънченост.

— Изглежда, че поводът го изисква — отвърна тя.

— А на мен ми се струва, че заслужавате съболезнования.

— Моля?

Жената се засмя.

— Не знаете коя съм аз, нали?

— Трябва ли?