посрамва по свое усмотрение. Може би доброто в него ще надделее, помисли си тя. Оставаше й единствено надеждата, че този брак не е най-голямата грешка в нейния живот.
Конят й подтичваше спокойно зад жребеца на Ранулф, тъй като не бързаха за никъде. Рейна се надяваше през нощта да останат в манастира — там сигурно щяха да й се притекат на помощ, ако ги извикаше. Но този път късметът й изневери.
Отец Джофри им предложи две отделни спални. Вярно, че младоженецът едва ли щеше да се въздържи да не посети през нощта невестата си, но все пак присъствието на монасите смекчаваше донякъде нейния страх. Но Ранулф не прие предложението.
Рейна не се чувстваше „омъжена“, но скоро нещата щяха да се променят. Досети се за онова, което я очаква през нощта и се разтрепери цялата. Защото знаеше какво ще се случи. До този момент си представяше как ще стане всичко с Ричард или пък с Джон, но с великана… фантазията й се оказа безсилна. По-рано се радваше на първата брачна нощ, тъй като бе настъпило времето да опознае любовта. В този миг обаче… Започна да се обсипва с упреци, че с детинското си желание само подтикна Ранулф да се люби още тази нощ с нея. Не можа да сдържи устата си и ето, трябваше бързо-бързо да привикне с мисълта, че е омъжена жена.
И все пак получи известна отсрочка. Спряха пред палатката на Ранулф, той скочи от коня и кимна с глава към входа й.
— Влезте и правете, каквото искате. Скоро ще дойда и аз.
Това „скоро“ продължи около два часа, факт, който според нея означаваше, че и Ранулф пристъпва с колебание към брачния акт. Дори нещо повече — този гигант се нуждаеше очевидно от две делви вино, дарени от отец Джофри по случай тържествения случай. Рейна също би пийнала малко вино, но вместо това получи две неща: първо, вода от глинената стомна в палатката на Ранулф и второ, възможността да се запознае с блудницата на Ранулф, здрава, висока мома, която приличаше на Едуина. Това същество се обтягаше в леглото, облегнато на лакти и с широко разкрачени колена. През живота си Рейна не бе виждала по-предизвикателна и неприлична поза. Срещата изненада и двете жени, тъй като проститутката очевидно не бе в палатката за да помага на Рейна, а просто очакваше по своя си начин завръщането на Ранулф. Несъмнено никой не я бе предупредил, че великанът се е оженил; в противен случай едва ли щеше да се осмели да се показва тъй нагло и подканващо.
Рейна не успя дори да се разгневи, тъй като момичето скочи ужасено от мястото си, зареди някакви извинения и горещо я заумолява да не казва на господаря, че е дошла тук непоканена.
— Е, след като вече си тук…
— Мей, господарке — изтръгна се от гърлото на девойката. — Името ми е Мей.
— Добре, Мей, в такъв случай можеш да ми развържеш връзките на корсета — рече Рейна сухо. — И понеже се омъжих за лорда, очаквам повече да не ми се мяркаш пред очите. Утре се връщаме в Клайдън. Ясно ти е, че не бива да обикаляш тези места, нали?
Мей само кимна с глава. Не можеше да повярва, че се е измъкнала толкова леко. Веднъж дори я бяха бичували по заповедна една лейди, тъй като благородната господарка заподозря мъжа си, че е бил при Мей. А имаше и случаи, в които дами, обзети от ревност, дори убиваха леки жени. Тъкмо затова Мей следваше мъжките отряди по пътя им — в лагерите дами нямаше, а пък жените на простите бойци нямаха власт над нея и не съществуваше опасност да я убият. Щом като лордът се е оженил, вече не желаеше да си има вземане-даване с него. Не си заслужаваше да рискува своя живот заради любовта. Нека в бъдеще жените в Клайдън да се заемат с господаря. Вероятно щеше да опре до тях, ако тази лейди наистина бе толкова равнодушна, колкото й се стори.
Мей се държеше твърде неспокойно. Рейна изпита съчувствие към нея и я пусна да си ходи още преди момата да затегне още повече възлите, вместо да ги разхлаби. Рейна довърши работата сама — нещо също толкова трудно, колкото и обличането без чужда помощ. Почти целият ден се чувстваше полугола без елечето си и късите панталони, които Кенрик пропусна да вземе от стаята й в нощта на отвличането. Добре че момъкът бе взел поне чифт обувки. Върхът на този кошмарен ден щеше да настъпи, ако като капак на всичко се бе омъжила и боса.
Палатката бе пълна с най-различни предмети, което обаче не я учуди особено, тъй като съпругът й така или иначе бе наемник и вероятно мъкнеше цялото си имущество със себе си, когато бе на път. Съзря заключена каса за пари и ценности, както и малка ракла, в която сигурно имаше не много дрехи. Върху нея бе поставен съд с вода, до него бе хвърлена кърпа. Трябваше поне да се поизмие малко, тъй като за истинска баня не можеше да става и дума. Няколко стола бяха наредени около една кръгла маса, а върху нея имаше съдини от глина чаши, и маслени лампи. Ложето се състоеше от дебел, широк и много дълъг дюшек, направен специално за великана. За нейно учудване чаршафите и завивките бяха от извънредно фина материя — завивката от мека вълна, а чаршафите от тънък лен. В ъгъла бе разположен сандък с най- различни оръжия, някои от които се подаваха навън, особено един меч като онзи, който носеше Ранулф. А върху сандъка бе полегнала… котка.
В първия момент Рейна се позачуди, че в палатката има и втори посетител, който в тъмното бе втренчил в нея искрящите си жълти очи. Още в следващия миг обаче й стана приятно, че ще си общува с някого, който не ще й противоречи. Рейна обичаше котките. В Клайдън те се хранеха не по-зле от ловните кучета, тъй като съвестно ограничаваха броя на гризачите в замъка.
Присъствието на котката доказваше предположението й, че това е любимото животно на великана. Доста странен бе наистина фактът, че този огромен, навъсен мъж може да е влюбен в такава малка и при това грозна животинка. В края си опашката й например бе прекъсната, а козината бе къса и рядка, защото в храната й явно отсъстваха както млякото, така и яйцата. На някои места по кожата й се бяха образували зачервени петна, което свидетелстваше за наличие на много бълхи. Иначе животното изглеждаше мило и общително. Рейна го извика нежно, то се приближи към нея и се отърка доверчиво в крака й. Тя се приведе, почеса го зад ушите и то замърка доволно. Младата жена се усмихна. Поне на това място се намери някой, който да я хареса истински.
Рейна остана само по риза и започна да се мие, разговаряйки с котката, която пък се потриваше в краката й и отговаряше със силно мъркане. Откри, че звуците, издавани от животното, я успокояват, а тъкмо от спокойствие имаше нужда в този момент. После разрови раклата на Ранулф и най-сетне намери гребен.
Но разресването на косите не й отне много време, макар че къдриците бяха доста разрошени. Нямаше никакъв смисъл да разсъждава по въпроса какво е задържало Ранулф. Той щеше да дойде, когато почувства, че е готов да се любят. Мина й през ум да поспи малко, но веднага осъзна, че едва ли ще намери покой.
Накрая взе котката на ръце и седна с нея в средата на леглото; реши да си убие времето с лов на бълхи. Животното, което се оказа женско, явно хареса тази процедура. Вглъбена в заниманието си, Рейна не забеляза кога съпругът й е влязъл в палатката — котката обаче го чу. Само за миг мъркането й премина в ядовито съскане и тя издраска злобно младата жена, очевидно в знак на благодарност за предположението й, че е мило, общително и доверчиво същество.
Не повярва на очите си, когато котката изскочи от скута й и влетя право в ръцете на Ранулф. Той обаче не се учуди ни най-малко, от което следваше, че става въпрос за съвсем нормален, ежедневен ритуал. И все пак Рейна се поразсърди, докато потриваше драскотината от вътрешната страна на бедрото си. За последен път предлагаше помощта си на това капризно зверче — още повече, че в този миг неговите бълхи се прескачаха тъкмо в нейното легло.
Ранулф не я удостои изобщо с поглед, зает с любимката си. Затова младата жена реши да изтръска ленените чаршафи от бълхите. Внезапно в палатката без предизвестие влезе Кенрик и Рейна побърза да се пъхне под завивката.
Сигурно с времето щеше да свикне с този ритуал. Младият паж имаше доста задължения и едно от тях бе да снеме оръжията от тялото на съпруга й и да го разсъблече. Да, но в Клайдън например към стаята на лорда имаше предверие. Може би Ранулф щеше да склони да се съблича там. А може пък и изобщо да не поискам да стои далеч от мен, докато го събличат, помисли си тя, наблюдавайки мълчаливо процедурата.
Боже милостиви, нима тези издатини под долната му дреха бяха истински? След миг ги видя и пое дълбоко въздух. Да, истински бяха — едри мускулни влакна, потрепващи при всяко движение. Тео се бе
