включително и с имуществото си.
Ранулф не обърна внимание на стона, изтръгнал се от устата на Уолтър. Двамата бяха изумени от размера на богатството й.
— Колко васали потеглиха с баща ви към Божи гроб?
— Четирима — отвърна тя. — Уилям дьо Брус остава при лорд Ги. Същото се отнася и до нашите рицари-охранители, макар че вече загубихме двама от тях — споменах този безотраден факт, когато ви представих вдовиците им. И още — синът на сър Уилям ми се закле във вярност от името на баща си. Той управлява един от семейните ни домове, както и мост, на който се плаща дан — също мой.
Ранулф започна силно да се притеснява, но все пак попита:
— И това е всичко, нали?
Тя отново поклати глава.
— Имам още трима васали, които не придружиха баща ми. Сър Джон стопанисва чифлик и четиристотин уврата земя близо до Бедфорд, сър Гижо — имение и мелница, които биха могли да изхранят поне трима рицари. И накрая сър Саймън — запознах ви вече с дъщеря му Илейн. Той се грижи за нашата резиденция във Фортуик, за една мелница и два добре уредени двореца.
Звуците, които заизлизаха от гърлото на Уолтър, станаха още по-силни. Поразен от чутото, Ранулф просто не знаеше какво да каже — та Клайдън превъзхождаше значително собствеността на баща му. Все пак намери сили да запита:
— Колко рицаря е длъжен да ви изпрати лорд Саймън?
— Ако имам нужда от тях, мога да поискам дванадесет за четиридесет дни. А ако се интересувате от дохода на имота, става въпрос за сума от двеста и четиридесет марки годишно.
— Добре, а колко получавате от другите?
— Петнадесет и половина.
Ранулф пресметна бързо сумата и каза с подозрение в гласа:
— Да, но общо се получава доход от петстотин и петдесет, милейди. А остатъкът, откъде идва той? И не ми казвайте, че е само от полските ви имоти!
Рейна му отговори спокойно и търпеливо:
— Не, полските имоти носят годишен приход от осемстотин марки. Поради факта, че съм настойник на два чифлика със села, се прибавят още сто и петдесет. А градът и крепостта Бъркънхем…
— Какво, Бъркънхем ли! — извикаха двамата мъже в един глас. — Нима градът Бъркънхем ви принадлежи! — продължи Ранулф.
— Да, заедно с крепостта, която я пази — отвърна Рейна. — Познавате ли Бъркънхем?
— Кой не знае Бъркънхем? Голям град! Почти колкото Линкълн!
— Правилно — обади се младата жена, но в гласа и не се долавяше и следа от самодоволство. — Бъркънхем е и най-доходоносната част от моето имущество — данъците и налозите надхвърлят петстотин марки годишно. Тъкмо той е ленното владение, което си получих обратно. За съжаление обаче с допълнителния доход от него ще разполагам едва след Архангеловден.
— Питам се обаче защо баща ви е решил да предаде в чужди ръце владение, носещо по-висок доход дори и от Клайдън.
Рейна се усмихна при тези думи.
— Явно, че досега не сте си имали работа с търговската гилдия, сър Ранулф. Бъркънхем наистина е най-ценното владение, което притежавам, но също така е вярно, че е и най-трудното за стопанисване — ако човек не живее там, се губи ужасно много време. Баща ми най-охотно се освободи от него.
— И сега този проблем става мой, така ли? — изпръхтя Ранулф.
— Не е речено. — Тя го изгледа неодобрително. — Просто ще трябва да решите дали да го запазите или пък да го дадете на някой от вашите или моите хора. Можете да ощастливите сър Уолтър, например. — В гласа й прозвуча подигравателна нотка. — Притежава мазен език и ще се справи великолепно с алчните търговци.
— За Бога, Ранулф! — възкликна ужасен Уолтър. — Да не си и помислял да ми даваш това…
— Така ти се пада, като ми надроби тази попара — изръмжа тихо Ранулф, след което се обърна отново към Рейна: — Ако това е всичко, нека се занимаем с подробностите, които досега разглеждахме твърде едностранчиво. И така, милейди, какво очаквате
— Притежавам куп полски имоти и безценни трофеи от Обетованата земя. Пари обаче сега нямам. Мога да разчитам на тях едва след жътва и с настъпването на арендните плащания на Архангеловден.
— Как е възможно? Нима са ви ограбили? Разбойниците ли…
— О, не, нищо подобно — прекъсна го тя. — Кръстоносните походи, сър Ранулф, не са евтино начинание. За издръжката на дружината, която поведе, баща ми вложи половината от нашето богатство, включително злато и благородни камъни. Взе със себе си почти всички коне, както и петдесет бойци.
— Тази ли е причината, поради която отбраната на замъка бе тъй недостатъчна?
Монахът вдигна учуден поглед, а Рейна поруменя.
— Донякъде да. Наложи се да заменя състава и работата вече бе свършена наполовина, когато загубих нови тридесет души във войната. След като баща ми напусна Клайдън, Фортуик и Брент Тауър бяха нападнати. Например в Брент Тауър опожариха селото и цялата реколта преди моите хора да се притекат на помощ — следователно предната година не съм получила от там никакъв приход. Разходите по възстановяването също бяха високи; освен това трябваше да помогнем и на селяните с хранителни припаси. После плениха сър Саймън и поискаха откуп за него. Това ми струва почти всички останали налични средства. А фактът, че загубих точно онези от хората си, на които бях платила вече за цяла година, не облекчи в никакъв случай опитите ми да им намеря бързо заместници. Изобщо, споходиха ме куп неудачи. Затова в последните месеци на годината направих нещо, което баща ми не би сторил никога — наех за охрана на замъка бойци на служба при рицарите. Когато получих данъците и налозите, успях да наема петдесет нови бойци.
— Не са много за такъв голям замък, но ми се стори, че твърде малко от тях се включиха в бойни действия — забеляза Ранулф.
Тя го изгледа втренчено, след което заговори отново:
— Само през последните две седмици хората ми бяха толкова малко. Омъжената дъщеря на лейди Маргарет ми беше на гости и се нуждаеше от десет души охрана, когато си тръгна обратно за Лондон. Други десет бяха необходими на сър Арнулф; той се отправи за Бъркънхем като мой наместник. Един от управителите ми поиска помощ, защото в една от резиденциите имаше случай на убийство и едва преди четири дни му изпратих един рицар с петима пешаци. Знам, че броят им не е достатъчен, но нямах повече налични пари.
— Все пак остават приходите от миналата година.
— Да, година, изпълнена с бедствия. В Рот Хил пожар изпепели всички сгради във външния двор, включително и хамбарите. Крепостните насипи и стени там отдавна се нуждаят от поправка. Започнахме да ги обновяваме, но работата все още не е приключила. Бяха откраднати сто овце; същото сполетя и стадото говеда. Предполагам, че всичко това е организирал Фалкес дьо Рошфор. Следователно трябваше да купя отново добитък, както и коне за гарнизона, макар че все още не съм успяла да снабдя всички с коне. А освен това…
— Значи очаквате от мен пари.
— Да, но не чак толкова много — само за поправката в Рот Хил, както и за непредвидени разходи преди Архангеловден. Вашите хора ще увеличат охраната на замъка, макар че и Рот Хил и Брент Тауър се нуждаят от подкрепления. Също така няма да е зле, ако имахме и повече коне. Тези изисквания ще ви притеснят ли особено?
Преди да отговори, той се понавъси.
— Знаете вече на какво съм способен и че вашите изисквания няма да ме затруднят. Но как стоят нещата със задължителния налог, който васалите трябва да платят по случай сватбата ви?
— Това плащане е задължително, само когато се омъжва най-голямата дъщеря на лорда, но аз вече не съм такава, а сюзерен на васалите си. Те не са длъжни да дават своята лепта, когато техният лорд или тяхната лейди встъпват в брак. Пък и тези пари покриват единствено разходите по самия сватбен обряд и намирането им няма да представлява трудност. В Клайдън притежаваме предостатъчно хранителни запаси и
