— А може и да сте ме излъгали за Ротуел.
— Вярно, така е. Обаче спокойно можете да попитате и мъжете, които ни придружават — те са били на служба при него през последната година. Убеден съм, че от всички тях ще получите един и същ отговор. Струва ми се, че едва ли ще ви излъжат — първо, не са чак толкова цивилизовани и второ, нямат причини. Те просто мразят Ротуел заради злобата и жестокостта му.
— Един от моите съседи събужда в подчинените си подобни чувства. Вчера кръстосахте оръжия с част от войниците му. Бях ви благодарна в този момент.
— А сега вече не сте ни благодарна, така ли да ви разбирам? — Изражението на лицето й подсказваше, че не заслужава отговор на въпроса си.
— Ще се опитам да обобщя смисъла на думите ви: Ако ви кажа, че желая да се омъжа за Фиц Хю и му предложа договор, какъвто бих сключила и с мъжа, избран за мен от баща ми, то вие ще положите усилия да подтикнете Ранулф да се ожени за мен и по този начин Ротуел отпада като съпруг. Правилно ли съм разбрала?
— Съвършено правилно.
— Докога трябва да ви дам отговора си?
— Докато лагеруваме в тези гори. — Той посочи наоколо. — Ще ми бъде нужно време, за да склоня Ранулф и ако успея, нещата трябва да се уредят още тази нощ…
Рейна затаи дъх.
— Нима е възможно да стане толкова бързо?
— Тези гори са собственост на един манастир, разположен пред нас. В случай че Ранулф се съгласи, може да ви венчае епископът, който живее постоянно в абатството. Повтарям, всичко трябва да стане още тази нощ; не бива да оставяме време за размисъл на Ранулф, защото иначе може и да се отметне.
— Знам, че не съм хубава, Дьо Брьот, но знам също, че външността ми не е за пренебрегване. Защо тогава Ранулф…
— О, това няма нищо общо с вас, госпожице; свързано е с недоверието, което той изпитва към всички дами. В миналото си е имал неприятности с тях и все още му държи влага. Поради това смятам да използвам Клайдън като примамка, нали разбирате? Когато станете съпрузи, ще имате предостатъчно време да го убедите, че може да ви има пълно доверие.
— Вашите последни думи не подслаждат разговора ни, сър Уолтър.
— Възможно е, но трябва все пак да признаете, че за разлика от Ротуел Ранулф е достатъчно млад и може да се промени.
— В такъв случай вървете, тъй като всяка секунда ми е скъпа. Нужно ми е време за размисъл.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
На Уолтър му идваше да си оскубе косите от яд. В продължение на около час вече убеждаваше Ранулф, но последният не губеше търпение, изслушваше доводите на приятеля си и в крайна сметка не променяше мнението си.
Двамата бяха седнали пред огъня до палатката на Ранулф и мъчително преглъщаха безвкусната, набързо приготвена лагерна храна. Госпожицата, за която ставаше въпрос, седеше до друг огън. Сърл и Ерик я охраняваха под предлог, че искат да й правят компания. Уолтър забеляза, че по време на разговора Ранулф често попоглежда към нея, но тя нито веднъж не вдигна очи към тях. Той сметна, че Ранулф не харесва външността на Рейна и затова построи тактиката си върху тази основа. Всъщност младата лейди бе по своему очарователна със светлите си очи и фините черти на лицето, но Уолтър познаваше вкуса на приятеля си, предпочитащ пищните, набити жени. Може би трябваше да смени тактиката, но все пак реши първо да каже още някоя и друга добра дума за Клайдън.
— Не те разбирам, Ранулф. В ръцете си държиш невероятна възможност — просто се оженваш за младата лейди, пък било то и принудително. Нещо повече, в нашия случай тя дори ще те вземе доброволно. Не ти ли минава през ум с какво могъщество ще те дарят годишните приходи на Клайдън? Ще имаш на разположение цели сто рицари! И още нещо — колко ли имения освен Клайдън трябва да притежава тази жена, след като има такъв приход!
— Учудва ме фактът, че не си поискал точен списък!
Уолтър поруменя. Явно Ранулф не бе доволен, че той, Уолтър, се е сближил дотолкова с младата лейди, а още по-малко се зарадва на повода за това сближаване. Уолтър му съобщи думите на Рейна, с изключение на предложението й да я върне обратно в Клайдън. Но всуе! Ранулф просто не прояви никакъв интерес.
— Не ти ли е ясно, че Клайдън се равнява на бащините ти имения? — попита Уолтър и продължи веднага, преди още Ранулф да реагира при споменаването на баща му: — Не ти ли мина също през ум, че ще дадеш клетва за вярност единствено на Шефърд? За Фаринг Крос трябва да положиш клетва направо пред крал Ричард. По-добре граф, отколкото крал, и то крал, който обича да води войни. Така ще плащаш по-малко…
— Да, данта към краля е голяма, но какво ще кажеш за специалните изисквания, които поставя такова огромно владение? Ти попита ли госпожицата какъв е ленният данък? Колко васали има? За колко души носи отговорност? Желая да притежавам неголямо имение, Уолтър. Не съм си и мечтал да стана могъщ господар като баща си.
— Защото за теб тази възможност е изглеждала направо неправдоподобна. Дори цял живот да продаваш услугите си, ти никога не ще спечелиш толкова, че да придобиеш имение подобно на Клайдън. Сега обаче го получаваш буквално като подарък — не ти струва нищо, като изключим малката подробност, че се сдобиваш и със съпруга. Дори не ти се налага и да се биеш за имението.
— Ти да не мислиш, че Ротуел ще си стои безучастен в своя замък? Господарката на Клайдън си има и съседи, които я посещават с оръжие в ръце, ако случайно не си забелязал.
Уолтър повдигна рамене.
— Да, но ти ще имаш собствена армия. Можеш да поискаш също подкрепление от Шефърд. А освен това един граф по-лесно ще ти помогне, отколкото кралят.
— Може и да си прав, но всичко това не ме интересува. Нищо на този свят не е в състояние да ме обезщети за главоболията, които ще ми причинят младата лейди и нейните дами. За Бога, Уолтър, не забеляза ли какво пълчище е прибрала под крилото си?
— Нима
— Не,
На Уолтър му идеше да се разсмее на глас. Сега вече бе наясно, че може да промени убеждението на Ранулф — той просто не можеше да забрави обидите, с които го обсипа Рейна.
— Тя може и да е безумно смело същество, но не забравяй, че е имала достатъчно време, за да овладее хората си. Просто й е нужен съпруг, който да я постави на отреденото й място. — Ранулф изръмжа и Уолтър реши да извади и последните си козове. — Ти не си ли мислил по въпроса, че и за Фаринг Крос ще ти трябва съпруга?
— Разбира се, ще си взема някоя здрава селска мома.
Уолтър го изгледа изумен, но сега вече Ранулф сам му връчи оръжието в ръцете.
— А кой ще се занимава с домакинството ти, с дрехите, почистването и готвенето? Може би смяташ, че слугите работят, защото има работа, така ли? Или пък ще приемат най-охотно заповеди от жена, спадаща към техния кръг само защото си благоволил да я направиш своя съпруга?
— Като казвам, че…
— Приятелю Ранулф, проявяваш твърдоглавие, присъщо на глупец. Не, позволи ми да се доизкажа — добави той бързо, забелязал, че Фиц Хю се мръщи. — Ако напъхаш меч в ръцете на някое селянче, то превръща ли се в рицар, а?
Ранулф изръмжа отново.
— Що за глупости ми приказваш?
— Точно така. Знаеш колко години са необходими, за да се обучи един рицар, нали? По същия начин и жената не се превръща в дама за един ден. И нея я възпитават години наред; защото не се ражда дама.
