Само не ми разправяй, че възнамеряваш да живееш като скот, докато твоята селяндурка се научи да се държи като дама. Питам се също от кого ли пък ще усвои необходимите умения. Ще ти отговоря: от някоя благородна дама, естествено. Да, но коя ли дама ще падне толкова ниско, а, как мислиш? Каквото и да е възнаграждението.
— Престани, Уолтър!
— Наистина, престанете, Дьо Брьот — достигна звънък женски глас до слуха им. Рейна пристъпи в сиянието на огъня, който топлеше двамата мъже. Зад гърба й изникнаха и Сърл и Ерик. — Мисля, че ако досега не сте постигнали съгласие, ще трябва да се откажете. Не е нужно да ме предлагат насила на някой мъж. Идеята произхожда от вас, а не от мен; от него пък още по-малко. Съгласих се по една единствено причина. Вие ми го обрисувахте в положителни краски, за разлика от Ротуел. Но очевидно Ротуел е истинският мъж, който вярва в силите си, убеден, че е в състояние да властва над Клайдън. А вашият приятел явно се съмнява в способностите си и не може да ръководи такова голямо имение.
Уолтър простена високо. Думите на тази жена бяха най-лошото, което можеше да се случи. Да сравняваш Ранулф с Ротуел бе само по себе си опасно; да се твърди обаче, че Ротуел е и по-мъжественият от двамата, бе нещо ужасно! Просто не можеше да му го побере главата — тази жена поставяше под съмнение не само способностите на Ранулф, а и храбростта му, загатвайки, че той се бои от предизвикателството, наречено Клайдън.
Ранулф скочи от мястото си още преди Рейна да се доизкаже и Уолтър нямаше да се учуди никак, ако той я сграбчеше и започнеше да я тресе във въздуха. Ранулф буквално бе онемял от гняв, в очите му святкаха мълнии и… Бог да е на помощ на младата жена, но тя сякаш не изпитваше никакъв страх. Нещо повече, дори не престана да му се надсмива.
— Поправете ме, ако греша, сър! Или може би искате да кажете, че се отказвате от Клайдън, защото
При тези думи Ранулф просъска през зъби:
— Уолтър, оседлай кон за нея. Отиваме в абатството.
При тези думи Ранулф се отдалечи с маршова стъпка, за да вземе собствения си кон. Изумен, Уолтър впи поглед в младата жена — тя се усмихваше.
— Направихте го нарочно, нали?
Тя повдигна рамене.
— Стори ми се, че ви трябва помощ. Самият вие казахте, че по-добре да взема него, отколкото Ротуел, нали?
— Той никога не ще ви прости онова, което загатнахте току-що.
Тя отново повдигна рамене.
— Е, ако е толкова глупав и не осъзнае, че за негово собствено добро съм го подтикнала да вземе правилното решение, то проблемът си остава негов.
— По-скоро е ваш проблем — обади се тихо Сърл зад гърба й.
Ерик побърза да се съгласи с приятеля си.
— Сигурна ли сте, милейди, че наистина искате да се омъжите за него?
— Правилният въпрос гласи дали искам да се омъжа за Ротуел, човека, в чиито ръце искахте да ме натикате — всички вие.
При тези думи тя обърна гръб на тримата мъже, чиито лица се бяха налели с кръв и се отправи да си търси кон.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Ранулф разбираше отлично, че е станал жертва на хитър ход, но го успокояваше мисълта, че ще накара Рейна да се кае за извършената манипулация. В този момент обаче не бе склонен да се отдава на яда си. Младата лейди проявяваше готовност да сключи договор с него и той бе наясно, че независимо дали му харесва или не, на такъв договор се гледа като на най-важната съставка на брака.
Лукавата госпожица продиктува съвсем отчетливо договорните условия на младия монах, когото им предложиха за писар.
За разговора им дадоха малко помещение. Уолтър и Сърл бяха свидетели на Ранулф, а монахът — на Рейна. Ранулф предпочиташе първо да разговаря с нея насаме, но тя настоя да приключат колкото се може по-бързо. Очевидно бе убедена, че той е доволен, тъй като му предлагаше същото, което щеше да получи и лорд Джон дьо Ласел — ето, най-сетне научи неговото име.
Патер Джофри се съгласи да ги венчае и внезапно Ранулф се досети, че малката интрига на Уолтър всъщност бе нож с две остриета. Младата лейди можеше да потърси убежище при епископа и Ранулф наистина се удиви, че тя не го стори. Бе убеден, че тази мисъл не може да не я е споходила. Защото тя едва ли истински желаеше да се омъжи за него — твърде недвусмислено бе изразила лошото си мнение. Но в присъствието на свещеника Рейна нито за миг не прояви колебание. Откакто пристъпиха манастирските порти, тя се държеше спокойно и се владееше отлично.
— Сър Ранулф, ваше право е да узнаете какво ще получите преди да пристъпим към писменото изложение на отделните точки.
Той изпръхтя — това официално обръщение не му беше по вкуса, а тя се усмихна широко, когато дочу този смешен звук и продължи:
— Тъй като баща ми е покойник, а аз съм негова единствена наследничка, идвам при вас не само със зестра, а и с цялото си имущество. Освен замъка Клайдън с принадлежащите му земи и мелница то включва още две имения, Брент Тауър и Рот Хил. Те не са особено големи, но не са и съвсем малки. Освен това притежавам два чифлика близо до Рот Хил, както и три укрепени рицарски имения в близост до Шефърд с принадлежащите към тях села.
Думите на Рейна направиха силно впечатление на Ранулф, но Уолтър не престана да разсъждава по чутото и попита:
— Кои от тези имоти предлагате за зестра?
— Мисля, че се изразих пределно ясно — привнасям в брака ни цялата собственост на баща си. Искам обаче да задържа половината от наследството, ако със сър Ранулф се случи нещо преди да са се родили деца от брака. Ако обаче се появи дете, което е бъдещият наследник, желая да запазя Клайдън до края на живота си и след смъртта ми да премине в ръцете на детето. В случай, че се помина преди сър Ранулф, естествено всичко остава у него, тъй като нямам семейство и следователно никой няма да изяви претенции.
— Е, Ранулф, тези условия приемливи ли са? — попита Уолтър.
Всичко това бе дори повече от приемливо — младата лейди наистина му даваше всичко, което притежава. Само че не бе напълно сигурен дали някъде не е заложила невидим капан. Затова вместо да отговори на Уолтър, той се обърна направо към Рейна:
— Вие обявихте, че ако умра, държите да си получите обратно половината от имуществото. За кого е тогава другата половина?
Тя го изгледа, сякаш не е наред в главата.
— Обикновено след смъртта на съпруга роднините му започват битка за имуществото, и то за цялото. Нещо, което лорд Ги желае да предотврати. Роднините на лорд Джон например щяха със сигурност да поискат половината; същото се отнася и до роднините на лорд Ричард, ако пръв бе поискал ръката ми. Така че за когото и да се бях омъжила, винаги щях да отстъпя половината от собствеността си. Както споменах вече, това е валидно и за вас. Единственото, което искам, е да ми завещаете половината от вашето имущество в случай, че напуснете пръв този свят. Подробностите можем да обсъдим по-късно.
Ранулф смръщи чело.
— Не сте ли свършили още?
Рейна поклати глава.
— Досега споменах единствено личните си имоти. Длъжна съм обаче да добавя, че получих обратно още две ленни владения — от двама васали, които починаха. Единият от тях не е оставил наследници; другият има дъщеричка, а аз съм нейна настойничка. Всъщност в кръстоносния поход загина и трети васал, мъж с трима сина. Най-възрастният от тях вече се закле, че ще ме следва във всичките ми начинания,
