побъркам.
Уолтър се позасмя. Припомни си думите на госпожицата, когато Ранулф я заведе до палатката.
— Доста е цапната в устата, нали?
— Ти чу само една съвсем малка част.
— Всъщност ясно ли ти е какво искаше да каже с думите, че Ротуел ще се докопа до този имот и свързаното с него могъщество.
— Тя твърди, че никога не е била сгодявана за него.
— А не ти ли е минавало през ума, че Ротуел може и да лъже?
— Това не е важно — настоя на своето Ранулф. — Не ни плащат да разкриваме кой какви права има и какви не.
— Разбира се, че е важно… За Бога, Ранулф, нима не разбираш какво означават думите й? Ако старецът няма права над нея, не е нужно и да му я даваш. Та тя е в
— Дръж си езика! — извика Ранулф ужасен. — Не искам да се женя за дама. А за тази пък още по- малко.
— Дори и ако получиш Клайдън ли?
За част от секундата Ранулф се поколеба.
— Не! Дори и да ми предложи и цялото кралство.
— Клайдън също е хубав — забеляза Уолтър и се ухили. Ранулф го изгледа мрачно и заби шпори в слабините на коня си. Не желаеше повече да обсъжда повдигнатия въпрос.
Но тази мисъл не излизаше от ума на Уолтър и той обърна коня — трябваше да поприказва с мастър Скот, предводителя на отряда на Ротуел. Стигна до крачещия мъж.
— Мастър Скот, вашият господар откъде научи за смъртта на Роже дьо Шампани?
— Писа му неговият племенник, онзи, който придружи краля на кръстоносния поход. Чух това име тъкмо когато вестта пристигна.
— Чували ли сте нещо за някакъв годеж с Рейна дьо Шампани?
— Не е имало никакъв годеж — отвърна мъжът с презрение. — Просто лорд Ротуел обяви мнението си, че да се залови момичето в този момент е направо детска играчка, тъй като баща й все още се намира в Обетованата земя.
— Мисля, че можехте да ми го кажете и по-рано, нали? — обади се Уолтър, леко замаян от новината. Не предполагаше, че отговорът на мастър Скот ще бъде тъй недвусмислен; единственото, което искаше, бе да получи допълнителни доводи, с които само да подсили подозренията на Ранулф и нищо повече.
Мастър Скот повдигна рамене.
— Мен делата на бароните не ме засягат. А освен това едва ли си струва да обсъждаме този въпрос, след като вече сте получили парите за младата лейди.
— Да, обаче до този момент сър Ранулф не е получавал парите.
Мастър Скот се закова на място.
— Като е така, защо тогава водим това невинно същество при животно като Ротуел?
— Уместен въпрос — забеляза Уолтър. При тези думи той насочи коня си към обозната кола, в която се тресеше „невинното същество“ — Ранулф така и не предостави кон на непокорната девойка.
— Стори ми се, че няма да имате нищо против да поговорим, милейди.
Тя отправи бърз, хладен поглед към него, след което се загледа на другата страна.
— Благодаря ви много, но не желая да разговарям с когото ида било от
Думите й го засегнаха, но той си наложи да я заговори отново.
— Признавам, че не е лесно да се общува с Ранулф, ако не го познаваш. Но в сравнение с годеника ви той е просто светец.
— Едва ли, Дьо Брьот.
Уолтър повдигна рамене и се умълча, но продължи да язди до колата. Разчиташе, че тя рано или късно ще прояви любопитство. Разбира се, не бе изключено Рейна вече да е осведомена; в такъв случай тя нямаше да задава никакви въпроси.
Все пак хитростта му даде плодове. Най-сетне младата жена отново вдигна поглед към него. Този път изражението й не бе толкова хладно, макар че не можеше да се нарече и дружелюбно.
— Срещали ли сте се вече с този… този подъл лорд, който се кани да заграби наследството ми?
Уолтър сподави с усилие усмивката си — какви думи само подбираше тази жена!
— Да, срещал съм го. Кажете ми, госпожице, кой е вашият годеник, след като той не е?
При тези думи тя се загледа в скута си и се умълча. Уолтър вече реши, че ще остави въпроса му без последствие, когато до слуха му стигнаха слова, които изобщо не очакваше.
— Нямам годеник.
— Това означава ли, че графът на Шефърд става ваш настойник?
— Не, той е дал благословията си да се омъжа, което щеше да стане до една седмица, ако не бяхте вие и вашите приятели.
Тя се владееше отлично, само в гласа й се долавяше лека горчивина. Въпреки това обаче Уолтър продължаваше да не разбира.
— Това е невъзможно. Ако Шефърд ви изпраща мъж, това означава, че е сключил договор заради вас. От което следва, че същият този мъж е и ваш годеник.
— Не, лорд Ги не изпраща никого. Сега вече това няма никакво значение, но преди смъртта си баща ми е уверил Шефърд, че въпросът е уреден. Макар, че това не отговаря на истината.
Уолтър набърчи чело. Все още не разбираше комбинацията.
— Но нали Шефърд все пак е трябвало да знае името на годеника, за да даде благословията си и да преговаря за условията на договора. Баща ви вече не е бил в състояние да го стори. Как е възможно тогава да твърдите, че нямате годеник, а същевременно да ми казвате, че, ето на, след няколко дни сте щели да се омъжвате?
Рейна ненавиждаше тази тема, тъй като трябваше да признае, че се е случило нещо немислимо, а именно, че баща й е дал право на свободен избор. Фиц Хю не се добра до истината, но приятелят му не я оставяше на мира, решен да разчепка всичко докрай.
— Какъв смисъл имат всичките тези „как“ и „защо“, сър Уолтър? Истината е, че вие просто ме отвлякохте…
— Почакайте, почакайте — прекъсна я Уолтър. — Щом нямате годеник, значи нямате и договор. А при положение, че и Шефърд не е тук, аз се питам кой ще подпише договора за вас.
Рейна буквално изсъска отговора.
— Самата аз! И преди да се затръшкате и да посипете косите си с пепел, знайте, че такава бе и изричната воля на баща ми. Той ми предостави правото да избирам между двама мъже, които ценеше високо, но загина преди да научи на кого съм се спряла. Когато е съобщил на лорд Ги, че въпросът е уреден, той е бил наясно, че ще взема за съпруг един от тези двамата. Не е знаел, горкият, колко трудно могат да се открият кандидатите или че вестта за гибелта му ще се разпространи толкова бързо, та и други мъже да изпаднат в престъпно изкушение.
Уолтър я изгледа, невярващ на ушите си.
— Не е възможно всичко това да е истина, госпожице!
— Разбирам, че при тези обстоятелства думите ми не звучат особено убедително. Не забравяйте обаче, че за лорд Ги баща ми вече е сключил договор; затова и ми разреши да се омъжа. Кастеланът му, лорд Хенри, се канеше да дойде на сватбата и да приеме клетва за вярност от съпруга ми, както и да вземе копия от брачния договор. Това щеше да е достатъчно — всичко щеше да е по закона и се изключваха каквито и да било отрицателни последици.
— Не, струва ми се, че и вашата воля е необходима, за да се изключат отрицателните последици. Но Ротуел пък желае да ви притежава. Питам се какъв ли ще бъде резултатът от този конфликт.
— Не разбирам твърде много от принудителни бракове, сър Уолтър, и затова не ми е ясно какъв отговор очаквате от мен. Ако този Ротуел не ме убие преди да се завърне лорд Ги, аз ще направя всичко възможно отвличането да стане известно на всички. Останалото си е работа между мъже. Но ви уверявам, че лорд Ги
