ме обича така, както обичаше и баща ми. Заради мен ще избухне война, независимо дали от брака се родят наследници или не. Но всичко това не е ваша грижа! — добави тя ядовито. — Разбрах, че единствената ви задача е просто да ме доставите на Ротуел, нали?
— Добре, а ако се съгласите да се омъжите за Ротуел?
— В такъв случай щеше ли изобщо някой да знае, че той не е мъжът, избран за мен от баща ми?
— Боже милостиви, сигурно сте полудели, щом ми говорите всички тези неща. Ако предам думите ви на Ротуел, той би имал предостатъчно основания да ви убие преди завръщането на Шефърд!
— При това положение той трябва да избие и хората, които знаят истината, ще рече всички в Клайдън. Тъй като по-скоро бих умряла от изтезания, отколкото от устата ми да излезе и едно единствено име. Лорд Ги ще разбере дали съм била принудена да се омъжа или не; можете да го кажете на Ротуел, ако искате. А сега вие ще трябва да отговаряте на моите въпроси, сър Уолтър.
Той се съгласи.
— Добре, така наистина е честно.
— Кажете ми тогава, съществува ли възможност да се омъжа доброволно за Ротуел. Очевидно е безчестен човек, но притежавали поне някакви качества, които можете да ми препоръчате?
— Истината ли искате да чуете, госпожице?
— Да, ще ми бъде от полза — забеляза тя сухо.
— В характера на този човек няма нищо положително. Но все пак става въпрос за нещата, които са важни за вас, нали? Е, добре, доста е богат, ако това ви интересува. Влиятелен е и има много васали в резултат на многочислените си бракове, ако искате да знаете. Никой от неговите хора не го обича и не го уважава и този факт се дължи на държането му, което отблъсква и обижда всекиго. Не знам дали искате да имате деца, но ако искате, от него няма да ги имате. Ще ви се наложи първо да овдовеете и след това да се ожените отново. Всичко това обаче ще стане възможно само ако многочисленото му семейство прояви готовност да ви отстъпи част от наследството, нещо, което ми си струва крайно невероятно. Роднините му са алчни като самия него. А що се отнася до…
— Мисля, че това ми стига, сър Уолтър — прекъсна го Рейна. Лицето й бе пребледняло. — Кажете ми само защо не е възможно да имам деца. Този мъж сакат ли е или просто е неспособен?
— О, не, госпожице, той просто е стар. Е, не дотам стар, че да не си изпробва силите…
Тя пребледня още повече — точно според замисъла му — но очите й буквално го прогориха.
— Значи, вие двамата искате да ме продадете на такъв мръсник, така ли? — просъска тя.
Той не можеше да остане безразличен, когато се засягаха такива основни въпроси.
— Знаете ли, когато човек се нуждае от пари, много-много не придиря. Такава ни е работата — с нея си вадим хляба. Ако не бяхме приели тази задача, щеше да я изпълни някой друг. Предложението на Ротуел бе твърде съблазнително — с тези пари Ранулф ще може да купи имението, което си е пожелал.
— Щом като иска земя, ще получи предостатъчно в мига, в който ме върне в Клайдън.
Сърцето на Уолтър буквално се обля в кръв. Ранулф щеше да го очисти, ако разбереше, че приятелят му се кани да отхвърли това предложение, и то от негово име.
— Много повече е нужно, за да промени начина си на мислене. Нали знаете, длъжен е да запази добрата си репутация на човек, който се справя с всякакви задачи… и то много успешно.
— Това ли е всичко? Та той нито е давал думата си, нито пък е получил своето възнаграждение.
— Не, не е всичко.
— Е, добре, това нормално ли е?
— Не е — призна Уолтър. — Но той мрази Ротуел — точно толкова, колкото ще го намразите и вие в най-близко бъдеще.
— Щом е така, значи няма проблем.
— Има един проблем, и то много голям — възрази й той. — В нашата работа човек не бива да залага реномето си на карта.
— Нима това е валидно и когато става дума за две имения?
При тези думи Уолтър за малко да се задави. Ранулф щеше да го убие, ако научеше, а той, Уолтър, наистина щеше да си го заслужи. Само че в този миг бе решен да поиска или всичко, или нищо.
— Забравяте положението, в което се намирате, лейди Рейна. Нима мислите, че Ранулф ще се задоволи с толкова малко, след като сте в неговите ръце и чрез брак с вас може да получи всичко. За съжаление не мога да го склоня да се ожени за вас, но… ще се съгласите с мен, че от двете злини той е по-малката, нали?
Страните на Рейна възвърнаха цвета си.
— Може пък да не споделям мнението ви. Вашият приятел е недодялан простак с маниери на най-долен селяк.
— Да, така е. — Уолтър с усмихна широко. — Но пък досега не е общувал достатъчно с благородни дами, които да го научат на обноски. Той обаче е млад, силен и макар, че не притежава земя, не е съвсем лишен от средства — спестил е едно малко състояние.
— Няколко хиляди марки, нали? — надсмя му се тя.
— Около петнадесет хиляди — поясни Уолтър с ведър тон.
— И откъде има той тези пари? — попита тя с подозрение в гласа. — Дори и най-усърдните наемници не печелят тъй много. И как така Ротуел се е съгласил да плати толкова голяма сума?
— Ротуел поиска да наеме Ранулф на всяка цена, тъй като познаваше славата му. Първоначално предложи едва сто марки, тъй като задачата бе лесно осъществима. Ранулф обаче не се съгласи, преди сумата да достигне петстотин. Що се отнася до другия ви въпрос, да, вярно е, че наемниците са зле платени. Единствено плячката и откупите правят тази професия толкова привлекателна. Е, не може да се каже, че не сме имали успех в това занимание. При една схватка преди няколко години Ранулф плени без чужда помощ точно четиринадесет рицари. Откупът, който получи за тях, положи основата на неговото състояние. Както виждате, няма да се яви пред вас с празни ръце. Но всъщност какво ли съм се разприказвал… Както казах вече, не мога да го склоня да…
— Вие подчертавате, че той не е съгласен. А аз пък си мисля, че именно аз съм тази, която трябва да бъде предумана, след като няма да се иска благословията на графа. Ако аз не потвърдя, че е избраникът на баща ми, той ще изпадне в положението на Ротуел. Кажете ми, възможно ли е да се възпротиви на това изкушение при положение, че неговите петнадесет хиляди не могат ни най-малко да се сравнят със стойността на Клайдън.
— Опасявам се, че за него нещата не са тъй прости, милейди. Той знае отлично, че не го харесвате…
— Точно така е, не го харесвам — повтори тя с категоричен тон.
— Ето, виждате ли! Той не ще ви принуждава да се омъжите за него, тъй като отхвърля поначало тази идея. Изобщо не му и идва наум, че е възможно да го предпочетете пред Ротуел.
— Онова, което наистина предпочитам, е да не се омъжвам нито за единия, нито за другия, Дьо Брьот. И вие го знаете прекрасно. Изглежда, забравяте факта, че моите васали ще ме потърсят, и то не с костенурчата скорост, с която се придвижваме.
— А дали вашите васали ще пожелаят да ви освободят, ако решат, че при подобен опит може и да ви убием?
Очите й, два разжарени въглена, се присвиха.
— Защо мислите, че ще си помислят подобно нещо?
— Ами защото тази заплаха се съдържа в писмото, което Ранулф остави във вашата стая.
— А вие бихте ли ме убили наистина?
— Не! Въпросът е обаче дали хората ви ще поемат този риск.
Тя не отговори веднага, тъй като буквално се задави от обзелия я гняв.
— Защо изобщо загатнахте, че имам някакъв избор, след като се оказва, че нямам такъв. Какво целите, Дьо Брьот? — процеди тя след малко.
— Беше ми интересно да узная какъв е вашият избор. Освен това се замислих дали не мога да повлияя някак си на Ранулф. Ако изобщо има човек, който да свърши тази работа, то това съм аз. Защото друг няма да посмее, а дори и аз общо взето се въздържам. Един опит от моя страна би имал смисъл само ако и вие сте съгласна.
