на дивеч — дивеч, сервиран предната вечер в залата на замъка и озовал се в този дом като възнаграждение за добре свършена работа.
Ранулф не затвори вратата зад себе си. Червената Алма го чу да влиза, но все още не го бе съзряла. Най-накрая любопитството й надделя и тя се обърна. В първия момент не успя да различи лицето му, тъй като светлината идеше иззад него; но ръстът му го издаде. Жената пребледня от ужас.
— Бог да ми е на помощ, само не вие! — продума тя със свито гърло и пребледня още повече. — О, искам да кажа… моля, господарю… Господарката се отнася много добре с мен, не ругае често, подарява ми най-различни мехлеми, тя…
— Ти защо заговори за нея?
— Ами… защото… тя сигурно ще ме намрази, ако научи, че сте били при мен.
— Защо? — Тя обаче го загледа втренчено и той избоботи: — Не, не съм дошъл тук за онази работа; така че няма да има никакви причини да си мисли каквото и да било.
Думите му изплашиха жената още повече. Тя се запрепъва към дървената маса и се строполи на пейката до нея. Вкопчи се в ръба на масата и кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Да не искате да ме изхвърлите оттук?
— Какво? — Той смръщи чело, след което продължи: — Не ставай глупава, жено. Ти вършиш важна работа, както всеки един крепостен. Дошъл съм за съвет.
— Съвет ли? — повтори тя с глуповата усмивка.
— Да. — Той напъха бронираните ръкавици под колана на панталона си и се приближи. Лейди Ела скочи върху масата. — С други думи — интересува ме това, което знаеш за жените.
По устните й пробяга тънка усмивка, която озари цялото лице.
— Естествено! Всичко, всичко ще ви кажа, господарю. Само питайте.
— Как да доставя удоволствие на жена си, без да й причиня болка? — попита той и се настани до нея на пейката. Лейди Ела скочи веднага в скута му и се приготви да получи дежурната порция милувки. Червената Алма загледа Ранулф втренчено с големите си кръгли очи, но той не я забеляза.
— Значи сте й причинили болка, така ли?
— Не, все още не… поне така си мисля. Но се опасявам, че ако я докосна така, както аз си знам, ще я заболи. Откакто я срещнах, не мога вече да сдържам страстта си.
— А защо си мислите, че може да я нараните?
Той вдигна ръцете си във въздуха и ги заразглежда с мрачно изражение на лицето.
— А какво друго да си помисля с тези лапи? Те са свикнали на високи, яки жени, които не се плашат от някоя и друга по-груба ласка. Как да се отнасям с жена толкова дребничка и крехка като моята лейди?
Едва-що произнесъл тези думи и Ранулф тупна с въпросните ръце по масата и котката скочи стреснато на гърба му. Червената Алма се загледа в тях, докато галеха котката.
— Ваша ли е котката, господарю? — попита тя със замислен глас.
— Да.
— Виждам, че сте привързан към животинката. По едно време и аз самата имах един котарак, когото обичах много. Понякога изпитвах нужда да го притисна много силно към себе си. Обзема ли ви и вас от време-навреме подобно чувство?
Той се усмихна и почеса животинката зад ушите.
— Да, често.
— Добре. Но всъщност не го правите никога, нали?
— Разбира се, че не. Нали ще взема да убия котката.
— Най-малкото ще я нараните тежко.
Той смръщи отново чело.
— Това какво общо има с моя въпрос?
— А не ви ли е минавало през ума, че щом като се отнасяте с една котка нежно, за да не и причините божа, по същия начин трябва да се отнасяте и с жената?
— Сравняваш жена ми с котка?
— Не, съвсем не — побърза да го увери тя. — Казвам само, че с тези ръце вие не причинявате болка на котката, въпреки че тя е значително по-малка от жена ви.
Той изръмжа.
— До, но аз не желая да се любя с котката, нали?
Тя захапа долната си устна, за да не прихне в смях.
— Разбира се, че не. Опитвам се само да ви напомня, че вие никога не сте се замисляли дали ще нараните някоя от предишните си жени или пък че ще причините болка на някое куче или кон, когато го шляпнете по-яко с ръка. Вие обаче
— Не, не е така. Нали ти казах вече, че никога досега не съм изпитвал толкова остра, мъчителна страст, както сега към жена си. Няма значение дори къде се намираме в момента. Когато желанието ме обсеби, просто няма спиране. Сякаш някой ми отнема разума и в мен остава единствено неутолимото желание да притежавам Рейна.
— Разбирам — каза тихо Червената Алма.
Тя се запита дали на този мъж някога му е минавало през ума, че може и да е влюбен в жена си. Реши, че вероятно не си е и помислял за такава възможност, но не бе толкова глупава, че да го попита направо. Обаче щом той не вярваше, че е в състояние да сдържа нагона си във вихъра на страстта, то тогава как да му помогне и, което бе още по-важно, как да помогне на господарката?
— Думите ви ме карат да погледна на случая по друг начин — продължи Алма и отново погледна към ръцете му. — Господарката може и да е дребна и крехка, но тя все пак е жена, а ние, жените, сме много по-силни и издръжливи, отколкото си мислят мъжете. Може пък изобщо да не я боли от вашите ласки.
— Не искам да й причиня болка, за да проверя дали думите ви отговарят на истината.
— Ами тогава покажете ми на мен. Мисля, че мога да преценя какво може да понесе една жена и какво не.
Той я изгледа с подозрение, а тя му се усмихна окуражително, въпреки че като гледаше тези ръчища, мъничко я достраша. Освен това съществуваше опасността започне ли веднъж, да не поиска да спре. Да, но как иначе да разсее опасенията му? Учудващото бе, че тези страхове изобщо го измъчваха. Но все пак щеше да е истинско безобразие, ако господарката не изпиташе никога удоволствието от ласките на такъв мъж.
— Не ви съблазнявам, господарю, в никакъв случай. Просто ще проверим как докосвате жена си. Нищо повече, повярвайте ми.
Той изръмжа.
— Разбирам. Обаче ти съвсем не си толкова крехка като жена ми.
При тези думи тя се усмихна широко.
— Да, но гръдта си е гръд, независимо от размерите. Тя усеща по един и същ начин както болката, така и насладата. Просто пипнете моите гърди така, както сте свикнали, и тогава ще мога… — Той последва съвета й още преди да се доизкаже, и тя се дръпна рязко назад. — Сега вече разбирам какво имате предвид, господарю. Имате твърде здрава хватка. — Осмели се дори да му каже нещо, което бе споменавала вече на не един рицар: — Само че женската гръд все пак не е дръжка на меч. Тя няма да се изплъзне от ръцете ви, ако я хващате не толкова здраво… О, Боже, господарката!
— Какво?
Той се обърна и видя жена си да стои в рамката на вратата с кошница билки в ръка. Само след миг от нея вече нямаше ни следа.
— Моля ви! Настигнете я и й обяснете всичко! — извика Алма.
— Защо? Ако сега тръгна след нея, ще се наложи отново да я любя в гората, а тя не ги обича тези работи.
Червената Алма го изгледа слисано.
