— Откъде разбра, че съм аз, а не сестра ми? Можех да изпратя Гроулс с нея. Всъщност в момента Риска е на рамото й. Така че след като сме си поделили моите любимци, как ме позна? Или само предположи?
— Освен уханието ти, което не може да се сбърка, ти имаш навика да стискаш устни, сякаш си постоянно недоволна и раздразнена от нещо. И според скромния ми опит в момента е точно така.
— А задаваш ли си въпроса защо е така? — заядливо попита тя.
— Да не си мислиш, че се наслаждавам на споровете с теб, момиче? Повярвай ми, съвсем не е така. Но можеш ли да кажеш същото и за себе си?
Усилията й да сложи край на разговора май не се увенчаха с особен успех.
— Има много лесен начин да избегнем постоянните спорове помежду ни — усмихна се сковано Милисънт. — И тъкмо до него смятам да прибягна, като ти пожелая приятна вечер.
Отново понечи да се промуши покрай него, но той не я пусна.
— Не бързай толкова. Ти ме обвини, че притежавам инстинктите на животно. И за да не те разочаровам, може би трябва да ти покажа някои от тях.
В този миг Милисънт осъзна, че двамата бяха съвсем сами на върха на стълбите. Сърцето й замря в гърдите. Без повече приказки, Улфрик я притегли към себе си и устните му се впиха в нейните.
Това бе целувка, пълна със страст, неувереност и… нежност — доста странна комбинация, която не толкова плашеше, колкото интригуваше и възбуждаше. Тялото й бе притиснато до неговото и близостта му събуди в гърдите й вихрушка от чувства. Силните му топли ръце я обгръщаха и я караха да тръпне в прегръдките му.
Господи, това, което я караше да изпитва, не можеше да се сравни с нищо, преживяно досега и бе невъзможно да му устои. Усещането бе прекрасно, извираше дълбоко от нея, завладяваше цялото й същество и сякаш всеки миг щеше да избликне навън. Без дори да го осъзнава, ръцете й обвиха врата му.
Той явно реши, че това е знак на пълно отдаване, ръце те му я вдигнаха във въздуха и той я понесе нанякъде. Действията му бързо я отрезвиха и в гърдите й се надигна паника.
— Защо ме носиш? — смаяно попита тя.
— Така е по-бързо.
— По-бързо за какво?
— Да стигнем там, накъдето сме се запътили.
— И къде е това? Не, няма значение. Само ме пусни долу!
— Да, ще го направя.
Наистина го стори, но не я пусна да стъпи на краката си. Леглото, върху което я положи, бе меко и тя цялата потъна дълбоко в пухения дюшек, когато тялото му покри нейното. Милисънт осъзна, че не може да се измъкне из под тежестта му и паниката й се усили. Ала не след дълго тя бе пометена от чувствената вълна, която я заля, когато Улфрик започна да я целува.
Тя престана да се противи, но не защото тялото му я притискаше, а заради вълнуващото усещане, което я караше да изпитва. Това бе същият невероятен трепет, обхванал я, когато той я привлече към себе си и тя обви ръце около врата му, пожелала да се притисне още по-плътно към него. Той я караше да отвръща на целувките му, да ги желае…
Както и при първата им целувка, така и сега, мислите излетяха от главата й и останаха единствено чувствата, пробудени от това вълшебно, ново усещане. А колко много бяха чувствата, които пораждаше у нея! Тялото му се движеше леко отгоре й, което я накара да стене и да се извива под твърдите му устни, а после ръцете му започнаха да я галят страстно.
Не усети кога повдигна полите й, не разбираше какво прави той, докато горещата му ръка не плъзна по голия й корем. После леко се придвижи по-надолу, докато…
Възпламеняването, което предизвика допирът на пръсти те му до слабините й, бе най-невероятното и разтърсващо нещо, което някога бе изпитвала. Имаше смътното чувство, че той не бива да прави това, но отдадена на вълнуващото преживяване, тя прогони неканената мисъл. Ръката му продължи да я гали. Тялото й се разтърсваше от удоволствие, докато пръстите му се движеха с нежна ласка, едновременно се отпускаше и напрягаше, беше толкова прекрасно и влудяващо. После изведнъж напрежението взе връх, набъбна, изпълвайки цялото й същество, докато накрая избухна в разтърсващи тласъци…
В стаята прозвуча кашлица. Тъй като никой от двамата не реагира, след малко се повтори, този път по- силно.
Улфрик изруга цветисто и се отдръпна от нея. Ала на Милисънт й бяха потребни още няколко мига, за да осъзнае, че в стаята има още някой. Отвори очи и видя сър Гай де Торп, застанал на вратата на собствената си стая — тъкмо там я бе отнесъл Улфрик — и нехайно разглеждащ ноктите на ръцете си.
Тя усети как лицето й пламва. Никога досега не се бе чувствала толкова унизена. Не можеше да остане нито миг повече в тази стая, нито да понесе изгарящия я срам. Тя скочи от леглото и хукна към вратата, без да каже нито дума или дори да погледне към бащата на Улфрик.
Срамът й ни най-малко не намаля, когато се върна в голямата зала и заяви на лейди Ан, че синът й е попречил да изпълни поръчката й. Напротив, усили се още повече при мисълта какво бе сторила и какво ли си мислеше сега за нея лорд Гай де Торп. Нямаше никакво извинение за поведението й. Тя не се бе съпротивлявала особено настойчиво на ласките на Улфрик. Тъкмо обратното. Дори бе отвръщала на целувките му и му бе позволила да прави с нея каквото си иска. А което бе още по-лошо, беше се наслаждавала на всеки миг от преживяното.
Глава 29
— Избра много неподходящ момент, за да се появиш, татко — неловко измърмори Улфрик, веднага след като бързите стъпки на Милисънт заглъхнаха надолу по коридора.
— По-скоро появата ми бе непредвидена, но не забравяй, че има още цяла седмица, преди да получиш благословията на църквата да се заемеш с това, което правеше преди малко.
— Спести ми нравоученията, в които самият ти не вярваш — изсумтя Улфрик.
— Добре, без нравоучения — засмя се баща му. — Все пак извади късмет, че именно аз отворих вратата, а не майка ти или някой друг. Знаеш, че в такъв случай щеше да чуеш нещо повече от нравоучение. И защо, по дяволите, си довел момичето в моята стая?
Сега вече Улфрик се изчерви. Всъщност изобщо не го бе грижа в кое легло ще отведе Милисънт, стига да е по-наблизо. Именно този факт го смути още повече. Кога друг път е бил толкова неразумен и непредпазлив? Доколкото си спомняше, никога.
Тя го караше да се самозабравя, независимо дали от гняв, или от страст. Да пренебрегва всичко — мястото, времето, последствията. Какво толкова имаше у това момиче, че го подлудяваше така и го караше да губи здравия си разум? Но дори и да го проумееше, това нямаше да промени неговото поведение — винаги се държеше необмислено и непредвидимо в нейно присъствие. Както нямаше да промени и факта, че само да я зърнеше за миг, дори и в препълнена стая, щеше мигом да я пожелае. А тъкмо това му бе особено трудно да приеме.
Още една седмица до сватбата? В момента му се изглеждаше като цяла вечност.
— Да, постъпих необмислено, но в такива ситуации разумът най-малко участва — ако разбираш какво искам да кажа. Всичко стана съвсем случайно. Аз търсех теб, а тя бе тръгнала да изпълни някаква заръка на майка ми.
Гай кимна разбиращо. В крайна сметка кой мъж в живота си не е губил здравия си разум, понесен от буйния поток на страстта. Затова реши да не се задълбочава повече в случилото се.
— За нещо важно ли ме търсеше? — попита той.
— Не, не съвсем — равнодушно сви рамене Улфрик, за да прикрие колко всъщност бе важно за него. — Просто любопитство.
Той не продължи и Гай въпросително повдигна вежди.
— Е, за какво става дума?
— Познаваш ли някого, когото би могъл да опишеш като „нежен гигант“?
Преди да отговори, баща му се замисли за миг.
— Крал Ричард, разбира се, можеше да бъде наречен „гигант“, защото бе висок над метър и осемдесет,
