продължи само няколко мига, после горещите вълни на възбудата я пометоха в прегръдката си. Тялото му бе толкова плътно притиснато към нейното, че тя не можеше да се движи, не знаеше какво да прави.
Той знаеше как…
— Обвий бедрата си около кръста ми, сякаш ме заключваш до себе си — с напрегнат глас прошепна Улфрик. — Не ме пускай. Без значение колко буйна е ездата, Мили, не ме пускай.
— Няма — обеща тя, повече на себе си, отколкото на него. Инстинктът и първичната страст я водеха, когато той започна да се движи. Ето го невероятното усещане, за което жадуваше, пълнотата на сливането и извиращата топлина. Ето, появи се и онова удоволствие, което бе запомнила, нахлу с първите му тласъци, но сякаш не беше същото. Беше много по-дълбоко, по-задоволяващо, по-дълго и много, много по-прекрасно. Тялото й все още се разтърсваше от сладостните тръпки, когато той простена, навлезе още по-дълбоко в нея и сетне се отпусна изнемощял. Остана да лежи неподвижно върху нея, само гърдите му се повдигаха и спускаха.
Милисънт осъзна, че все още го държи плътно в прегръдките на ръцете и бедрата си. Не искаше да го пуска, но предположи, че трябва.
Когато понечи да отдръпне нозете си от кръста му, той се размърда и промълви:
— Не още.
На устните й се появи лека усмивка. Дали не бе прочел мислите й? Или също като нея искаше да останат слети завинаги, а това блаженство да продължи вечно.
Глава 47
От седмици Милисънт не бе спала толкова добре. Събуди се с усмивка на устните, но не го осъзна, докато Улфрик не подхвърли:
— Навярно си сънувала приятни сънища.
Тя се сепна. Извърна се и го видя да лежи до нея. Не очакваше… е, не мислеше… Изохка вътрешно. Последните дни бе прекарала в безпокойства за първата си брачна нощ, за ограниченията, които ще й бъдат наложени след сватбената церемония. Ала нито веднъж не бе помисляла за такива прости и обикновени неща, съпътстващи брака — като например да се събужда всяка сутрин до Улфрик.
— Сънищата ми бяха… всъщност не си ги спомням, толкова дълбоко съм спала.
— Е, в такъв случай ще си позволя дързостта да го сметна за своя заслуга. Би трябвало да видиш моята усмивка, съпруго. Беше по-ярка и от слънцето.
В един миг Милисънт осъзна няколко неща. Той се шегуваше с нея. Той бе доволен от нея. Хвалеше се… макар и да имаше защо, но все пак… И освен това току-що я бе нарекъл „съпруго“. Всичко това я накара да се изчерви, а Улфрик се засмя и потърка рамото си. За неин ужас, младата жена осъзна, че той й напомняше как в забравата на страстта го бе ударила.
Зарови глава под възглавницата. Съпругът й отново се засмя и я потупа отзад.
— Хайде, трябва да ставаме, за да изпратим гостите. Повечето си тръгват днес.
Тя се изправи, доволна от новата насока на разговора.
— И кралят ли? — попита с надежда.
— Че каква причина има да остава? Нали не те е притеснявал отново?
И как би могъл, след като през последните дни бе пазена толкова строго и почти не бе излизала от гостната на втория етаж? Но Милисънт не каза нищо, само поклати глава. Не искаше да се кара с него, особено след изминалата нощ.
Споменът отново я накара да се изчерви. Това не му убягна и Улфрик се усмихна, сетне се наведе и устните му нежно докоснаха нейните.
— Толкова си сладка, като се изчервяваш — подразни я той. — Толкова е необичайно за теб.
— Ще се постарая да не се случва повече — тросна се тя, опитвайки се да прикрие смущението си.
— Наистина ли?
Погледът му се задържа на голите й гърди. Младата жена отново се изчерви.
За неин най-голям ужас и притеснение през целия ден Милисънт не спря да се изчервява. За съжаление вцепенението от предишния ден бе изчезнало и тя съвсем ясно чуваше всяка подхвърлена шега или неприлична откровеност. Изпита огромно унижение, когато чаршафите от първата брачна нощ бяха изложени на показ от дамите на лейди Ан. Бе принудена да изслуша самохвалството на мъжете относно уменията им в леглото, в това число и за тези на собствения й съпруг, описвани в подробности.
Улфрик приемаше спокойно всички закачки и дори се присъедини към тях, а и никой не можеше да отрече доброто му настроение и да не забележи задоволството, изписано на лицето му. Милисънт се питаше защо изглежда толкова… щастлив. В крайна сметка нали обичаше друга жена и надеждите да се ожени за нея бяха пропаднали завинаги. Като се има предвид това, той би трябвало да изглежда много нещастен днес, както и самата тя.
Господи, защо не се чувстваше нещастна? А би трябвало да бъде. Само защото толкова много се бе насладила на начина, по който я бе любил, не означаваше, че всичко помежду им ще бъде наред. И как би могло, след като той продължаваше да си бъде все същият грубиян? Беше достатъчно само да излезе от стаята си, облечена в панталони и обута в гамаши, за да се увери отново що за тиранин е той. Или пък да вземе лъка си и да отиде на лов, занимание, което през последните дни отчаяно й липсваше.
Беше задължително всички да присъстват на отпътуването на краля и свитата му и да се сбогуват с него. Милисънт наблюдаваше как Улфрик пожела на Джон безопасно пътуване. Беше много официален и нито с жест, нито с интонация издаде, че е осведомен за мръсните му тайни.
Питаше се дали и тя ще съумее да бъде толкова благо разумна и внимателна. Скоро щеше да го разбере. Крал Джон се метна на коня си, но преди да потегли, я потърси с поглед в тълпата и съвсем очевидно — поне за нея бе така — й даде знак да приближи.
Нима пак щеше да се изчерви? Всички погледи се из върнаха любопитно към нея, а Милисънт толкова много мразеше да е център на внимание.
Разбира се, Улфрик много добре знаеше защо кралят пожела да размени няколко думи насаме с нея. Той стоеше зад гърба й, бе положил ръце върху раменете й и много ясно видя поканата на краля.
— Не е нужно да отиваш, ако не желаеш — прошепна й той. — Кралят няма да го направи на въпрос.
Напрежението в гласа му ясно си личеше. Ненавиждаше подобни ситуации, в които се налагаше да отстъпи пред по-висшестояща воля. Всеки друг на мястото на Джон, щеше да си плати за стореното, ала не можеше да се опълчи срещу краля на Англия, ако не искаше да бъде обвинен за предател и изменник на родината.
— Знам, но в такъв случай ние, особено аз, ще умра от любопитство, ако не разбера какво си е наумил. Позволи ми да отида, Улфрик. Това ще бъде от полза и за двама ни.
И без да даде възможност на съпруга си да я спре, младата жена пристъпи бързо напред, прекоси двора и приближи до краля. Той не слезе от коня си, а се наведе напред, така че никой да не чуе какво ще й каже.
— Знам, че това не е необходимо — започна Джон, изглеждайки леко смутен от това, което възнамеряваше да каже, — но ние ви дължим извинение, лейди Милисънт де Торп, за малкото недоразумение помежду ни. Проведох няколко разговора с Гай след… нашата среща. Доволен съм, че той ми е изцяло верен и занапред ще остане такъв. Твоят баща също ме увери в същото. Така че пази в тайна това, което всъщност няма никакво значение.
По заобиколен начин той й казваше, че вече не е против женитбата й с Улфрик. Освен това я предупреждаваше да пази в тайна всичко, отнасящо се до тяхната среща.
Той предполагаше, че тя не е казала на никого или поне се надяваше да е така, след като никой не бе споменал нищо пред него. Милисънт нямаше намерение да разсейва заблудата му.
— Разбира се, Ваше величество — увери го тя и му се усмихна. — Никога няма да позволя някой да узнае, че съм ритнала краля на Англия.
Това бе доста рисковано — споменаването на нападението й можеше да предизвика прочутия гняв на Плантагенетите. Ала не стана така. Вместо това кралят се засмя от все сърце.
— Харесва ми твоя неукротим дух, момиче! Точно това ще кажа и на моя човек, когато го повикам.
