Трябва да сложи край на лукавите си кроежи. Дух като твоя не бива да бъде прекършван.
След тези думи той й кимна, смушка коня си и препусна към портите, следван от многобройната си свита. Тя остана загледана в тях. После усети, че Улфрик отново бе застанал зад гърба й. Той обви ръка около раменете й и я поведе към замъка.
Не каза нищо, а и нямаше намерение да го прави, след като бяха заобиколени от толкова много хора. Те първи влязоха в голямата зала, докато останалите все още се суетяха на двора.
— Е? — нетърпеливо попита Улфрик, когато се увери, че са сами.
— Смятам, че който и да е бил замесен в тези покушения срещу мен — а вече не съм сигурна, че това е само работа на краля, въпреки че той знае за нея, — ще му бъде наредено да се оттегли — отвърна младата жена и простря ръце към огъня, за да ги стопли. — Той ми го каза, макар и по доста заобиколен начин.
— Сигурна ли си?
— Може и да не съм го разбрала правилно, но не ми се вярва да се заблуждавам. Той ме предупреди да не говоря с никого за случилото се. И ме увери, че всичко е приключило, поне доколкото зависи от него.
Улфрик облекчено въздъхна. Милисънт също се почувства в безопасност. В съзнанието й се зароди един въпрос, който нямаше да й даде мира, докато не получи отговор. До сега никога не бе мислила да го пита, но след последната нощ… — особено след тази въздишка — трябваше да знае.
— Нямаше ли да бъде в твоя полза, ако крал Джон или който и да е друг бе успял да предотврати сватбата. Защо ме защитаваш толкова усилено? Ако те бяха сполучили, ти можеше да… имаш…
Не успя да довърши, понеже той я погледна с пламнали от гняв очи.
— И откъде, в името на всички светии, ти хрумна всичко това? Нима наистина мислиш, че бих желал да ти причиня зло? А и каква причина бих могъл да имам?
— Съществува една, и то съвсем очевидна! — рязко го прекъсна тя, ядосана, че той избухва и при най- обикновения й въпрос. — Щеше да получиш възможност да се ожениш за жената, която обичаш!
Той я погледна смутено. Гневът в погледа му се стопи, изместен от пълно объркване. Само миг по-късно гневът се завърна, макар и не с такава сила… поне тонът му не бе толкова остър, а по-скоро леко наскърбен.
— Ако имаш предвид онази глупава забележка, изрекох я в отговор на твоето заявление, че обичаш друг. Очевидно ти си по-глупава, отколкото бях аз, след като още не си разбрала, че няма нищо вярно в нея. Нима ти приличам на мъж, който желае друга жена? И ако е така, искам да ми кажеш в какво точно се изразява това, след като няма никаква друга жена в моя живот! И няма да има! Никога!
С тези думи той се отдалечи от нея със странно скована походка. Милисънт почти не забеляза излизането му — толкова бе объркана и изумена от изявлението му.
Той не обичаше никоя друга! Беше й казал това само защото тя бе твърдяла същото? И… какво ще прави сега? Любовта му към друга жена бе в основата на възраженията й срещу него. Тъкмо това убеждение я бе възпирало да се замисли над предложенията на сестра си и да се опита да спечели любовта на Улфрик. Но след като не обичаше друга жена, значи бе свободен да обикне… нея.
Обля я топлина, която нямаше нищо общо с огъня в огнището, а по устните й се разля замечтана усмивка.
Глава 48
На вечеря, а и след това Милисънт наблюдаваше доста внимателно Улфрик. Той все още изглеждаше обиден, макар доста усилено да се опитваше да прикрие огорчението си и страничен наблюдател никога не би го доловил.
Ала Милисънт знаеше какво изпитва, бе го усетила. Той все още й бе ядосан. Самата тя се чувстваше объркана и през целия ден не бе спряла да мисли за признанието му и за новите възможности, които се откриваха пред нея.
Младата жена прекара следобеда с Роланд в приятни спомени за отминалите дни във Фулбрей. Той и родителите му щяха да си тръгнат на следващия ден, а тя не бе имала време да си поговори със стария си приятел и затова се възползва от предоставената й възможност.
Разбира се, с него не би могла да обсъди нещата, които най-много я вълнуваха в момента. По-късно успя да издебне Джоун насаме. Със сестра си можеше да говори за всичко. Въпреки че предпочете да не споделя с нея това, което бе източник на най-голямата й загриженост.
— Е, хареса ли ти сватбената нощ? — я бе попитала Джоун и лицето на Милисънт отново бе пламнало. Изглежда това изчервяване, едно от многото, съпътствали я през днешния ден, бе задоволителен отговор за Джоун. Тя искрено се зарадва, но продължаваше да бъде загрижена за сестра си и затова побърза да попита:
— Мислиш ли, че ще можеш да живееш, без постоянно да се чувстваш отчаяна и нещастна?
— Струва ми се, че това ще зависи от това в коя стая съм — многозначително се усмихна Милисънт.
— Но защо?…
— Няма значение, просто се пошегувах. „Постоянно отчаяна и нещастна“… ми прозвуча толкова окончателно. Обаче научих нещо, което може да направи живота ми много по-щастлив и спокоен.
— И какво е то?
— Той не обича никоя друга.
— Но това е най-прекрасното, което може да се случи на една жена! — възбудено възкликна Джоун. — Всъщност означава, че много скоро Улфрик ще те обикне, ако вече не го е сторил.
— Вече? — недоверчиво изсумтя Милисънт. — Има още нещо, което говори, че не ме харесва… Или си забравила колко години той избягваше срещите с мен? Освен това той дойде в Дънбър без желание и сам ми призна, че се е опитвал да сложи край на нашия годеж. След като не е заради друга жена, тогава защо е бил толкова недоволен от перспективата да се ожени за мен?
— Това е било преди и вече няма значение. Откакто те опозна по-добре, всичко е съвсем различно, Мили. Вчера го наблюдавах внимателно. Той изглеждаше много щастлив.
— Улфрик умее да заблуждава околните и да прикрива истинските си чувства.
— Смяташ, че е нещастен ли?
Милисънт неспокойно се размърда.
— Не, не съвсем, но в момента ми е сърдит.
Джоун я погледна учудено.
— И защо?
— Само му зададох един най-обикновен въпрос за жената, която обича — въздъхна Милисънт. — А той се нахвърли върху мен и заяви, че няма такава и че отдавна е трябвало да го разбера. Бил казал, че обича друга, само заради думите ми, че съм влюбена в друг.
— Не ти ли казах същото? Нищо чудно той да те е излъгал, също както и ти него? На мен не ми прилича на мъж, който желае друга жена.
Милисънт се изненада, понеже и Улфрик бе казал подобно нещо.
— Да, но той много умело прикрива чувствата си. Ти не си била свидетел на многобройните ни караници. Аз нямам никакво доказателство дали това, което твърди, е истина или лъжа. Единственото, което знам със сигурност, е, че обича да ме целува, А нашите постоянни разправии доказват, че всъщност лъже.
Но Джоун понякога можеше да бъде не по-малко твърдоглава от сестра си.
— Или по-скоро са потвърждение на това, което ми каза преди — че възраженията му срещу теб се основават на нещо съвсем друго. Ти попита ли го какво е то?
— Не.
— А би трябвало. Може да не е нищо важно, може да е някакво недоразумение, което много лесно може да бъде отстранено. А ти какво още имаш против него?
— Много добре знаеш отговора — намуси се Милисънт. — Той възнамерява да контролира всяко мое действие.
— Разбира се, че ще го прави. Та той е твой съпруг. Ти ще трябва да решиш дали да го приемеш, или
