— Не съм сигурен, че разпалеността ти ми допада. Къде и кога ще те отведа, това решавам аз. Ти само можеш да очакваш.
Младата жена го изгледа невярващо, след което избухна:
— Звездици! Къде съм чувала това преди? Ти не си от Кан-ис-Тра, нали?
— Не. Също като теб. Забравих го за момент. Това прави разпалеността ти приемлива.
Тя му се усмихна. Нямаше намерение да поправя грешката му. Не искаше да отрича. Колкото по-малко въпроси й задаваше засега, толкова по-добре. А що се отнася до нея самата, тя изпита огромно облекчение при вестта, че той не е воин, след като бе започнал да звучи именно като такъв.
— Там, откъдето идваш, жените потискат ли желанията си?
— По-разсъдливи са.
— В такъв случай може би ще е добре да се замислиш дали да не промениш местоживеенето си.
— Аз не съм на това мнение.
Прибързаният му отговор я накара да въздъхне.
— Защо не признаем, че всичко си има своите мотиви и не спрем дотук?
— За какво говориш?
— Няма значение. Сега не е моментът…
— Шани! — провикна се Карис.
— По дяволите — промърмори младата жена и стрелна закачливо събеседника си. — Мен викат. Но май няма да премислиш и да ме пуснеш, за да мога да поговоря с приятелката си? — Той само я погледна и това беше най-красноречивият отговор. — Може би ръката ти вече се е изморила?
— Та ти си лека като перце,
Шанел направи физиономия.
— Аз съм едро момиче. Дребна е приятелката ми Карис.
— Жената, с която беше преди малко? Тя е направо дете.
— Не е дете. Просто е ниска и…
В този момент Карис се приближи до тях, следвана от своя воин.
— Шани, аз… О… о! О, звезди!
Шанел не се опита да отрече онова, което очевидно й бе дошло наум.
— Ще го запазим помежду си, нали, Карис?
— Щом настояваш, но и Яри, и Сайра, ще бъдат не по-малко доволни за теб, отколкото съм аз. Определено ти бе необходимо доста време, но сега вече ще можеш да разбереш какво…
— Не сега, Карис.
— Разбира се. — Приятелката й, която бе по-млада от нея, се усмихна. — Просто исках да знаеш, че ще бъда заета няколко часа. Комар иска да ми покаже палатката си.
— Сети ли се да му кажеш, че си под закрилата на шодана?
Карис направи гримаса.
— Честно казано, забравих. — Погледна към воина, който я държеше за ръката. — Това променя ли нещо? Че съм под нечия закрила, имам предвид?
— Така няма да мога да претендирам за теб, дори да съм имал подобно намерение — отвърна Комар.
— Забележи как нито потвърждава, нито отрича, че е имал подобно намерение — обърна се към приятелката си Карис.
— Прави го, за да не те разочарова, тъй като не знае какви са твоите чувства — обясни Шанел.
— Колко мило. Знаех си, че този воин ще ми хареса. Ще се видим по-късно, Шани.
— Знаеш ли къде да ме намериш?
— Разбира се.
— Защо ти носиш твоето предпазно наметало, а тя не? — попита Фалон, щом останаха отново сами.
— Аз знаех, че идвам тук. Карис взе решението си в последния момент.
— Явно си добре запозната с привичките на това място.
Той се приближаваше прекалено много до истината и това я притесни. Трябваше да го накара да смени посоката на мислите си. Защо нямаше повечко опит!
Сведе ресници; свенливостта, която показваше, бе само наполовина искрена. Нави кичур от косите му около показалеца си.
— Държиш ме вече доста дълго време, Фалон — рече тя, като вдигна невинен поглед към очите му и побърза да го свали. — Това ли е всичко, което желаеш да правиш с мен?
Изуми се, когато изведнъж усети ударите на сърцето му. В същия миг той я обхвана с другата си ръка под коленете и я понесе припряно към палатките. Тя се долепи към врата му, макар това да не бе необходимо, тъй като той я притискаше достатъчно покровителствено. Но така се опитваше да скрие лицето си, за да не бъде случайно разпозната. Последното й желание в момента бе някой да я проследи.
Може би обаче не трябваше да се опитва да се държи предизвикателно с мъж, когото не познава изобщо. Но всичко само потвърждаваше, че той я привлича така силно, както и тя — него. Дори не беше отговорил на въпроса й. Вместо това бе действал.
Глава 7
Шанел бе решила да не протестира, ако Фалон Ван’иър я помъкнеше със себе си. Но определено не го бе очаквала от един посетител.
По принцип, ако някой народ бе достатъчно напреднал, за да може да пътува от планета до планета, а не само от град до град, социалните му привички бяха по-изтънчени.
Шанел знаеше само за няколко планети, които продължаваха да се придържат упорито към старите си традиции. Една от тях бе Сентури III, с почти средновековна култура, но вече способна да покорява Космоса. Ша-Ка’ар, отделила се от Шака’ан преди повече от триста години, беше пък място, където жените робуваха. Шака’ан пък бе друг пример. Нейните жители нямаха желание да навестяват останалата част от света или да се възползват от онова, което този свят можеше да им предложи.
Фалон Ван’иър, където и да беше роден, се отнасяше като типичен воин към нея и това започваше да я тревожи. Накрая стигнаха до бялата му палатка и влязоха.
Дебели възглавници и животински кожи, Фалон постави младата жена върху тях и коленичи.
Тревогата й нарастваше. Щеше да прави секс за първи път в живота си. Беше напълно нормално да изпитва известен страх, колкото и да искаше това да се случи. Действията му обаче навеждаха на мисълта, че то щеше да стане прекалено бързо.
Шанел се повдигна на колене, за да се изправи лице в лице срещу него, с надеждата, че това ще го накара да намали темпото. Той обаче вече посягаше към връзките на наметалото й.
— Ще може ли… ще може ли да поговорим за обичаите…
— Както и да искаш да го наречеш, жено, вече сме го започнали.
— Нямах предвид…
— Само срещу едно протестирам — заяви той с лека досада в гласа и изражението. — Затова сега ще те освободя от него.
Шанел проследи с очи пелеринката си, която прелетя през отвора към предната част на палатката. Може би той смяташе, че далеч от погледа тя губеше значението си.
— Това не показва, че вече не съм пазена.
— Знам, но иначе ме потиска.
Била го потискала? При положение че очите му вече бяха изпълнени с толкова бурни емоции? Ако сега всичко това се отприщеше…
Шанел се отдръпна инстинктивно, когато ръцете му се насочиха отново към нея. Той забеляза реакцията й, но тя не го спря — пръстите му бяха вече в косите й; очевидно възнамеряваше да ги разпусне.
— Защо сега очите ти се изпълниха със страх? Допреди малко в тях не виждах такова нещо.
— Не е страх. Просто… струваш ми се доста настървен, Фалон, сякаш вече не се контролираш.
Наложи се да отмести ръцете му, тъй като той не успя да открие как да разкопчае кистранската шнола,
