— Трябва да се съединим пак.
— Не… В никакъв… случай!
Страхът й даде достатъчно сили, за да отблъсна ръката му и да се изтърколи по-далеч от него. За Фалон обаче не беше проблем да я достигне, да я върне до себе си и да я притисне към стоманеното си тяло, което й бе причинило толкова болка.
— Не, моля ти се, Фалон, не мога. Не отново!
— Шшт,
Дланите му я галеха успокояващо по гърба. Усещаше силните удари на сърцето му в бузата си. Престана да прави повече опити да го отблъсне. Имаше нужда от утехата му.
Измина известно време.
— Фалон, вече съм добре. И наистина трябва да си вървя. Приятелите ми ще се разтревожат, ако не се появя скоро.
— Можеш да вървиш, ако обещаеш да се върнеш, когато изгрее луната.
— Не мога тази нощ. Вече имам други…
— Тогава при следващия й изгрев.
— Добре.
Беше готова да обещае всичко, каквото и да е то, само и само да се измъкне по-скоро оттук.
Този отговор й донесе свободата; ръцете му се разтвориха и вече можеше да стане. Направи го незабавно, но болката не закъсня да се обади, за да й напомни да намали темпото.
Точно бе започнала да се облича, когато Ван’иър промълви:
— Усещам, че нямаш намерение да удържиш дадената дума, жено.
Дума, изтръгната с мъчение? Разбира се, че нямаше да я удържи. Искаше й се обаче да не го бе усетил. По дяволите! Не можеше ли да изчака, докато се облече, преди да го каже? Тогава тя просто щеше да побегне.
Реши да не отговаря, но това го накара да добави:
— Ако ти не дойдеш при мен, тогава аз ще дойда при теб. Ще го направя.
Шанел се обърна, за да го погледне; тревогата й се бе върнала.
— Защо? Знаеш, че това бе нещо временно, Фалон. Ти го разбра… Няма никакъв… смисъл…
Думите замряха в устата й, когато гледката пред очите й най-сетне достигна до обзетите й от паника сетива. Той лежеше съвсем гол, абсолютно спокоен и въпреки това — толкова сексапилен, че дъхът й секна. Известно време се взира безмълвно в него… Когато осъзна какво прави, се извъртя рязко. Наложи се да прехапе устни, за да удържи стенанието, породено от внезапното движение.
Добре. Очевидно имаше нужда от тази болка, за да й напомня, че не можеше и дума да става за нова близост с него. Струваше й се невероятно, че изобщо й е необходимо напомняне. Не беше нормално да продължава да го желае след онова, което й бе причинил. Подобна реакция бе по-скоро опасна. И единственият начин да избегне опасността бе, като се махне оттук завинаги.
Навлече полата и блузата си за рекордно кратко време, въпреки болките. Точно се навеждаше за колана, когато той я сграбчи и притисна към твърдите си като скала гърди. Дланите, поставени малко над лактите й, не я стискаха, но въпреки това нямаше никакъв шанс да се отскубне от хватката им.
— Разбирам, че не си моя и не мога да те командвам, жено, но ти пък трябва да разбереш нуждата ми да поправя злото, което сторих. Аз породих у теб страх от сливането и сега трябва да го премахна. Ти ми даде безценен дар. Не мога да ти се отплатя, като те оставя с този страх.
Гласът му бе нежен шепот, но решимостта му увеличи още повече страховете й.
— Аз не се боя от правенето на секс. А от теб. Прекалено си груб. Бях обзета от специфични чувства и покрай тях не усетих всички наранявания, но по-късно, когато започнат да се появяват синините, ще си дам най-добре сметка за пораженията.
— Аз се заклех…
— Не ме интересува — прекъсна го Шанел и се обърна да го погледне, за да подчертае казаното. — Ти изгуби самоконтрол, по дяволите! И това може да се случи отново, независимо дали го искаш.
Лицето му потъмня. Тези думи определено не му харесваха. Прекалено късно си даде сметка, че го бе обидила. Мъжете приемаха много сериозно подобни неща. Ръцете му я стиснаха малко по-силно, но не болезнено.
— На жената трябва често да й се показва нещо, за да се убеди, че е така — рече Фалон и я придърпа към себе си.
Зацелува я. Не беше очаквала това и не бе подготвена нито за страстта му, нито за вниманието, с което я придърпа така, че телата им да се допират в цялата си дължина. Усети, че желанието пламва отново в нея… бързо… плашещо бързо. Отдръпна се от обятията му.
— Фалон, знам, че не си имал лоши намерения и ценя това, наистина го ценя, но няма нищо за поправяне или доказване. Аз те пожелах, в противен случай нямаше да дойда тук. Бях се надявала за нещо по-пос… — Спря, ужасена от онова, което за малко не бе казала. — Но вече не те желая — продължи припряно. — Виждаш колко е просто. Няма да има втори път.
— Това последната ти дума ли е?
— Да.
— В такъв случай чуй и моята. Оставаш тук, до новия изгрев.
Тя го съзерцава известно време, като си представяше всички усложнения, които щеше да породи това. А после извика:
— Ти не си слушал нищичко от онова, което ти казах, нали?
— Напротив, слушах много внимателно, но чух единствено гласа на страха ти.
— Е, в такъв случай, чуй ме добре, Фалон Ван’иър — започна с нарастваща паника Шанел, — ако ме докоснеш отново, ще се разкрещя с всичка сила. И само след минути тук ще бъде пълно с воини.
Разбира се, нямаше да го направи. Не искаше смъртта на този твърдоглав човек; единственото й желание бе да я пусне. Той обаче не действаше разумно. Трябваше да разбере, че не може да я задържи против волята й. Нима бе забравил къде се намираше и какви закони действаха тук?
— Ако се налага да се бия за теб, жено, ще се бия.
Това вече я вбеси.
— Защо не се държиш по-цивилизовано. Почти съжалих, че не си воин, макар точно това да е типът мъже, които не желая. Но те поне не се бият заради жени, освен ако не се налага да ги защитават… И за какво, по дяволите, се смееш?
— Ама и ти имаш един характер!
Просто нямаше как да не се вторачи отново в него. Характерът й го забавляваше? Нима дори гневът нямаше да й помогне?
Шанел си пое дълбоко въздух и реши да опита със спокойствие и разумни доводи.
— Виж, Фалон, ти се позабавлява. Защо не оставиш всичко да свърши дотук?
— Нима мислиш, че изпадналото ти в безсъзнание тяло ми достави удоволствие?
— Не?
— Не.
Сега вече той звучеше обидено. Отговорът му я ужаси. Беше си мислила, че бушуващите в него емоции са стихнали. Но той я бе мамил с привидното си спокойствие. Цялата тази страст се спотайваше все още в него и само чакаше удобния момент да я довърши.
— Добре, значи е било пълен провал и за двама ни. — Сама долови тревогата в гласа си, но просто не можеше да я прикрие. — Съжалявам, Фалон, но не желая да преживея това отново… Не и с теб.
Думите й не го смутиха.
— Ти призна, че си ме желала. Когато страховете ти си отидат, ще ме пожелаеш отново. Тогава ще се погрижим първото ти сливане с мъж да завърши както трябва.
— Не… няма! Няма да направим такова нещо! Няма да го направя! И за всеки случай, ако все още не ти е станало ясно, заявявам, че не желая да правя повече секс с теб и точка по този въпрос. Чакат ме. Тръгвам си.
— Опитай.
