— Ти искаше доказателства. Вече ги имаш.
— Но без гаранции. Съжалявам, Фалон, но няма да поема отново подобен риск. Искам обаче да знаеш колко много съжалявам, че не излезе нищо. Повече, отколкото предполагаш. Ти беше… Си… В теб наистина има нещо. — Беше устояла доста време на изкушението, но сега си позволи да го огледа за последен път. И да изпъшка: — О, Звезди! Довиждане, Фалон.
— Шани?
Нямаше да спре, ако не бе използвал името й за първи път. Но не се обърна. Остана с гръб към него.
— Знай, че ако съществува начин да те имам, ще го открия… А после ще унищожа компютъра ти.
Младата жена продължи пътя си, благодарна на Звездите, че Фалон не знаеше коя е.
Глава 9
— Това ми хареса! — Марта бе вложила в гласа си вероятно цялото възмущение, на което бе способна. — Да ме унищожи? Мене? Знае ли този идиот колко съм скъпа?
— Съмнявам се, че това го интересува — отвърна разсеяно Шанел, докато търсеше с поглед Корт.
Откри го, седнал под едно дърво, недалеч от палатката на Фалон, и му даде знак, че тръгва.
— Да ме унищожи! — продължаваше със същия тон компютърът. — Бих могла да…
— Остави го на мира, Марта. Но щом ще се оплакваме, нека те питам: наистина ли си слушала през цялото време, докато бях в палатката?
— Разбира се, кукличке.
— Защо тогава не направи нещо? Нарежданията на баща ми бяха изрични, доколкото си спомням.
— Да, но те са специално за проблеми с воини. Ти не предпочете воин.
— Ясно — промълви сподавено младата жена. — Да накажем детето, защото не е послушало съвета на учителя си.
— Не се цупи. Все още си цяла, нали?
— Спорно е. Та аз изгубих съзнание! И със сигурност не от екстаз!
— Е, как можех да знам дали не е било от удоволствие? Разделителната линия е съвсем тъничка. Освен това не мисля, че твоят Фалон щеше да остане особено доволен, ако изчезнеше изпод него в такъв момент. Но как само щях да се посмея!
— Точно така! Защо не се позабавляваме на чужд гръб!
Марта се изсмя.
— Ти си вбесена не на мен, а на съдбата, че е направила този великолепен мъж прекалено груб за твоите вкусове. Трябваше обаче да видиш какво ставаше в него. Направо се получи късо съединение, момичето ми. Щеше да пламне току преди ти да припаднеш. Напълно нормално е да изгуби самоконтрол.
— Би могло да се случи отново.
— Далеч съм от мисълта да те уговарям да се свържеш с посетител. Може би сега вече ще започнеш да търсиш сред воините.
— Не, не и днес. Ако все още не си го разбрала, ще ти кажа, че се чувствам така, сякаш ме е газил валяк.
— Мога да те трансферирам до някой от медицинските центрове и ще се почувстваш като нова.
— Не, благодаря, искам да запомня добре усещането, за да не правя и друг път такива грешки. А и знаеш, че нямаш право да използваш трансфериране на открито. Шака’анийците не обичат внезапната поява или изчезване на хора.
Джадел влезе в палатката. Брат му Фалон вече бе облечен и крачеше напред-назад. В ръката си държеше преполовена бутилка вино. Походката издаваше силното му вълнение.
Джадел Ван’иър се настани удобно и известно време наблюдава безмълвно. Фалон беше с една година по-голям от него, но във всяко друго отношение си приличаха много — и по височина, и по цвят на косата и кожата, само дето очите на по-малкия бяха по-тъмносини, а лицето му — по-меко, по-открито и изразително. Характерите им обаче много се различаваха. Фалон бе по-сериозен поради по-големите си отговорности, докато Джадел бе по-безгрижен и по-склонен да се забавлява.
Ситуацията сега също го развесели. Познаваше добре брат си; рядко го бе виждал в подобно състояние. Само две неща можеха да бъдат причина: неочакваното им задържане в този гъмжащ от посетители град или жена. Джадел бе готов да заложи на жената.
Никога не бе виждал брат си така запленен. В крайна сметка се бе отказал от опитите си да говори с него; той просто не го чуваше. А после го бе видял как излиза на арената, с единствената цел да впечатли жената.
Това не би било толкова необичайно за някой друг, но Фалон никога не го правеше. Вече дори бе отказал да участва в състезанията. Затова пък Джадел, Тарън и Диймън бяха решили да се позабавляват, като изпробват уменията си срещу кан-ис-транските воини. Фалон обаче се бе отнесъл с презрение към тази идея, и с право. Той бе доказал неоспоримо своето майсторство, когато бе станал шодан на Ка’ал. Само за един ден бе победил деветима противници и то измежду най-способните мъже на Ка’ал, при това без никаква почивка между двубоите.
Вероятно сега, след като вече бе задоволил плътските си желания и се бе върнал към нормалното си състояние, Фалон бе вбесен на самия себе си заради своето глупаво поведение. Вероятно бе отвратен и от факта, че си бе изгубил ума по някаква посетителка. Това бяха създания без морал и чест, достойни единствено за презрение.
Бутилката вино отново се приближи до устните на младия мъж и се отдели от тях почти празна. Джадел реши, че е време да отвлече вниманието му от това излишно самоосъждане.
— Напълно разбираемо е защо избра точно нея, Фалон. Трудно е да не забележиш жена с твоите цветове.
— Тя носеше цветовете на шоданите. Ако беше с каквото и да е друго наметало, щях да я задържа.
— Да я задържиш? — Джадел се изправи. — Не говориш сериозно.
Брат му се спря, обърна се и го погледна право в смаяните очи.
— Защо?
— Но ти мразиш посетители! В собствения си дом сме свидетели на резултатите от тяхното коварство. Не мога да разбера дори защо се съгласи да дойдеш и да говориш с тях тук. Дълга трябваше да плащам аз, не ти.
— Но молбата бе отправена към мен, не към теб. Този човек ти спаси живота, Джадел. Бих му дал всичко, за което ме помоли.
— Трябваше да разбереш какво ще те моли, преди да предлагаш — измърмори младият мъж.
— Така е, но стореното — сторено, и дори вече не съжалявам. Ако не бяхме дошли по негова молба, никога нямаше да се запозная с тази жена.
— Значи си се запознал и си я имал. За какво тогава…
— Не съм я притежавал… поне не напълно.
Джадел се засмя.
— Сега разбирам гнева ти. Защо я пусна да си върви, след като не си бил свършил с нея?
Внезапно очите на младия мъж пламнаха.
— Защото позволих на проклетия й компютър да ме оплете в приказките си! — Празната бутилка полетя във въздуха и се разби в единия ъгъл на палатката. — По дяволите, техните умни машини! Не знам даже дали заплахите на онова нещо бяха истински!
Брат му го наблюдаваше, ококорил изумено очи, но не заради казаното, а заради несдържаността на Фалон. В цялата тази ситуация имаше нещо комично. Къде изобщо останаха спокойствието и уравновесеността.
— Още една причина да избягваме посетителите. Никога не можем да знаем дали казаното от тях е истина, тъй като те притежават невъобразими за нас неща. Никога не бих повярвал, че тези кутии —
