господаря са празни и ще свършат много добра работа.
Това беше ужасило икономката. Само една дневна разделяше двете просторни спални. Лейди Мириам заемаше една от тях.
Реджи спечели, като неуловимо напомни на госпожа Оутс, че тя е новата господарка на къщата. Мириам Идън може и да бе ръководела Силвърли след смъртта на съпруга си, но имението всъщност принадлежеше на Никълъс, а Реджи беше негова съпруга.
Госпожа Оутс я предупреди да пази тишина, когато минаха през дневната в съседство със спалнята на Мириам. Казаха на Реджи, че Мириам не се чувства добре и си е легнала рано, поради което не я е посрещнала както се полага.
Ако трябваше да каже истината, Реджи се чувстваше облекчена. Тя беше изтощена, объркана от отсъствието на съпруга си и толкова уязвена, че се чувстваше неспособна да се запознава с когото и да е.
Настани се в стаята на Никълъс и откри, че тя е напълно изпразнена от лични вещи. Това някак си влоши още повече нещата.
Прислужницата, която се отзова на повикването на Реджи, беше мургава и тъмнокоса и бе точно обратното на разговорливата Хали. Тя не каза нито дума, докато помагаше на Реджи да се облече и да среше косата си, а сетне я заведе в стаята за закуска.
Тази стая беше в предната част на къщата и утринното слънце я огряваше изцяло. Масата беше сложена за един човек. Пренебрежение ли? На едната стена имаше голям шкаф от палисандрово дърво, пълен с изящен порцелан с позлатени ръбове и рисувани цветя в розово и бяло. Между прозорците на другата стена имаше прекрасен бюфет от абанос и дъб с дърворезба.
Влезе Хали, широко усмихната, с голям покрит поднос, който постави на бюфета.
— Добро утро, мадам. Надявам се, че сте прекарали приятно нощта.
— Да, наистина. Графинята слезе ли вече? — Реджи посочи приборите за един човек.
— Отиде на утрешната си езда. Тя никога не яде толкова рано, мадам.
— И аз, всъщност. Защо не ми покажеш останалата част от къщата сега?
— Но всичката тази храна — рече Хали изненадана, като махна капака и там Реджи видя яйца, наденички, солена риба, шунка, желета, препечен хляб и кифлички, дори две вкусни на вид парчета торта.
— О, Боже! — въздъхна Реджи. — Нали не смятахте, че аз ще изям всичко това?
Хали се разкикоти.
— Готвачката се зае да направи по-добро впечатление, след като снощи поднесохме само студени ястия.
— Е, тогава ще взема само това и една от тези — каза Реджи, като сложи една дебела наденичка в кифличката и взе едно от парчетата торта. — А сега можем да направим обиколката.
— Но не трябва ли госпожа Оутс…?
— Да — прекъсна я Реджи заговорнически, — предполагам, че трябва. Но аз мога да й позволя да ми я покаже по-късно. Точно сега искам да видя колко е голямо имението Силвърли и то в приятна компания.
Хали отново се разхили.
— Никоя от нас не харесва госпожа Оутс, но тя наистина ръководи едно тежко домакинство, както самата обича да казва. Елате с мен, милейди. Но ако ни срещне госпожа Оутс…
— Няма да се тревожиш — увери я Реджи. — Аз ще измисля какво да й обясня за това, че си с мен. Няма да те обвини в нищо.
Къщата беше наистина голяма. Близо до входа минаха покрай билярдна стая не с една, а с три маси. Стаите бяха повече, отколкото можеше да запомни Реджи, като всяка от тях бе обзаведена с прекрасни мебели в стил Чипъндейл и антики от епохата на кралица Ана. Много от високите тавани бяха извити и украсени с чудесни позлатени гипсови отливки. На някои имаше големи, великолепно изработени полилеи.
Имаше и стая за музика, обзаведена в зелено и бяло, а отдясно на дневната се намираше едно предверие с прозорци със стъклописи от пода до тавана, които обливаха стаята в цветове, открояващи се ярко върху белия мраморен под. До стените бяха поставени пейки, тапицирани с червено кадифе. Реджи бе изумена от красотата на къщата.
В задната част на къщата, зад официалната трапезария, се намираше оранжерията. Покрай пътеката, която обикаляше помещението, се редуваха столове, дивани и статуи на пиедестали. От двете страни на широките каменни стъпала, водещи към фонтана долу, в центъра на стаята, пъстрееха растения в саксии. Навсякъде имаше дървета и есенни цветя. Реджи съжаляваше, че е пропуснала да види оранжерията през лятото, когато вътрешната градина щеше да е цъфнала изцяло.
На горния етаж цялата дължина на задната фасада беше заета от апартаментите на господарите. От дясно наляво бяха стаята на лорда, дневната, стаята на господарката, а до нея — детската стая. Имаше помещения за бавачка и прислужница на господарката.
Обиколката отне почти час и Хали успя да се върне обратно в отделението на прислугата, вдясно от централния коридор, преди някой да е открил какво прави. Реджи се настани в библиотеката, за да чака лейди Мириам.
Не се наложи да чака дълго. Графинята влезе направо след ездата си, облечена в костюм за езда в тъмнолилаво, с камшик в ръка. Тя показа само мигновена изненада, че открива стаята заета. Сетне продължи да се прави, че не забелязва Реджи, докато сваляше шапката и ръкавиците си.
Значи така щяха да вървят нещата? Е, това помагаше да си обясни склонността на Никълъс към грубост.
Докато я пренебрегваше, Реджи успя да огледа лейди Мириам. За жена, която вероятно наближаваше петдесетте, тя изглеждаше забележително добре. Беше слаба и младолика, със стегната и изправена стойка. Силно изпънатата й руса коса вече губеше цвят, но все още не беше побеляла. Очите й бяха сиви. Неумолими, студени очи, но може би понякога все пак се усмихваха? Реджи реши, че едва ли.
В нея имаше лека физическа прилика със сестра й Елинър, само толкова. По-младата сестра излъчваше топлота и доброта, които изобщо отсъстваха у графинята. Как щеше да живее с тази жена?
— Трябва ли да ви наричам „майко“? — попита внезапно Реджи и графинята осезателно се сепна. Тя се обърна и погледна властно младата жена. Сивите й очи бяха студени, устните — свити. По всяка вероятност не беше свикнала да се обръщат към нея, преди тя самата да е благоволила да проговори, помисли си Реджи.
С пресекващ глас Мириам отвърна:
— Недей. Аз не съм твоя майка повече, отколкото…
— О, Боже — прекъсна я Реджи, — аз предполагах, че щом не дойдохте на сватбата, между вас и Никълъс има отчуждение, но аз…
— Трябваше да остана тук — рече твърдо Мириам.
— … не осъзнах, че сте се отказали от сина си — довърши Реджи.
— Какво правите тук, при това без Никълъс? — попита Мириам.
— Никълъс и аз просто не си подхождаме, нали разбирате, затова просто не можем да живеем заедно — отвърна Реджи.
Последва пауза на изумление.
— Тогава защо се оженихте?
Реджи сви рамене и се усмихна ослепително.
— Идеята изглеждаше добра. Поне за мен. Бях се уморила от постоянните тържества и тем подобни. Предпочитам живота в провинцията.
— Което не обяснява защо Никълъс би се оженил?
Реджи повдигна вежда.
— Вие със сигурност знаете защо. Аз самата не присъствах, когато той се е съгласил да се ожени за мен, но сестра ви и свекърва ви са били там.
Мириам се намръщи. Разбира се, не би задала същия въпрос отново. Нито би признала, че не общува с Елинър и Ребека. Затова сега остана озадачена, точно както искаше Реджи.
