но тя го беше предизвикала, като намекна, че го е страх да го видят с нея, шепнейки, че той вече не е същия. Като някакъв тъпак той я бе помъкнал от стая в стая, за да разглежда. Идиот!
Силина пожела да види какво има зад затворените врати на зимната градина. Щом влезе вътре, погледът й падна върху един цвят, висящ високо горе на някакво виещо се растение. Трябваше непременно да го има. След като се опита два пъти сама, тя мило го помоли да й го откъсне. Той се пресегна за дяволското цвете и щом го откъсна и се обърна да й го подаде, тя го прегърна. След две секунди Реджи се обади. Беше невероятно — възможно най-лошият късмет.
Никълъс отново погледна към Реджина и очите й срещнаха неговите. В момента, преди да се обърне, очите й го стрелнаха със сини пламъци.
Надеждите на Никълъс изведнъж лумнаха отново. Той се ухили. Не го обичаше ли? Тогава защо беше толкова ядосана? Твърдо решен, той приближи към трите жени на дивана.
— Може ли да се присъединя към вас, дами? Заради задълженията си на домакин днес не намерих нито миг за прекрасната си съпруга.
— Няма място, Никълъс — рече сухо Реджи.
Място нямаше поради пищните размери на лейди Уейтли, заела половината диван. Но Никълъс не бе разколебан нито от това, нито от тона на Реджи.
Той я хвана за китката и като я подръпна да стане, седна и я положи в скута си.
— Никълъс! — ахна тя.
— Не се смущавай, любима. — Той се ухили, като здраво я държеше на мястото й.
— Скандално, лорд Монтиът! — Лейди Уейтли беше още по-смутена и от Реджина. — Ако сте толкова нетърпелив да бъдете близо до съпругата си, можете да заемете моето място.
Тя се отдалечи, Фейт също стана и се престори, че внезапно е заинтересувана от някаква картина в другия край на стаята. Реджи се изплъзна от скута на мъжа си и седна до него. Тя искаше изобщо да се махне оттам, но ръката му, преметната през рамото й, я задържаше на място.
— Това беше…
— Шшт — прошепна той. — И се усмихвай, любима. Гледат ни. — Тя му се усмихна непроницаемо, но очите й го стрелкаха сърдито. Той се подсмихна под мустак. — Това ли е най-доброто, на което си способна? — Сетне каза тихо: — Нямаше нищо, нали знаеш?
Реджи нямаше защо да пита какво има предвид.
— Разбира се — тросна се иронично тя.
— Наистина нямаше. Тя се опита да ме прелъсти и се провали. Нищо повече.
— О, вярвам ти, господарю мой — рече Реджи с леден глас. — Вярвам ти, защото тази вечер два пъти ми казват, че бившите ти любовници повече не те интересуват, щом станат бивши. Една от твоите приятелки ме увери, че никога не се връщаш назад. За това трябва да вярвам дори когато очите ми ми казват друго.
— Ревнуваш.
— Глупости!
Никълъс се ухили дяволито.
— Твоят информатор не е бил напълно коректен, любима. Ако беше за теб, бих се връщал многократно, докато умра.
— О! — ахна тя. — Не съм в настроение за шеги, сър! Лека нощ.
Тя се изправи на крака преди той да успее да я хване и излезе от стаята. Ник я остави да си отиде, усмихвайки се на себе си. Започваше да мисли, че сбирката на Мириам бе точно това, което му трябваше, за да си върне съпругата. Нямаше ли старата сврака да пукне като разбере, че му е помогнала! Усмивката му се разшири. Настроението му ставаше все по-весело.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Слънчева светлина обливаше стаите за закуска, които бяха разтворени, за да поемат толкова много гости. На дългия бюфет имаше подноси, отрупани с яйца, солена риба, шунка и салами, асортимент от препечен хляб, кифлички и шест вида желета. Предлагаше се горещ шоколад, чай, кафе и сметана. Щом подносите се изпразваха, прислужниците ги напълваха отново.
Беше рано и мнозина все още спяха или пък се бяха възползвали от прекрасната конюшня, за да излязат на сутрешната си езда. Реджи беше долу, тъй като Томас се бе събудил на зазоряване и след като го бе нахранила, не успя да заспи отново. На закуска вече бяха семейство Уейтли, както и Памела Ричи и дукът на Уиндфийлд. Реджи успяваше да пропусне покрай ушите си техния разговор. Вече нямаше желание да се прави на весела. Предишната вечер мрачните мисли я съпътстваха до леглото и сега отново беше в техен плен. Никълъс беше в центъра на тези мисли.
Не че не знаеше през цялото време що за човек е той, но да го вземат дяволите, не можеше ли да почака, докато се върне в Лондон, за да започне отново да флиртува с някоя от обожателките си? И защо, така или иначе, беше в Силвърли? Тя със сигурност не очакваше това от него. А постоянното му мръщене беше толкова влудяващо!
Реджи знаеше, че трябва да се махне. Не можеше да мисли за развод, но не бе необходимо да живее под един покрив с него. Можеше да се върне в Хавърстън. Вуйчо Джейсън нямаше да има нищо против.
Тя обаче нямаше право да отделя Томас от баща му. А Tеc й бе казала, че Никълъс посещава детската стая поне два пъти дневно, като я отпъждал навън, за да остава насаме със сина си. Никълъс прие Томас като свой син, само че беше съмнително дали някога щеше да го признае пред Реджи.
Тя въздъхна дълбоко. Не беше ли казала веднъж, че няма да има значение какво ще стане с брака й, само да не й се налага да ходи на лов за съпруг? Колко глупаво и наивно!
— Скъпа моя, имаш посетител — обяви Елинър, като влезе в стаята, а лорд Дикън Барет я последва. — Джордж…? О, скъпа, не си спомням.
— Джордж Фаулър — допълни лорд Барет.
— О, да, Фаулър — съгласи се Елинър. — Сейърс го настани в чакалнята, тъй като къщата е препълнена с гости.
Сейърс стоеше на прага, а Реджи се намръщи, за да прикрие изненадата си. Тя се надигна.
Чакалнята не е подходящо място за Джордж. Отведете го в библиотеката. Трябва да е празна по това време. И му поднесете чай. — Тя освободи Сейърс с кимване и се обърна към Елинър. — Трябваше да си поспиш, Ели, щом си уморена.
— Добре съм, скъпа. Наистина стояхме до късно, но ми беше приятно. — Очите й срещнаха за кратко погледа на лорд Барет. — Съвсем ще се разбудя, като пийна чаша чай. Познаваш ли посетителя си?
— Да — отвърна Реджи. — Но не мога да си представя какво прави тук.
— Е, най-добре ще е да се погрижиш за него. Ние с Дикън ще хапнем по нещо, преди да отидем да пояздим.
— Елинър да язди?
— Не знаех, че ти е приятно да яздиш, Ели.
— О, ами да! Но е много по-хубаво, когато някой ти прави компания. — Тя се приближи и подхвърли: — Трябва да го опитате с Никълъс.
Реджи отговори необвързващо и излезе от стаята.
Щом тя влезе в библиотеката, Джордж Фаулър стана на крака и се приближи, за да й целуне ръка. Беше забравила колко добре изглежда той с пясъчнокестенявите си къдри и добре подрязаните мустаци, с тъмнозелените си очи и добре сложената фигура. Той беше по-скоро нисък — всъщност не. Не трябваше да сравнява всеки мъж със съпруга си.
— Боя се, че съм дошъл в неподходящо време — извини се той. — Човекът, който пое коня ми, се оплака, че в конюшните няма никакво свободно място.
— Наистина в момента е малко е притеснено, но не и на мен.
— Но ти имаш гости, за които да се грижиш…
— Не — увери го тя. — Това е събиране на свекърва ми, планирано преди да дойдем тук. Най-вече нейни приятели и на моя съпруг, а в този час само някои са станали. Седни, Джордж. — Те седнаха един срещу друг. — И ти си добре дошъл да останеш тук и съм сигурна, че ще ти намерим място за преспиване,
