Преследването му доставяше удоволствие.
— Искам да излезеш оттук веднага! — Гласът й секна от гняв.
Той стъпи върху леглото, като се наведе, за да не се уплете в балдахина, а тя хукна към вратата. Силният звук от скачането на Никълъс от леглото на пода я накара да смени посоката. По-безопасно беше зад шезлонга в стил кралица Анна.
Никълъс отиде до вратата, заключи я, а после постави ключа на перваза над вратата, където Реджи не можеше да го стигне.
Тя погледна към перваза, а после към Никълъс. Грабна една книга от масичката до себе си и я метна по него. Той веднага отстъпи, хилейки се на усилията й, и свали сакото си.
— Ако настояваш, Никълъс, кълна се, че ще ти издера очите.
— Можеш да се опиташ, любима. — Той се усмихна. Тръгна към шезлонга и я издърпа иззад него, като я държеше здраво.
— Никъ…
Устните му я накараха да млъкне. Миг по-късно я пусна на леглото и я затисна със собственото си тяло. Устата му я поглъщаше, като не й даваше възможност да диша, камо ли да се бори. Пръстите й, сграбчили го за косата, не успяваха да помръднат главата му, нито друсането й да помести тялото му. Тя го ухапа по устната и той се отдръпна, ухилен.
— Не искаш да го правиш, любима. Как да те целуна както трябва, като ми отхапа половината уста? — Тя го дръпна злобно за косата и той изръмжа:
— Трябваше отново да те напия с вино. Много по-приятна си, когато си пийнала.
Докато я целуваше отново, очите на Реджи се разшириха. Да я напие? Значи не е било сън! Онази нощ в странноприемницата наистина я е любил! При това е подготвил всичко! Желаел я е достатъчно силно, за да я измами… желаел я е достатъчно силно, за да й даде прекалено много вино… желаел я е.
Мили Боже, тези чувства отново се промъкваха в нея. Още колко щеше да устои?
Никълъс отново я погледна с изгарящ поглед.
— О, любима — рече дрезгаво той, — обичай ме. Обичай ме както преди — прошепна страстно той и я обезоръжи. Внезапно тя започна да отвръща на целувките му с цялата си страст. Не беше направена от камък. Беше от плът и кръв, а кръвта й кипеше.
Пръстите й промениха посоката, като задърпаха главата му този път към нея. Той стенеше от удоволствие и това бе музика за нейните уши. Никълъс я желаеше… наистина я желаеше. Това беше последната й мисъл, преди времето за мислене да свърши.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Добро утро, любима. — Зъбите на Никълъс се задържаха върху долната устна на Реджи и я ухапаха за миг. — Казвал ли ти е някой колко си хубава, макар и разрошена, на изгрев слънце?
Тя се усмихна дяволито.
— Единствено Мег ме вижда сутрин, а тя не казва неща, които могат да главозамаят едно момиче.
Никълъс се засмя и я притегли към себе си.
— Твоята непоколебима Мег не ме харесва, знаеш го, а аз не мога да разбера защо. Хората толкова много ме обичат.
— Ти си един непоправим човек и го знаеш.
— Но приятен непоправим човек.
Реджи се засмя.
Какъв чудесен начин за събуждане, помисли си тя, като се притисна към стегнатото тяло на съпруга си. И не беше уморена, макар да я бе любил страстно до малките часове на нощта. Не беше уморена. Чувстваше се чудесно. Трябваше да настоява пред него по-често да й се натрапва.
Плачът на Томас беше единственото, което можеше да наруши идилията им и тя го чу след миг.
— Чудех се кога ли ще се обади.
Реджи му се ухили.
— По-добре да се погрижа за него.
— Бързо ще се върнеш, нали?
— Определено, сър.
Когато след двайсет минути Реджи се върна в спалнята си, тя беше празна. Провери в дневната, сетне отиде в спалнята на Никълъс. И двете стаи бяха празни. Върна се в стаята си и зачака. Той не се появи.
Къде бе отишъл? И защо? Дали щеше да я използва, а сетне да се отнася към нея с безразличие? Но тя прибързваше със заключенията. Трябваше да има някакво обяснение за изчезването му.
Реджи накара Мег да побърза с тоалета й и излетя от стаята и надолу по стълбите. От стаята за закуска я привлякоха гласове. Тя спря внезапно на вратата, смразена. Облечен само с панталони и късо зелено кадифено сако, Никълъс стоеше до масата. Беше с гръб към нея, както беше с гръб и Силина Едингтън. Бившата му приятелка бе застанала толкова близо до него, че рамото й го докосваше по ръката. Никълъс бе навел глава към нея и Силина се смееше на това, което й казваше.
Пред очите на Реджи притьмня.
— Преча ли… отново?
Двамата се обърнаха към нея. В стаята нямаше никой друг, дори и от прислугата, и въпреки това Никълъс не изглеждаше ни най-малко засрамен.
— Не беше нужно да слизаш долу, любима. — Той се усмихна. — Точно вземах поднос със сладкиши, за да ти го донеса.
— Сигурна съм, че е така — отвърна студено тя, вперила поглед в Силина. — Госпожо, бъдете любезна да си съберете багажа и да напуснете моя дом преди обед.
Доволното изражение на Силина бързо се превърна в гневно.
— Не можете да направите това. Покани ме лейди Мириам.
— Лейди Мириам не е господарката тук. Аз съм господарката. А ние от семейство Идън с положителност се славим с това, че изхвърляме хората от дома си. — Като изстреля това, Реджи се обърна и излезе.
Никълъс я настигна в голямото фоайе и я грабна за ръката.
— За какво, по дяволите беше всичко това?
— Пусни ме! — изсъска тя, като издърпа ръката си. Този път той я хвана за раменете.
— Влез тук. — Той я повлече към библиотеката и затвори вратата. — Да не си полудяла?
— Трябва да съм полудяла да си помисля, че си се променил! — отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Леглото ми беше още топло, когато си отишъл да търсиш ново завоевание! Е, задявай се с всички жени, с които си поискаш, сър, но не си играй повече с мен!
— Можеш ли да повярваш, че ще пожелая друга жена след снощи? — отвърна той с неподправено недоумение. — Това, което видя, не беше нищо. Силина просто беше там, когато влязох за сладкишите. Исках да те нахраня, забележи, за да нямаш извинение да излизаш от стаята си тази сутрин.
— Имаш къща, пълна с прислуга, която да ти носи сладкиши, сър — изтъкна тя.
— Направо ги скапаха всичките тези гости. Имах време да го сторя, тъй като чаках да се върнеш.
— Не ти вярвам.
Той въздъхна отчаян.
— Това е абсурдно, Реджина. Нямаше повод да загубиш самообладание и със сигурност никакъв повод, за да изхвърлиш Силина. Така й казах.
— Не си!
— Ако само помислиш колко абсурдно се държиш…
Огънят, заблестял в очите й, го накара да спре.
— Така ли? Сигурно. И аз съм глупачка и най-тъпата страхливка. Ти обаче, сър, си копеле открай докрай. Не можеш да понесеш, че твоята приятелка ще си тръгне. Е, остави я тогава тук. Всъщност нека остане за добро, тъй като аз няма да съм тук, за да гледам. И ако се опиташ да ме спреш, ще те… застрелям.
Лицето на Никълъс потъмня, но Реджи беше толкова увлечена да освободи натрупвания с месеци гняв, че не знаеше колко опасно ядосан беше той. Когато се обърна, без да отговори, тя изтича пред него и
