тук, дали тя не е кучката, която те е родила? Ще бъде толкова забавно!
Никълъс не можеше да помръдне. Беше толкова смаян, че дори не успя да се пресегне и да спре Мириам, която си тръгна. Сърцето на Реджи се сви, когато взе Томас от ръцете му, а той сякаш не забеляза това.
— О, Никълъс, не й позволявай да те разстройва — каза нежно Реджи. — Тя го каза само от злоба.
— Така ли? — Очите, които погледнаха Реджи, бяха пълни с болка. — Така ли? Ами ако е казала истината?
Отчаяно търсейки помощ, Реджи погледна към Елинър. По-възрастната жена беше пребледняла. Реджи разбра, че никога не бе имала по-голяма нужда от помощ.
— Кажи му — каза тихо тя и Ели ахна.
— Реджина!
— Не разбираш ли? Крайно време е. — Тя притисна Томас по-силно и зачака.
Никълъс гледаше от Реджи към Елинър, а по лицето му се смесваха отчаяние и объркване.
— О, Ники, недей да ме мразиш — започна Елинър с умоляващ тон. — Мириам се държа грозно, но… но тя също така каза истината.
— Не! — Думата се откъсна от него. — Не ти. Ти би ми казала, ако…
— Не можех — Елинър се разплака. — Дадох дума на Мириам, че никога няма да предявявам права върху теб, когато тя ми даде своята дума, че ще те отгледа като свое дете.
— Това ли мислиш, че направи тя? — попита Никълъс с болка. — Тя никога не беше майка за мен, Ели, дори когато бях дете. Тогава ти беше тук. Знаеш го.
— Да, и аз бършех сълзите ти и те успокоявах, и всеки път умирах по малко. Баща ти не искаше да ти лепнат етикета „копеле“, и аз не го исках. Мириам удържа думата си, че никога няма да ме издаде, затова и аз трябваше да държа на своята дума.
— Тя е казала на жена ми. И направи живота ми черен — изсъска той насреща й.
— Мириам правилно е преценила Реджина. Знаела е, че няма да каже на никой друг и така стана.
— Винаги ме е заплашвала, че ще разгласи това.
— Само заплахи, Ники.
— Но аз живях с нейните заплахи. Те управляваха живота ми. И въпреки това щях с радост да приема етикета, ако можех да имам истинска майка. Не го ли разбра, когато през всичките тези години изливах сърцето си пред теб? Защо не ми каза?
Петното на незаконното му раждане не беше толкова важно, колкото тази война. И двамата го знаеха. Елинър изхлипа:
— Прости ми — и побягна към къщата.
Реджи постави ръка на рамото на Никълъс.
— Тя се боеше да ти каже, боеше се, че ще я намразиш. Последвай я, Никълъс. Изслушай я спокойно и й дай възможност да ти разкаже това, което разказа на мен. И на нея не й е било лесно през всичките тези години.
— Ти си знаела? — попита той недоумяващ.
— Откакто родих Томас — отвърна тихо тя. — Тя беше при мен, докато раждах и искаше да разбера истинските причини, поради които не си тук. Боя се, че не повярвах как някой може да е толкова глупав, та да позволи подобен факт да развали женитбата му. — Реджи му се усмихна. — Съжалявам, но така и не разбрах колко много е означавало това за теб.
— Вече не значи нищо — отвърна той.
— Тогава не я съди толкова строго, Никълъс, и я изслушай, без да я прекъсваш. Моля те.
Никълъс стоеше и гледаше към къщата, а Реджи продължи:
— Не всяка жена има смелостта да отгледа незаконно дете. Виж само как самият ти се отнесе към това в края на краищата. Решил си никога да не се ожениш, тъй като не си искал съпругата ти да носи подобно бреме. Не мислиш ли, че това е още по-лошо за майката? И не забравяй колко млада е била Елинър тогава!
— Ти би го направила, нали?
Тя сви рамене.
— Да, но не забравяй, че ние от семейство Малори сме свикнали да имаме незаконно родени в рода.
Никълъс въздъхна тежко.
— Върви, Никълъс. Поговори с нея. Ще видиш, че тя си е все същата жена, която винаги е била най- добрата ти приятелка. Та тя през цялото време ти е била майка. Сега е твой ред да изслушаш мъката й.
Никълъс нежно улови лицето й с ръка. Томас се въртеше в ръцете й и той рече:
— Върви да нахраниш сина ми, мадам.
Реджи се усмихна, когато той се отдалечи в посока към къщата. През поляната тя срещна погледа на Мириам и тръсна глава, когато графинята се обърна рязко. Щеше ли някога да се промени Мириам?
Реджи потърка буза о главичката на Томас и тръгна към къщи.
— Не се тревожи, ангелче, толкова много ще те обичаме, че никога няма да ти липсва нейната любов. Почакай само да пораснеш достатъчно, та да чуеш за твоите пра-вуйчовци. Ами, единият от тях беше за известно време пират, и…
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Вратата на спалнята на Елинър беше затворена, но Никълъс чу отвътре сърцераздирателни вопли. Отвори тихо вратата. Тя лежеше напряко на леглото, заровила глава в ръце, а раменете й се тресяха конвулсивно. Сърцето на Никълъс се сви от болка. Той затвори вратата, седна то нея и я взе в обятията си.
— Толкова съжалявам, Ели. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, знаеш го.
Тя отвори златистокафявите си очи, блеснали от сълзи. Толкова приличаха на неговите… Господи, какъв глупак е бил, за да не го види по-рано!
— Не ме ли мразиш, Ники?
— Да те мразя? — повтори той. — Ти, която си ми била утеха, единственият човек, на чиято обич можех да разчитам? — Той поклати глава. — Нямаш представа колко пъти, когато бях малък, си представях, че ти си моята истинска майка. Защо не съм осъзнал, че това е вярно?
— Не биваше да узнаваш.
— Трябваше да се досетя, особено след като престана да идваш тук след смъртта на татко. Винаги съм се чудил защо изобщо идваш тук. Двете с Мириам почти не си говорехте. Ти идваше заради татко, нали?
— Мисля, че не разбираш, Ники. Баща ти и аз бяхме заедно само веднъж. Не, идвах в Силвърли само за да съм близо до теб. Чарлс поддържаше мира между мен и Мириам, като ми даваше възможност да бъда във вашия дом с теб. След като той почина, вече не идвах в Силвърли, защото ти беше пораснал. Замина на плаване цели две години, а сетне заживя в Лондон. И ти самият рядко идваше в Силвърли, спомни си.
— Не можех да издържам да съм заедно с Мириам — рече той с горчивина. — Ти я видя тази седмица. Никога не е било по-различно, Ели.
— Трябва да разбереш Мириам, Ники. Тя никога не ми прости, че обичах Чарлс, а ти постоянно й напомняше, че се е провалила с него.
— Защо, по дяволите, не се ожени ти за него?
Елинър се усмихна колебливо с усмивката на майката към твърдоглавото дете.
— Чарлс беше на двайсет и една, когато за пръв път посети Мириам. Тя беше на осемнайсет, а аз, скъпи мой, само на четиринайсет. Бях незабележима. Той се влюби в нея, а аз се влюбих в него. На четиринайсет едно момиче е много впечатлително, а Чарлс беше толкова красив и мил. Те обаче се ожениха в годината, когато се запознаха.
— За нещастие на всички — рече тихо Никълъс. — На всички.
Но Елинър тръсна глава.
— Ники, тя го обичаше през първите години на брака им. Бяха много щастливи. Трябва да разбереш
