това, Ники. Той никога не престана да я обича, независимо от това колко трудна стана после. Мириам греши за това. Мъжете от рода Идън са чудесни съпрузи, защото обичат само веднъж. Но Чарлс искаше син, а Мириам пометна три пъти за три години. Това създаде ужасно напрежение. Тя се страхуваше да опита отново, за да роди сина, който искаше Чарлс, и започна да го отбягва. Боя се, че страхът я настрои против баща ти. Любовта й към него не издържа на напрежението. Но той я обичаше истински.
— И ти тогава си живяла тук!
— Да. Ти беше заченат тук. — Елинър сведе поглед; дори сега се чувстваше виновна, че е предала сестра си. — Бях на седемнайсет години и обичах Чарлс. В този ден те направиха ужасен скандал, тъй като тя му бе отказала да го приеме в леглото си. До вечерта той се напи и… то просто стана, Ники. Дори не съм сигурна, че знаеше какво прави, но аз знаех… После и двамата съжалявахме и се заклехме, че Мириам никога няма да научи. Аз се прибрах у дома при родителите си, а Чарлс се посвети на съпругата си. — Тя въздъхна. — Навярно Мириам щеше да се пребори със страха си от зачеването. Можеха отново да бъдат щастливи.
— Но се появих аз?
— Да — призна Елинър. — Когато разбрах, че ще имам бебе, изпаднах в истерия. Едно прегрешение, и бях забременяла. Дори мислех да се самоубия. Не можех да кажа на родителите си. Разболях се от тревога. Най-сетне в отчаянието си дойдох в Силвърли и казах на Чарлс за проблема си. Господ да го благослови, той се зарадва! Отначало не можех да повярвам, но той наистина се зарадва! Аз мислех само за себе си, за това, че ще си съсипя живота, но Чарлс помисли първо за теб. Това ме накара да видя колко егоистично съм се държала, като съм искала да се отърва от теб. Прости ми, Ники, но наистина мислех, че това е изходът. Бях млада и уплашена, а момичетата от добри семейства не могат да раждат незаконни деца.
Никълъс я прегърна.
— Разбира се, Ели. Разбирам.
Тя продължи:
— И тъй, Чарлс те искаше. Беше готов да разруши брака си, само и само да те има. Ако не бяха трите помятания на Мириам, може би щеше да постъпи по друг начин. Но не беше сигурен, че тя изобщо ще може да му роди дете. И тук се появих аз, бременна в третия месец.
— И казахте на Мириам. — Той го знаеше.
— Разбира се, това й дойде като гръм от ясно небе. Не можа да повярва, че собствената й сестра е могла да направи такова нещо. Как само ме е мразила от този ден до днес! Намрази и Чарлс и така и не му прости. Накрая намрази и теб — единственото невинно същество в цялата тази каша. Почти нищо не остана от предишната Мириам, Ники. Най-много й тежеше, че аз можах да дам на Чарлс тъй желания син. Знаеше, че не е оправдала надеждите му, но обвиняваше него и мен, че не сме й дали възможност да опита отново. С годините насъбраната у нея горчивина се превърна в някакво чудовище. Преди Мириам не бе такава, каквато е сега. Аз съм виновна, защото можех да спра Чарлс онази нощ, когато ти бе заченат. Можех, но не го спрях.
— За Бога, Ели, ти вече каза, че по онова време тя била престанала да го обича!
— Зная, но тя можеше и да го обикне отново. — След дълго, замислено мълчание тя продължи. — Не забравяй, ние бяхме сестри. Това все пак значи нещо. Тя даже забрави омразата през онези дълги часове, докато те раждах. Раждането беше тежко и тя мислеше, че може да умра. Тогава ми се удаде да я накарам да се закълне, че никога няма да разкрие публично тайната на раждането ти. Надявах се, че ще те обича, но още тогава се съмнявах в това. И тъй, накарах я да се закълне и тя го направи. Но тя пък ме накара да се закълна, че никога няма да ти кажа коя е майка ти. Много пъти исках да ти кажа, но бях дала обет и не можах да го наруша. А след смъртта на баща ти Ребека ме предупреди да се махна.
— Тя знаеше ли всичко?
Елинър кимна.
— Не мисля, че щях да ти кажа и сега, ако Реджина не бе настояла.
— Жена ми е истински бисер! Нали, мамо?
За пръв път я нарече така. Лицето на Елинър светна.
— Доста време мина, докато го осъзнаеш.
— О, винаги съм знаел, че е чудесна! Но в мислите си за нея бях хиляди пъти глупак. Как бих могъл да те виня за това, което си направила, щом като заради единия страх от прозвището „копеле“ едва не загубих прекрасната Реджина! Този страх винаги е ръководил действията ми. Както и твоите.
— Но ще се сдобриш с нея, нали? — настоя тя.
— Кълна се! А ти ще се върнеш в Силвърли, скъпа. Ще е за добро.
— О, не, Ники! Искам да кажа… ами… лорд Барет и аз…
— По дяволите! Искаш да кажеш, че ще те загубя заради друг мъж точно когато те намерих? — извика той, но се радваше за нея. — Кой е лорд Барет, ако мога да попитам?
— Познаваш го. Съсед е на Ребека. Виждал си го много пъти там. Дикън и аз ще ви посещаваме често. В края на краищата, в Силвърли живее първият ми внук!
Те дълго се гледаха смълчани. Той беше щастлив за нея. Тя бе щастлива за него. Дългият и труден път бе извървян.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Реджи прекоси дневната, отвори вратата към спалнята на Никълъс и тихо се вмъкна вътре. Отдясно бе гардеробната. Следваше врата към коридора, а до нея бе банята — голяма квадратна стая, чиито стени и под бяха облицовани със син мрамор. Имаше множество големи огледала. По широките полици бяха наредени най-различни бурканчета и флакони, машинка за бръснене и други предмети на лорда. Ваната бе огромна. Крановете за гореща и студена вода имаха форма на купидончета.
Във ваната лежеше Никълъс — спокоен, със затворени очи. Харис подреждаше хавлии, халата на Никълъс и удобни чехли. Бе едва девет часа. Част от гостите на Мириам още не си бяха тръгнали.
— Добър вечер, Харис — поздрави бодро Реджи.
Камериерът се стресна, но успя да кимне и да отвърне на поздрава. Никълъс й се ухили лениво.
— Харис, Мег ви търси — рече невинно Реджи, сякаш редовно присъстваше на мъжки тоалет и нямаше и хабер за романтични настроения.
Харис се ококори.
— Наистина ли, мадам?
— О, да! Пък и вечерта е прекрасна, знаете. Изгряла е разкошна лятна луна. Чудесна вечер за разходка из полето, рече Мег. Защо не отидете да я намерите, Харис? Сигурна съм, че негова светлост няма да има нищо против. Нали, Никълъс?
— Разбира се, че не! Отивай, Харис. Няма да ми трябваш повече тази вечер.
— Благодаря ви, сър. — Харис се поклони официално, обърна се и изхвръкна от стаята.
Никълъс се засмя.
— Не мога да повярвам. Харис и киселата Мег!
— Мег не е кисела — отвърна му тя. — Пък и от известно време те много са се сближили.
— И там ли цъфти любов? Предполагам, че знаеш за Ели и за лорд Барет. Ти всичко узнаваш преди мен.
— Много се радвам за Ели.
— Не ти ли се струва, че е доста стара, за да мисли за брак?
— Не говориш сериозно, Никълъс. — Реджи захихика.
— Май че не. — Той се ухили като я видя как натопи ръка във водата. Когато ръката й се доближи до него, той я хвана и поднесе до устните си да я целуне. — Дължа ти благодарност за това, че детските ми блянове се сбъднаха. Ако не беше ти, никога нямаше да ми каже. Реджи, ти знаеш колко ужасно е постоянно да се питаш коя е майка ти. Нали знаеш? Коя е, как изглежда… Загубила си родителите си само на две години.
Тя му се усмихна нежно.
— Имах четирима прекрасни вуйчовци. Те ми разказваха всичко, което исках да науча за майка ми и баща ми — и за грешките им. Не скриха от мен нито една подробност. Но майка ти винаги е била до теб,
