изобщо не съществуват в речника му.
— Толкова ли е лоша славата му, че да опозори някое момиче само защото танцува с него?
— Случвало се е и това. Което действително е срамно. Той не е чак толкова голям женкар. Не искам да кажа, че му липсва женска компания, но не би прелъстил целия Лондон.
— Да, само тази, която си пожелае.
Рийгън забеляза усмивката и разбра, че Розалин по-скоро с озадачена, отколкото възмутена. Възможно е изобщо да не се интересува от него. Или вероятно беше достатъчно мъдра, че да разбере, че е безнадеждно.
— Клюките могат да бъдат жестоки, скъпа моя. — Рийгън се наведе по-близо и зашепна. — Страхувам се да те оставя сама. Той се държи ужасно лошо, като те гледа по този начин.
Розалин отбягна погледа й.
— Може би той гледа теб?
— Разбира се че не. Но докато никой не знае за коя е предназначен този влюбен поглед, ти си в безопасност.
— А, ето те, Роз — Франсиз се присъедини към тях. — Лорд Греъм току-що пита за теб. Каза, че си му обещала този валс.
— Точно така — въздъхна Розалин. Беше време да постави Антъни Малори и да се захване за работа. — Надявам се, че той ще се поотпусне и този път ще разкаже повече неща за себе си.
Твърде късно усети как би възприела тези думи госпожа Идън. Рийгън просто се усмихна.
— О, няма нищо, скъпа моя. Франсиз ми разказа нещичко за твоето положение. Може да се учудиш, но аз имах същия проблем, когато си търсех съпруг. Но за разлика от теб, моят избор трябваше да бъде одобрен от цялото семейство, а това доста утежняваше положението. На тях нито един не им се струваше достатъчно добър за мен. Благодаря на бог, че моят Никълъс предложи приемлив компромис и за двете страни. Иначе все още щях да си търся мъж.
Сега Франсиз изглеждаше силно изненадана.
— Но аз си мислех, че ти си му била обещана?
— Такова беше общото мнение след обявяване на годежа. Истината е, че той ме отвлече и ме третираше като поредната си любовница. Но тази „малка грешка“ се разбра твърде скоро. Той веднага ме върна в къщи, но злото беше вече сторено. Този заклет ерген риташе и протестираше, докато го водеха към олтара. Но сега е толкова улегнал! Той е най-добрият пример как някой неподходящ във всяко едно отношение мъж може да се превърне в най-подходящата партия. Човек никога не знае.
Последното беше казано на Розалин, но тя пропусна тези думи. Работата й беше достатъчно тежка и без да прибавя в списъка си още кандидати. Не желаеше да се окаже един ден без пукната пара, докато чака случайността да преобрази съпруга й. Животът за нея не беше комар, за да си позволи да го проиграва.
С това твърдо решение се отдалечи, за да потърси лорд Греъм.
Глава осма
Тази сутрин времето беше чудесно, като по поръчка. Ездачите в Хайд Парк в сравнително ранния час бяха три пъти повече от обикновено. Следобедите са време за разходка. Всякакви екипажи, каквито човек може да си представи, се разхождат бавно по алеите. Сутрините не са за срещи с приятели и познати. Подходящи са за тренировки. Тогава не е нужно да се спираш за поздрав или разговор, както се случва следобед.
Антъни Малори се отказа от обичайния си бесен галоп и яздеше в лек тръс. Рийгън яздеше наравно с него, но той се съмняваше дали нейната игрива кобила би могла да мери сили с буйния му жребец. Тя настояваше да се разходят заедно, затова той се принуди да намали темпото.
След снощния разговор предчувстваше причината, поради която Реджи настоя да яздят заедно. Но в никакъв случай нямаше желание да обсъждат младата дама. Когато племенницата му намали скоростта и помаха на Джеймс и Джереми, без да пожелае да се присъедини към тях, той разбра, че няма да се измъкне от предстоящия разговор. Малкото съкровище понякога ставаше досадно настоятелно.
— Мислех, че ще бъдем сами, когато те помолих да пояздим заедно — започна Рийгън. В тона й се долавяше леко раздразнение. — Мога да разбера защо Джереми пожела да дойде с нас. Но чичо Джеймс… Той рядко става преди пладне.
Всъщност Антъни беше измъкнал насила брат си и племенника си от леглото, за да го придружат. Но това не осуети желанието на Реджи да разговарят. По дяволите Джеймс! Той трябваше да знае много добре, че единствената причина, заради която е тук, е да поддържа неангажиращ разговор. Но ето, той се отдалечаваше в тръс с шеговита усмивка. Антъни невинно сви рамене.
— Какво мога да кажа аз? Джеймс определено е променил навиците си, откакто е станал баща. Но не се ли случи същото и с онзи негодник, за когото ти се омъжи?
— Негодник! Защо трябва винаги да критикуваш Никълъс, след като твоето собствено държание не е по-различно. — Тя пристъпи направо към въпроса. — Тя е наполовина шотландка, нали знаеш?
Той изобщо не благоволи да попита коя и отговори равнодушно:
— Нима?
— О, те се славят с ужасния си характер.
— Добре, сладурче — въздъхна той. — Какво се върти в главичката ти, за което се чувстваш длъжна да ме предупредиш?
Тя сбърчи вежди. Погледна го настойчиво със сините си очи.
— Интересуваш ли се от нея, Тони?
— Да не мислиш, че вуйчо ти съвсем се е смахнал?
Тя се изсмя:
— Разбира се, че се интересуваш от нея. Както и още дузина други мъже. Това беше много глупав въпрос от моя страна. Следващото, което искам да знам, е дали имаш намерение да предприемаш нещо.
— Това, моето момиче, не е твоя работа. — Тонът му беше нежен, но категоричен.
— Знам. Мисля, че искаш да научиш нещо повече за нея, преди да решиш дали да я преследваш.
— Ще ми разкажеш ли цялата й биография? — сухо попита той.
— Тони, не ставай заядлив. Тя е дошла в Лондон, за да се омъжи.
— Вече чух тези ужасни новини от самата дама.
— Искаш да кажеш, че вече сте разговаряли? Кога?
— За твое сведение снощи в градината.
Тя ахна:
— Ти не си…
— Не съм.
Рийгън въздъхна с облекчение. Но веднага беше обхваната от нови притеснения. След като дори и това, че търси партия за женитба не може да отклони Антъни, то тя е обречена.
— Вероятно осъзнаваш колко е сериозна? Тя смята да се омъжи до края на месеца. О, изобщо не повдигай вежди. Не става въпрос за това. Всъщност по отношение на опита й с мъжете тя прилича на шестнадесетгодишна.
— Е, това не мога да повярвам.
— Видя ли? Нищо не знаеш за нея, а искаш да разрушиш живота й. В действителност тя е живяла изключително затворено. След смъртта на родителите й е била отведена от дядо си във Високите планини. Очевидно е прекарала всички години в грижи за него и досега не е имала време да мисли за брак. Знаеше ли това?
— Разговаряхме малко, Реджи.
Забеляза как той се мъчи да потисне раздразнението си.
— Баща й не бил потомствен граф. На вуйчо Джейсън няма да му хареса…
Антъни я прекъсна:
— Миличка, не ме интересува черния списък на брат ми. Не съм длъжен да му давам обяснения.
— Имам да ти казвам още нещо. Тя е наследница. Дядо й е бил нелепо богат. Всичко е завещал на
