госпожица Розалин. Тази малка новина все още не е достигнала до ушите на всички. Но представяш ли си какво ще се случи, ако тя не се омъжи преди да се разчуе?
— Всички лондонски мошеници ще изпълзят от бърлогите си, за да я преследват — рязко отвърна Антъни.
— Точно така. Но за щастие тя вече има предвид някои господа. Доколкото разбирам, проблемът е да научи колкото се може повече, преди да се спре на някой от тях. Трябва да попитам Никълъс какво знае за тукашните мъже.
— След като знаеш всичко това, мила госпожо, кажи за какво е това проклето бързане да се омъжи?
О, той определено изглежда заинтригуван. И то толкова много, че дори не усеща как издава раздразнението си. Интересът му стресна Рийгън. Никога преди това не го е виждала толкова развълнуван от жена. Имаше прекалено голям избор, а той определено показваше повече от интерес към тази. Трябва да преосмисли виждането си по въпроса.
Тя предложи колебливо:
— Свързано е с обещанието, което е дала пред смъртния одър на дядо си. Затова толкова бърза да си намери съпруг. Според приятелката й Франсиз Гренфел, ако не беше обвързана с думата си, никога не би се омъжила. Искам да кажа, че такова съчетание не се среща често — една толкова богата, красива и свободна в най-хубавия смисъл жена.
Наистина, това беше необичайна ситуация. Антъни не можа да го осъзнае в момента, защото името Гренфел го притесни.
— Колко е близка с Франсиз Гренфел?
Въпросът смути Рийгън:
— Защо?
— Госпожа Франсиз беше една от младежките грешки на Джордж. Това не се повтори повече.
— Разбира се, че не — каза тя на един дъх — Имаш предвид добрия стар Джордж, твоя най-добър приятел, който толкова много ме дразнеше? Този ли Джордж?
Изненадата й го накара да се засмее.
— Същият. А ти още не си отговорила на въпроса ми.
— Не виждам какво значение може да има това. Толкова са близки, колкото могат да бъдат две приятелки.
— Това значи всички проклети доверявания и всякакви такива! — той почти проплака.
Проклятие! Антъни все още чуваше дрезгавия глас, с който му довери: „Предупредена съм за мъже като вас.“ Той беше помислил, че тя го дразни. Сега разбра откъде идват тези отвратителни предупреждения. Тя изобщо не беше го дразнила. Винаги щеше да бъде нащрек. Никога нямаше да забрави нещастието на приятелката си. Внезапно му се прииска да удуши Джордж Армхерст за младежкото му неблагоразумие. Дяволите да го вземат!
Рийгън видя потъмнелия му поглед и загуби желание да продължи разговора. Никой не би се осмелил да разговаря толкова дръзко с него.
— Тони, нали разбираш, че ако нямаш намерение да направиш голямата стъпка, с която да изненадаш цял Лондон и да очароваш семейството, настина трябва да я оставиш на мира.
Той изведнъж се разсмя.
— За бога, скъпа, кога се превърна в будната ми съвест?
Тя се изчерви.
— Е, никак не е справедливо, нали знаеш. Съмнявам се дали на света има жена, която да не можеш да съблазниш, ако пожелаеш.
— Преувеличаваш способностите ми.
— Знам какво опустошително въздействие може да има чара ти. Но аз много харесвам Розалин Чадуик. За нея е много важно да изпълни обещанието, независимо каква е причината. Ако се намесиш, ще я нараниш и дори нещо повече.
Той се усмихна обичливо.
— Твоята загриженост за някой, с когото си се запознала съвсем наскоро е похвална. Но е малко преждевременна, не мислиш ли? Освен това тя не е толкова глупава. Независима е и сама може да се грижи за себе си. Ти самата каза същото. Не мислиш ли, че е достатъчно голяма и разумна, за да се пази от такъв женкар като мен? Разбира се, ако пожелае да се пази.
— Думата пожелае ме плаши до смърт — изстена тя. В отговор чу само смеха му.
— Снощи ти поговори доста дълго с нея. Не стана ли случайно дума за мен?
Господи, този въпрос доказва, че упорито се интересува от нея дори след всичко, което чу.
— Ако трябва да бъда искрена, ти беше единственото нещо, което обсъждахме. Това не е необичайно. Снощи всички говориха за теб. Убедена съм, че тя беше чула доста клюки, преди да отида при нея.
— Добре ли ме нарисува, миличка?
— Да, но тя не се продава така лесно. Предполагам, че ще бъдеш възхитен да узнаеш, че колкото прикриваше равнодушието си, толкова по-лесно прозираше интересът й към теб. Както и ти не можеш да скриеш своя към нея. — Тази забележка предизвика ослепителна усмивка. — О, скъпи, не трябваше да ти казвам това. Но понеже съм започнала, трябва да добавя, че въпреки интересът й към теб, тя продължава да си търси подходящ, за брак господин. Може и да си я впечатлил, но това не е променило плановете й.
Рийгън нямаше какво да добави повече. Разбра, че нищо не е в състояние да го обезкуражи. Никога досега не беше се опитвала да се намесва в любовните му авантюри. Безпредметно е да го прави и сега. Той ще действа така, както винаги е намирал за добре. Вуйчо Джейсън се беше мъчил години наред да го обуздава в разгулния му начин на живот. Но всичко завършваше катастрофално. Какво я беше накарало да помисли, че този път тя ще успее?
Изведнъж осъзна колко глупаво се е държала. Опитваше се да промени качества, които толкова харесваше у вуйчо Тони. Той беше очарователен развратник. Той си беше такъв и точно затова беше любимият й вуйчо. Вярно, беше оставил безброй разбити сърца зад гърба си. Но това беше само защото жените не можеха да устоят, влюбваха се в него, макар че той никога не гледаше сериозно на връзките си. Правеше ги щастливи и доволни. А това си струваше.
— Надявам се, че не се сърдиш, че си пъхам носа където не трябва? — тя се усмихна с най чаровната си усмивка.
— О, това носле е толкова хубаво.
— Да, но твърде любопитно в момента. Съжалявам, Тони, наистина съжалявам. Аз просто мислех… Е, няма значение. Досега си се оправял без съветите ми. Предполагам че и сега…
Рийгън не довърши. Погледът й бе привлечен от един великолепен черен жребец, които се носеше в лек галоп, за да може наравно с него да препуска и едно пони. Вътрешно изстена, виждайки кой е на гърба на това силно животно. Какъв ужасен късмет! Как попаднаха точно на нея сред толкова много ездачи.
Тя погледна Антъни, за да види дали е забелязал госпожица Розалин. Разбира се, че я беше забелязал. Ако не беше видял вече превъзходния жребец, то ирландско-зеленият й костюм за езда и ярко осветената от слънцето коса не можеха да не привлекат погледа му. Лицето му доби толкова разбираемо изражение, че просто беше неудобно да го гледа човек.
Боже господи, никога досега не го беше виждала да гледа така някоя жена. А беше го виждала с дузини красавици. Снощи я беше гледал втренчено, преднамерено, играеше на прелъстяване с очите си. Но това беше различно. Сега погледът му приличаше на този, с който Никълъс понякога поглеждаше Рийгън — със страст и нежност.
Тя се почувства като глупачка от опита си да го разубеждава. Беше очевидно поне за нея, че се случва нещо специално. Нямаше ли да бъде прекрасно, ако излезе нещо истинско от това?
Намеренията й се промениха окончателно. Сега вече се чудеше как би могла да помогне тези двамата да се съберат.
Антъни имаше свои идеи.
— Би ли постояла за малко тук, Реджи, докато аз поднеса почитанията си на дамата?
Очите й говореха: „Само през трупа ми!“ Той въздъхна дълбоко:
