Обиколката завърши в задната част на къщата. Там гостите се бяха събрали в едно широко предверие с рисувани прозорци. През стъклописите имаха възможност да наблюдават гостната и музикалния салон отвъд нея. Отдясно се намираше просторна трапезария, по нататък — прекрасна оранжерия. Розалин реши да я разгледа по-подробно когато има възможност. Гостите се разхождаха из преходните салони. Всички те гледаха към обширен парк. Рийгън представяше гостите.
— Имам един съсед, с когото смятам, че ще се радваш да се запознаеш — отбеляза тя, когато успя да въведе Розалин и Франсиз в приемната. — Не всички бързат да отидат в Лондон за сезона. Аз самата бих останала тук, ако не бях обещала. Но не съжалявам, че го направих, защото имах възможността да се запозная е теб. Не се тревожи, по-късно ще имаме възможност да обсъдим това, което Никълъс ще каже за „твоите господа“.
— Виждам само сър Артемъс — каза притеснено Франсиз.
— Вярно е — отвърна Рийгън. — Но и утре е ден. Ще пристигнат и други господа. Всички те приеха поканата ми. А сега наистина трябва да те запозная с лорд Уортън. Никълъс много ревнува от него. Понякога се чудя какво щеше да стане, ако първо се бях запознала е Джъстин Уортън. — Тя се засмя дяволито. — Джъстин не е толкова възрастен, колкото останалите. Двадесет и осем годишен е. Толкова е хубав! Сигурна съм, че ще го харесаш. Посветил се е на семейството си, ненавижда Лондон. Това е единствената възможност да се запознаеш с него. Слиза в града веднъж годишно, за да заведе майка си и сестра си на пазар. Къде ли е сега той? — Рийгън се повдигна на пръсти, огледа се и се усмихна: — Ето го там до камината. Елате, мили мои.
Розалин направи две крачки и внезапно спря. Видя огромния красавец, седнал на кремаво-жълто канапе близо до камината. От едната му страна беше застанала млада жена със същите руси коси, а от другата възрастна госпожа. Очевидно това бяха сестра му и майка му. В следващия миг видя и други двама елегантни господа, застанали малко по-встрани на камината. Братята Малори. Тъмният хубавец я погледна. Погледът му я накара да се спре, да въздъхне и се замае…
Положи огромни усилия, за да откъсне очи от тези на Антъни Малори и последва домакинята, която не беше забелязала объркването й. Продължи към камината, където беше разположено канапето. Нямаше друг избор. Трябва да се съсредоточи и насочи цялото си внимание към семейство Уортън и по-специално към Джъстин, като обърне гръб на Малори.
Не беше трудно да разбере защо Рийгън я представя именно на Джъстин. Той беше невероятно красив. Имаше най-прекрасните очи на света. Цветът им беше като тъмно индиго. Очи, които открито й се възхитиха. Това беше най-високият мъж, когото бе срещала. Тя разбра това когато се изправи за да поднесе ръката й към устните си. Беше огромен, е широки рамене, добре сложен, със силни мускули. Толкова беше огромен, че без момчешката си усмивка и чара си би изглеждал заплашителен.
Веднага предразположи Розалин и известно време тя почти забрави кой стои зад нея. Почти. Бедата беше в това, че усещаше опипващия му поглед да броди по цялото й тяло. Усещаше го такъв, какъвто го бе видяла на бала в Грандал. Гледаше я. Направо я поглъщаше с поглед. Всичко, което си мислеше, бе какво той си мисли, когато я гледа.
Един новопристигнал господин беше добре дошъл, понеже прекъсна мислите й.
— А, ти си тук, любов моя? — изрече Никълъс Идън и обгърна с ръка тънката талия на съпругата си. — Защо щом изляза от стаята те обкръжават толкова мъже?
Шегуваше ли се или говореше сериозно? Това не ставаше ясно нито от израза на лицето му, нито от тона му. Но Джъстин Уортън не се обиди. Той се разсмя така, сякаш отлично познава стила на домакина.
— Ако имах намерение да я открадна, Монтиед, ти пръв щеше да научиш — отвърна Джъстин и намигна на Рийгън.
Разменените реплики я развеселяваха.
— Не започвайте отново и двамата — каза тя. — Всички тези дами ще помислят, че говорите сериозно. Те се шегуват — довери тя на гостенките си. — Ако не сте отгатнали, това е съпругът ми.
Тя го представи и на двете. Макар че Франсиз беше чувала много за него, никога не го бе виждала.
Розалин очакваше красавица като Рийгън Идън да има достоен съпруг. Четвъртият виконт на Монтиед — господин Идън — определено не беше красив. Кестенявата му коса беше изпъстрена със златисти кичури. Светлокафявите му очи имаха блясъка на кехлибара и винаги засияваха, когато погледнеше съпругата си. Беше твърде лесно да се разбере защо са го наричали развратник до преди година. Не беше трудно да се разбере и защо така силно се е привързал към семейния живот и съпругата си. Изненадващото беше, че е много млад, само с няколко години по-възрастен от Розалин. Но имаше обноските на по-възрастен мъж. Определено й напомняше сър Антъни. Това отново върна мислите й към него.
— Хайде, котенце, колко дълго смяташ да ни отбягваш?
Дълбокият глас на Антъни прекъсна разговора.
— Цяла нощ — отвърна Никълъс с не твърде любезен тон. За миг сърцето й спря. Беше си помислила, че Антъни се обръща към нея. За грубия отговор господин Идън си спечели едно смушкване в ребрата от страна на съпругата си. Това извади Розалин от вцепенението.
— О, винаги ли трябва да играя ролята на съдия — каза Рийгън и се втурна към камината, за да целуне братята Малори.
— Като че ли е възможно да останете незабелязани по-дълго време — добави през смях тя. — Предполагам, че не липсата на моето внимание ви прави нетърпеливи. Хайде, елате да ви представя.
Тя хвана двамата под ръка и ги поведе напред.
— Госпожо Франсиз, мисля че не познавате моите вуйчовци, Джеймс и Антъни Малори.
Вуйчовци? Вуйчовци! Как е могла да пропусне такава информация, сърдеше се на себе си Розалин. Тя определено не би дошла, ако знаеше, че Малори са толкова близки с Рийгън Идън. Тяхна племенница. Проклятие.
Вълнение обхвана семейство Уортън и Франсиз. Джъстин побърза да излезе от стаята заедно е жените, предпазвайки сестра си от компанията на тези мъже с лоша слава. На Розалин й се искаше някой така да се грижи и за нея. Но тя трябваше да се грижи за всичко сама. С нищо не показа, че ситуацията я притеснява. Франсиз не беше толкова съсредоточена и не забеляза нищо. Стисна устни и показа очевидна неприязън към двамата мъже, на които я представиха. Извини се и припряно се присъедини към другите гости.
Розалин остана сама, обхваната от ужасни предчувствия. Не можеше да си тръгне точно в този момент. Това щеше да е ужасно невъзпитано. Трябваше да остане поне известно време и да изтърпи опипващите погледи на двамата Малори. Те не изпитваха неудобство.
Джеймс счете за необходимо да изкоментира това, което се случи.
— Наистина вярвам, че момичето е притеснено заради нас, Тони. А не би трябвало, госпожице Розалин. Брат ми и аз сме свикнали на такова отношение.
— Ти може и да си свикнал, човече — кобалтовите очи на Антъни заискряха. — Аз бих проявил малко съчувствие в случая.
Розалин усещаше много добре това съчувствие, изразено в настойчивия му неприличен поглед. Не се сдържа и се усмихна. Дори не изчаква да останат насаме, за да я прелъстява. Наистина е непоправим.
Сигурно Рийгън си помисли същото.
— Е, Тони, нали обеща да се държиш прилично?
— Така и се държа — протестира той с цялата невинност, на която беше способен. — Ако бях постъпил така, както съм свикнал, нямаше да избегнеш скандала.
Розалин повярва, че той говори абсолютно сериозно, макар че Рийгън се разсмя.
— Ще я изплашиш, Тони.
— Едва ли — отвърна Розалин.
— Виждаш ли, сладурче — добави Джеймс — спокойно се грижи за гостите си. Госпожицата ще бъде в сигурни ръце.
— Не съм се съмнявала дори за миг — каза Рийгън и добави отдалечавайки се — Никълъс, не ги изпускай от погледа си.
— Прекрасно — намръщи се Никълъс. Джеймс се засмя.
— Това ми мирише на недоверие.
