Малори, е, че не искам нито един от двама ви. Позволете ми да се оттегля, или ще се наложи да викам за помощ.
Той отстъпи, леко се поклони и се усмихна. Чувствените му устни бяха влудяващи.
— Не мога да ви позволя да направите това, скъпа госпожице. Ако ви видят тук сама с мен, ще загубите завинаги репутацията си.
— За това трябваше да се замислите преди да ме измъкнете навън — отговори тя и бързо се прибра.
Джеймс я наблюдаваше как се отдалечава. Но за разлика от Антъни беше сигурен, че няма шансове за успех и тази мисъл не го разочарова. Точно обратното, колкото и да му се искаше да спечели точно тази жена, той се съгласи да я остави на мира, защото видя нейната реакция от целувката му, несравнима с тази от целувката на Алтъни. Тя не беше нито смаяна, нито объркана. Изборът й беше ясен, макар че тя все още не го съзнаваше. Ех, ако ставаше въпрос за някой друг, но Тони…
По дяволите, тя беше прекрасна. Самочувствието му се върна. Тя беше успяла да го развълнува. Изпитваше нужда от жена. Трябваше да отиде до най-близкото село, за да не ядоса Рийгън, ако прелъсти някоя от съседките й. Не му остава нищо друго, освен да потегли. Триста дяволи, тази проклета любов от пръв поглед.
Глава дванадесета
Розалин се надигна в леглото, разтри очи и погледна часовника над камината. По дяволите, тя наистина имаше желание да отиде на лов тази сутрин. Беше обещала на Джъстин да язди с него. Нямаше търпение да покаже умението си на ездачка, А ето че е дошло време участниците в лова вече да се връщат. Имаха намерение да устроят пикник по обяд близо до езерото. А вече беше почти пладне. Дявол да го вземе!
Седна. Погледна намръщено леглото. Тук беше прекарала една безсънна, неспокойна нощ. Нети се опита да я събуди. Спомни си за това. За нищо на света не можеше да я измъкне рано от леглото тази сутрин. Тя беше заспала едва призори. Само едно нещо не беше позволила на Малори. По дяволите този мъж!
Нямаше никакво извинение за това. Беше се оттеглила малко след полунощ. А предния ден беше станала преди зазоряване, за да тръгне за Силвърли и за разлика от Франсиз не беше дремнала следобед. Чувстваше се безкрайно изтощена. В продължение на няколко часа превъзмогваше мъката, причинена от странните заключения на Джеймс Малори относно предпочитанията й към мъжете. Слава богу, беше поговорила с Рийгън. Сега знаеше повече за възможните й кандидати. Но за съжаление нямаше нищо конкретно, за което да се хване.
Сър Артемъс Шадуел беше ненаситен комарджия. Но Розалин беше стигнала до заключението, че той е достатъчно богат и покрива разходите си. Лорд Греъм, забележителният граф на Дънстантон, беше вдовец за трети път. Все пак бедничкият полагаше усилия. Лорд Дейвид Флеминг, виконт и наследник на голямо имение, беше закоравял ерген. Вършеше всичко толкова дискретно, че името му не можеше да се свърже с никоя жена. Похвално. Почетният Кристофър Савидж беше загадка за нея. А всички тези Монтиед не го познаваха достатъчно.
Нощес, докато се мяташе в леглото, мислите й далеч не бяха заети с „нейните“ господа. Беше забравила дори за нахалството на Джеймс Малори. Синеокият чернокос негодник се бе настанил в мислите й и беше виновен за безсъницата. В съзнанието й изникваха всички онези съдбоносни минути, прекарани с него в оранжерията.
Господи, това не трябваше да се случва отново. Повече никога нямаше да си губи времето в мисли за този безсърдечен измамник. И никакви компромиси повече! Трябва веднага да се залови с делата си. Надяваше се, не, молеше се точно днес да се появят останалите от уважаемите й подходящи господа.
Тя нетърпеливо позвъни на Нети и без да я дочака започна да се облича. Избра чудесна дневна рокля от перкал в прасковен цвят, с къси бухнали ръкави и много волани. Прислужницата й бързо нагласи фризурата й, сумтейки и четейки кратка лекция на тема колко много възможности може да изпусне някой, който се излежава в леглото до пладне. Докато мърмореше, Нети сръчно работеше с косата й, като вплиташе в кока й подплънки. Многобройни къси къдрици подчертаваха овала на лицето й.
Но Розалин нямаше нито секунда време да се възхити на произведението й. Сграбчи бяло сатенено боне, украсено с щраусови пера, подхождащо на обувките и дантелен слънчобран, и изхвърча от стаята. Нети остана да подрежда останалата след нея бъркотия. Изведнъж се спря. В края на тесния коридор пред стаите за гости, облегнат на парапета, стоеше Антъни Малори.
Очевидно чакаше нея. Беше опрял бедра на парапета, скръстил ръце пред гърдите си и кръстосал крака. От това място можеше безпрепятствено да наблюдава вратата на спалнята й. Така, както беше застанал, тя нямаше никаква възможност да го избегне.
Беше облечен небрежно. Дори прекалено небрежно. Нямаше вратовръзка. Няколко от копчетата на бродираната му батистена риза бяха разкопчани. Виждаха се част от загорелите му гърди, които говореха за мъжественост. Тъмносиньо палто подчертаваше раменете и ръцете му. Дългите мускулести крака бяха обути в панталони от мека еленова кожа и в лъскави хесенски ботуши до прасците. Всичко у него говореше, че е спортуващ човек. Атлетичен. И всичко това беше в пълен разрез с репутацията му на развратник, който се посвещава единствено на чувствени удоволствия и наслади през нощта. Е, какъвто и да беше, той беше твърде опасен за чувствата и сетивата й.
Когато стана ясно, че тя няма да помръдне от мястото си, за да го приближи, Антъни каза:
— Добре че се появи най-накрая, скъпа. Бях започнал да кроя как да се вмъкна в стаята ти и да те заваря в леглото.
— Сър Антъни!
— Остави ли вратата отключена? — подразни я той и се усмихна. — Не ме изпепелявай с убийствено красивите си очи, скъпа моя. Шегувах се. Можеш да дойдеш без опасения. Днес смятам да ти покажа най- добрите си обноски. Няма да правя нищо, с което да те притеснявам.
— Обещаваш ли?
— Трябва ли? — ухили се той.
— Да.
— Много добре. Обещавам тържествено и искрено, докато ме съжалиш и ме освободиш от обещанието ми.
Тя се разсмя дрезгаво и смехът й прозвуча като музика в ушите му.
— Сър Антъни, ще те освободя от това обещание когато остарееш толкова много, че престанеш да го желаеш. Нито ден по-рано.
Тя пристъпи и спря точно пред него със слънчобран под мишница. Беше преметнала панделката на бонето през ръката си и го полюляваше. Господи, тя беше прекрасна като картина! Строгата и малка брадичка показваше упоритостта й. Тези чудесни очи, изпъстрени със златисти петънца, които искряха закачливо!
Беше достатъчно мъдър, за да напусне Силвърли предната вечер. Сега разбираше, че е постъпил наистина правилно. Ако беше останал, трудно щеше да преодолее привличането. Тя се нуждаеше от време да се успокои. Така че той отиде да празнува в близкото село. Имаше повод за това. Може и да го беше ударила, но той я беше предизвикал. И това беше една от причините за доброто му настроение. Спокойно можеше да потърси някое момиче за удоволствие.
Антъни изпитваше желание да се разсмее при спомена за провалените си планове. Той без усилие намери едно подходящо момиче в селската кръчма. Но усети, че нито има желание, нито нужда от друга жена, а точно от тази, която беше оставил зад себе си в Силвърли. Неочаквано Джеймс се появи в същата кръчма. Антъни беше много щастлив да му прехвърли момичето. Самият той седна да пийне и обмисли следващия си ход.
Твърдо реши да промени подхода. Тази сутрин проведе дълъг разговор с любимата си племенница и замисли хитър план. Ще предложи на дамата нещо, което тя би могла да приеме — да й помогне в постигане на целта й. И няма защо да се притеснява, ако тя не приеме съвета му. Нейната цел просто не беше негова.
Тя търпеливо чакаше обяснението му. О, с каква сила изрече тези думи! Чувстваше се спокойна и
