от своя страна много старателно се опитваше да го избегне.
— Ще ми помогнеш, ако ми кажеш на кое качество държиш най-много — предложи той.
— Благ характер. Нежност. Чувствителност. Търпение. Интелигентност. И както казах…
— Възхитително — усмивката му беше влудяваща. — Ще бъдеш отегчена до смърт, скъпа моя. И това ще ни събере много по-скоро, отколкото очаквам. — Тя сбърчи устни и го погледна смразяващо. — Ти каза…
— Ще съществува брачен договор, според който съпругът няма да има право на пълен контрол върху собствеността ми.
— Това твоя идея ли е?
— На дядо ми. Той беше упорит старец с утвърдени навици. Остави цялото си състояние на мен и искаше да бъде убеден, че няма да го предам в ръцете на някакъв непознат, когото можеше и да не одобри. Преди да почине, той написа този договор, който само трябва да бъде подписан.
— Ако е бил толкова предвидлив, защо не ти е уредил брака?
Тя го погледна замислено.
— Бях много привързана към него. Не исках да го изоставя приживе и той не можеше да ме принуди да го направя, Антъни.
Той се усмихна. Тя изобщо не се замисли как произнесе името му! Значи се чувства удобно и спокойно в негово присъствие. Дори беше отпуснала едното си коляно и почти се беше обърнала с лице към него. Много лесно би могъл да я прегърне през раменете и да я придърпа към себе си…
Самата мисъл го развълнува.
— Наистина това трябва да се обсъди. Единственият, който би се възпротивил на договора е Савидж. Не поради алчност, той е достатъчно заможен. Но богатството не бива да бъде критерий при женитба. А и той не е човек, който понася да му поставят условия. И все пак ако те желае, това не би имало значение.
— В такъв случай ти ми го препоръчваш?
— Скъпа моя, единственото качество, което той притежава, е интелигентността. Всъщност нито един от твоите избраници не отговаря на изискванията ти. Предполагам, че Уортън е най-близо до това, което искаш. Но ако се омъжиш за него, все едно се омъжваш и за майка му. Ако изобщо някога тя му позволи да се ожени. Никога не съм виждала друга жена, която така здраво да дърпа конците на някого като тази неподражаема дама.
Розалин се намръщи преди да го изслуша.
— Много добре. Не ми препоръчвай никого. Просто разкажи какво знаеш за останалите.
— О, това не е никак трудно. Ами, да започнем с Флеминг. Виконтът е известен със своята несръчност. Явно нещо с него не е наред, понеже никоя жена до сега не е пожелала да се срещне повторно с него. Но вероятно ти ще бъдеш изключение. Той е с благ характер. Толкова благ, че го мислят за глупак. Бил е предизвикан на дуел и е отказал. Никога не можах да разбера защо. Той показва ли някакъв интерес към теб?
В действителност той не бе проявил интерес, но нямаше нужда да споменава за това.
— Следващият?
Антъни се подсмихна — как избегна отговора на въпроса му! Нямаше нужда да й казва, че младият Флеминг се интересува повече от тези, които носят панталони, отколкото от фусти и сатенени пантофки. Ако тя успееше да го ожени за себе си, в което той се съмняваше, тя съвсем скоро щеше да си потърси любовник.
— Графът на Данстантон е приятен, но може да разкъса човек само с грубите си думи. Като че ли е обкръжен от трагедии. В продължение на пет години е уморил три съпруги. Не всички знаят, че богатството му се увеличава след смъртта на всяка следваща.
— Нали не предполагаш, че…
— Не — увери я той и се възползва от тревогата й, доближи се до нея и почти я докосна с коляното си. — Това са само слухове, които се подхващат от завистливи и не особено състоятелни мъже.
Семето на съмнението беше посято у Розалин. В действителност две от съпругите бяха починали при раждания. Това действително беше голяма трагедия. Третата бе паднала от една кобила. И за това не можеха да обвинят графа. Все пак той нямаше способности да предизвиква бури и с тях да подплашва коне.
— Какво ще кажеш за сър Артемъс?
— Обича хазарта. Но ние всички го обичаме — намигна й той. — Ако се омъжиш за него, ще се сдобиеш наготово с многобройно семейство. Той има дузини малки палавници.
— Казаха ми, че са само пет.
— Пет законни. Ръцете ти ще са постоянно заети, а Шадуел няма да ти помага кой знае колко. Той притежава способността да забравя, че има деца. Имаш ли намерение да имаш собствено поколение?
Тя силно се изчерви и така красноречиво отговори на въпроса му. Въпреки добрите си намерения Антъни не можа да се сдържи. Протегна ръце и без да помръдне я привлече. Вплете пръсти в косата й и обърна лицето й към себе си. Устните й бяха съвсем близо до неговите, готови да получат целувка. Но това не се случи. Тя бързо го отблъсна. Той се сепна от изненада.
— Ти обеща!
Той седна и зарови ръка в косата си. Жестът му беше изпълнен с отчаяние и мъка. Гласът му обаче звучеше спокойно.
— Бъди любезна да си спомниш, че ролята ми на довереник е нова за мен. Ще трябва да свикна с нея. — Забеляза гнева в очите й. — О, за бога, не ме съди за инстинктите ми. Няма да се случи отново. Можеш да си сигурна в това.
Тя се изправи, обърна се с лице към него и стисна слънчобрана си като оръжие.
— Ако няма какво повече да ми кажеш…
О, миличка, само ако знаеше, че в момента ти си в безопасност единствено по мое собствено благоволение.
— Значи ще трябва да пресеем истината от клюките. Дай ми седмица-две на разположение.
— Една седмица.
Той се облегна назад, отпуснал ръце върху облегалката на канапето. Бавно я обходи с поглед. Това, че тя все още говореше с него и искаше да разчита на него, му беше достатъчно. Явно не му беше толкова сърдита.
— Оправи си косата, миличка. Ще те придружа до езерото. Едва задуши смеха си, чувайки изсумтяването й — за втори път го е оставила да развали фризурата й. С нетърпеливи пръсти тя приглади косата си и сложи бонето. Той се разсмя и си спечели един убийствен поглед.
Малко по-късно тя прекоси задната морава. Чувстваше се подвластна на чара му. Усмихна се безпомощно. Дори изпита желание да му прости. В следващия момент осъзна колко безпомощна е сама с него тук, а всички останали са отишли на лов. Те приближаваха езерото, когато срещнаха Джъстин. Чувството й за хумор се изпари. Той ги погледна учудено и стреснато.
— Не е добра идеята да се показваме двамата заедно — каза тя, съзирайки няколко от избраниците си.
— Бих се съгласил, ако бяхме другаде. Но аз съм роднина на домакинята и е съвсем естествено да кавалерствам на дамите.
Никаква загриженост! Лорд Греъм и лорд Флеминг, които бяха пристигнали едва днес, я бяха забелязали. Дали са си помислили нещо нередно, като се я видели да пристига последна, облегната на ръката на сър Антъни? Тя си спомни милото предупреждение на Рийгън, че всяка дама, спечелила интереса на този развратник, става жертва на клюки и сплетни.
При всички случаи това, че и двамата са изпуснали лова и се появяват заедно при езерото, беше съмнително. Мъжете, които тя ухажваше, щяха да се замислят върху това. Антъни би трябвало да го знае. Той притежаваше богат опит. Раздразнението й се насочи изцяло към него. Беше готова да избухне.
— Знаеш ли, Антъни, дори да се отегча от съпруга си, няма да те оставя да се възползваш от това.
Той разбираше, че зад строгия й тон се крият съвсем други чувства. Отговорът му я развълнува:
— Напротив, накрая ти ще станеш моя любовница, скъпа. Ако не бях сигурен в това, никога не бих се съгласил да ти помагам.
