уверена. Забрави предпазливостта си и напълно се довери на обещанието му. Откъде да знае, че страстите му са по-силни от непрестанните му обещания. Особено ако са дадени на жени.
Той се отмести от парапета. Гласът му прозвуча равнодушно:
— Би било по-добре за вас, ако изберем някое спокойно място, далеч от чуждите погледи, за да поговорим.
Тя застана нащрек:
— Все още не мога да разбера…
Усмивката му я обезоръжи.
— Казах, че ще поприказваме, скъпа. Нищо повече. Ако не можеш да ми се довериш, как бих могъл да ти помогна?
— Да ми помогнеш? — смутено попита тя.
— Разбира се. Точно това имам предвид. Хайде ела.
Успя да потисне любопитството си и го остави да я поведе към библиотеката. Просто не можеше да проумее как той би могъл да й помогне. Вътрешно се притесняваше от непреодолимото му въздействие върху нея. Какво се крие зад външния вид и доброто държание на мъжете? Нейните мъже? О, той не би могъл да знае за тях.
Самата мисъл, че той би могъл да подозира намеренията й, я накара да се изчерви. Антъни не забеляза това. Поведе я направо към едно канапе. После се отдалечи и спря пред масичката с напитките.
— Бренди? — попита през рамо.
— В този час?
Учуденият й тон го накара да се усмихне.
— Разбира се, че не. Предложението ми е определено глупаво.
Но той определено се нуждаеше от една напитка. Мисълта, че отново е сам с нея, се настаняваше в съзнанието му. Но той не беше я довел за това. Това трябваше да бъде на второ място.
Остави брендито и застана пред канапето. Розалин седеше скромно, е прибрани крака, стиснала в скута си слънчобрана и бонето, свита в единия ъгъл. Повечето място беше оставено за него. Той разбра, че не бива да сяда близо до нея. Явно тя не изпитваше същото желание. Антъни се настани достатъчно далеч, за да не я изплаши. Въпреки това тя се притесни:
— Сър Антъни…
— Защо не опиташ вече да ме наричаш само Антъни. А още по-добре Тони. Аз ще бъда твой закрилник и доверител…
— Какъв?
Той повдигна вежди.
— Доста силни думи, нали? Може би приятел? Или съветник? Тази сутрин разговарях дълго с племенницата ми и разбрах, че отчаяно се нуждаеш от такъв човек.
— О, тя ти е казала! — гласът й прозвуча обвинително. — Тя няма право да постъпва така с мен.
— Скъпа моя, тя имаше най-добри намерения. Искаше да подчертае колко сериозно е намерението ти да си намериш съпруг. Мислеше, че се отнасям несериозно към теб. Не мога да си обясня откъде й е хрумнала тази идея.
Тя не можа да сдържи гнева си и го погледна яростно. Но просто не беше възможно да бъде сърдита при тези обяснения. Само след миг се разсмя.
— Голям негодник си ти. Никога ли не ти се случва да говориш сериозно?
— Не и ако мога да го избегна — ухили се той.
— Опитай се да ми обясниш защо именно ти искаш да ми помогнеш да си намеря съпруг?
— Реших, че колкото по-скоро се омъжиш, толкова по-скоро ще се отегчиш от брака и ще дойдеш в леглото ми.
Нищо друго не би могло да убеди Розалин в искреността му.
— Много нависоко се целиш — закачливо каза тя. — Знаеш ли, бих могла страстно да се влюбя в съпруга си.
— Дори не си го помисляй — той се престори на ужасен от думите й. — Днес никой не се влюбва страстно с изключение на младите романтици и изкуфелите стари глупаци. А ти си толкова разума във всяко едно отношение, че е изключено това да ти се случи.
— Така е, наистина. Какво точно ми предлагаш?
Въпросът й звучеше толкова сериозно, че той се развесели. Очите му заиграха весело.
— Положението ти е по-различно от това на Рийгън, когато трябваше да й намерим съпруг. Тя беше живяла един сезон в обществото и вече беше обиколила континента, без да има късмета да срещне подходящ. Не по нейна вина, разбира се. Трябваше да намери мъж, който да бъде одобрен от мен и братята ми.
— Да, тя спомена нещо подобно.
— Каза ли ти как разреши проблема си?
— Била е компрометирана и с това ви принудила да отстъпите.
Розалин с изненада видя как този отговори го накара да се намръщи.
— Тя нямаше нищо общо с това. Това беше нагла постъпка на Монтиед, който търсеше начин да отмъсти на тогавашната си любовница. Моля те, никога повече не споменавай за това. По онова време Реджи беше наела един възрастен господин, който познаваше абсолютно всички и я придружаваше навсякъде, дори на пътешествието в Европа. Бяха се договорили той да й даде знак, когато срещне мъж, който я заслужава.
В очите на Розалин блеснаха искрици.
— Надявам се, не предлагаш да те водя със себе си навсякъде, защото…
Той бързо я прекъсна:
— О, това не е необходимо. По думите на Реджи ти имаш вече списък с избраници. А аз случайно ги познавам по-добре, отколкото Монтиед, понеже сме почти връстници. Трима от тях са членове на моя клуб. А с четвъртия се срещаме на ринга в спортната зала. Скъпа, имам само един въпрос към теб, защо не се огледаш за някой по-близък до твоята възраст?
Розалин извърна очи и промърмори:
— Един по-възрастен мъж ще проявява повече търпение към мен и моите недостатъци.
— Ти имаш недостатъци? Никога не казвай такова нещо.
— Всеки има недостатъци. Буйният ми характер например не е присъщ на една дама. — Тя присви очи и това го накара да се разсмее. — Един по-възрастен мъж ще бъде по-улегнал. Той ще е изживял младежките си лудории. И ако ще трябва да бъда вярна съпруга, ще изисквам същото и от партньора си.
— Но ти няма да бъдеш вярна, скъпа — напомни той.
— Ако аз не съм, няма да изисквам същото и от него. Но ако съм, ще държа на това. Нека да оставим този въпрос. Истината е, че именно дядо ме посъветва да търся мъж с богат опит. Да си кажа правата, по- младите мъже, които познавам, не ме впечатляват. С изключение на един, когото съм решила да прибавя в списъка си.
— Кой?
— Джъстин Уортън.
— Уортън! — Антъни рязко се обърна и възкликна: — Това мамино момче!
— О, не е нужно да говориш с такъв тон.
— Скъпо момиче, ако искаш от мен да казвам само хубави неща, не виждам как бих могъл да ти помогна. Всички те са на пръв поглед прекрасни. Точно това се очаква от господа с тяхното положение. Но да видим какво се крие зад това лустро. Това би трябвало да те интересува.
Тя почувства как я залива гореща вълна от тези укорителни думи.
— Разбира се, че си прав. Извинявай. Много добре. Кой според теб би станал най-добрият съпруг?
— Имаш ли определени предпочитания?
— Не. Наистина не. Всички те са привлекателни. И подходящи. Доколкото съм информирана. Но не зная към кого точно да се насоча.
Антъни си отдъхна. Облегна се, небрежно положи ръка на облегалката точно зад главата й.
Тя като че ли не обърна внимание на това. Беше нетърпелива да разбере отговора на въпроса си, а той
