действителността, макар че не можа напълно да охлади страстта му. Забърка такава каша. Тя имаше пълното право да му се сърди.
Усмихна се опустошително. Тази усмивка я главозамайваше.
— Ако не го направим сега, ще дойда по-късно в стаята ти.
Тя го отблъсна и поклати глава.
— О, обещавам ти, че няма да успееш да минеш през вратата.
— Ами не я заключвай.
— Ще я заключа.
— Тогава отвори прозореца.
Зелените й очи блеснаха.
— Заради тебе ще се задуша в стаята си, като залостя всички прозорци. Защо не можеш да приемеш едно „не“ за отговор? Не ти ли го казах достатъчно ясно?
— Това е не е истински отговор, скъпа. Нали не очакваш наистина да се откажа? Трябва да мисля за репутацията си, нали разбираш.
Тези думи я разсмяха. Отпусна се и напрежението й отслабна. Господи, той наистина беше непоправим, изцяло развратен и толкова примамлив. Досега не беше познавала мъж, който толкова силно да я беше привличал. Толкова силно, че дори в моментите, когато можеше да разсъждава, да се чувства силно привлечена. Но дали беше сериозен или не? Единственият начин да избегне развитието на тази среща, беше да обърне всичко на шега.
Тя възвърна контрола над себе си. Укорително му каза:
— Сър Антъни, аз мисля предимно за вашата репутация.
— Тогава ще се опитам отново да прогоня тези мисли.
— Не!
Тя ахна. Той се пресегна и само след миг тя седеше на парапета и едва пазеше равновесие. Той се смееше насреща й. Тя мислеше, че той отново има намерение да я целуне. Това никак не й беше забавно. Краката й висяха във въздуха. Нямаше за какво да се държи, освен за него.
Намръщи се и понечи да скочи, но Антъни пристъпи по-близо и за неин ужас повдигна полата и разголи бедрата й. Пристъпи още по-близо. Разтвори краката й и се наведе напред. Тя се дръпна назад, назад…
— Дръж се за мен, или ще паднеш — гласът му я уплаши. Наистина се хвана за него. Нямаше никакъв друг избор.
Но той не се изправи и тя продължи да виси наполовина през парапета.
— Трябва да направиш нещо по-сигурно, миличка. Прегърни ме. — С една ръка той я притисна към себе си. — Дръж се здраво.
Дъхът му опари ухото й. Тя почувства вълнуващи тръпки по цялото си тяло.
— Ако не искаш да ми се отдадеш, поне ми позволи да те докосвам. Имам нужда от това.
Тя затаи дъх, защото почувства ръцете му бавно да се придвижват от коленете към бедрата и, като бавно повдигаха роклята й.
— Стига. Ти, проклет… Пусни ме… — след това прошепна дрезгаво — Антъни…
Начинът, по който произнесе името му, го накара да потрепери. Преди да може да продължи, той протегна ръце към нея и телата им се вплетоха.
Розалин изстена. Главата й беше отметната назад, крайниците й бяха съвсем омекнали. Той би могъл да проникне в нея. Чувството беше толкова възбуждащо. Устните му оставяха изгаряща влажна следа по врата й. Розалин напълно забрави положението си.
— Предполагам, че няма да ми благодарите задето ви прекъсвам, Тони. Но госпожа Гренфел търси твоята млада шотландка. Всеки момент ще нахълта тук.
Антъни изруга. Погледна Джеймс, който тактично гледаше към фонтана. Свали Розалин от парапета, а ръцете му все още я придържаха. Беше подвластен на опиянението й. Краката и все още бяха обгърнали кръста му. Страстта я беше обзела на пълно. Устните й бяха разтворени, очите затворени, лицето пламнало. Той се съмняваше дали тя изобщо е чула Джеймс.
— О, господи — каза той и я постави бавно на земята. — Скъпа, ще продължим с това после.
Тя отстъпи. Краката й потреперваха. Известно време той наблюдаваше как очите й започват да се избистрят, как се разширяват от гняв, после се присвиват. Очарован, той дори не забеляза как тя протяга ръка и бузата му изплющява.
— Няма да има друг път — тихо, но твърдо каза тя. Той изобщо не се съмняваше, че е разгневена. — Ни познавам правилата на таз игра, но човек ни може да се доверява на твоята честност. Затуй стой далеч от мен.
Тя се втурна навън. Антъни не я последва. Седна на парапета. Опипваше бузата си и наблюдаваше как се отдалечава от погледа му.
— Чудех се кога най-после ще се прояви този шотландски нрав.
Антъни се ухили на приближаващия се Джеймс.
— Мисля, че леко се отърва.
Антъни се ухили още по-широко.
— Тя дори не разбра, че си тук.
— Хвалиш ли се, братко?
— Не, просто се чувствам изключително доволен.
— Е, след като ти я остави побесняла от ярост, предполагам, че нямаш нищо против и аз да опитам късмета си.
Мигновено усмивката на Антъни се стопи.
— Стой надалеч от нея, Джеймс.
Две руси вежди се повдигнаха.
— Държиш се собственически, а? Подобни думи бяха отправени към теб преди малко. Освен това, скъпо момче, ти все още не си я спечелил.
Глава единадесета
Джъстин Уортън доказа, че може да бъде изключително приятна компания. Розалин постепенно се успокои. Размишляваше върху постъпката си и отвратителния си избухлив характер. На излизане от оранжерията беше страшно разгневена. Съзря я Франсиз и веднага я поведе към горния етаж, за да приглади фризурата й. Розалин изобщо не беше наясно в какво състояние се намира косата й и какво впечатление би направила на порядъчните хора. Какъв ужасен мъж, да я остави в такова състояние, сякаш е била малтретирана. Както всъщност си беше. А това й донесе строга проповед от страна на Франсиз. Не че не я заслужаваше. Тя знаеше, че се държа глупаво. Знаеше какъв ужасен риск поема. Нямаше нужда да й се припомня. Тя го осъзнаваше много добре. Гневът на Франсиз не биваше да я обижда толкова дълбоко, защото беше израз на безкрайна обич и загриженост. Трябваше да упрекне себе, че я е разтревожила.
Франсиз приключи дългата си тирада относно срамната репутация на сър Антъни с думите:
— Никога недей да оставаш насаме е него, Роз. Особено след като е очевидно, че той толкова много те привлича.
— Никога не съм казвала такова нещо, Франсиз.
— Не е нужно. Разбрах го в момента, в който Рийгън доведе сър Антъни и ни го представи. Видях начина, по който те гледа. Целувката в оранжерията е едната страна на въпроса. Но знаеш, че нещата нямаше да приключат само с това, ако не бяхте на такова очебийно място.
Розалин не посмя да признае, че въпреки публичното място те бяха стигнали доста по-далеч от една целувка. Не беше съвсем убедена, че всичко би спряло дотук, ако Антъни за щастие не се беше осъзнал и я освободил. Определено тя беше тази, която не пожела да се откъсне от прегръдката му.
— Трябваше да ми кажеш, че вече си се срещала с него на бала в Грандал. — Изведнъж тонът на Франсиз стана много строг. — Бих могла да те предупредя. Очевидно той те е набелязал за следващо завоевание.
— О, Франсиз, не е нужно да ме предупреждаваш. Вече бях чула достатъчно за него. Знаех какъв безсрамник е той.
