въпроса какъв е бил съпругът на госпожа Идън преди да се оженят. Да, наистина е бил женкар — отговорът беше изречен с такова отвращение и толкова погнуса, че Розалин успя да й зададе само още един въпрос:
— Щастливи ли са заедно?
— Разбира се, никога не съм виждала по-щастливо и по-влюбено семейство.
Франсиз изрече тези думи така, сякаш сама не можеше да повярва, че това е възможно. Розалин познаваше приятелката си. Ако й беше признала, че намира Антъни Малори за привлекателен, щеше да я разтревожи още повече. Затова не спомена нищо за него. Очевидно беше, че Франсиз ненавижда такива мъже.
Независимо от това какво би помислила Франсиз, цяла нощ мислите на Розалин се въртяха около Антъни. Той я владееше толкова силно, че още в мига, в който Нети я видя, разбра всичко.
Първите й думи бяха:
— Разбирам, че си срещнала мъжа на живота си. Как се казва?
Розалин изведнъж излезе от унеса си. Отговори бързо и уклончиво, че е срещнала не един, а четирима. Веднага се впусна да разказва какво е научила за тях, а то не беше кой знае колко много. Все пак временно успя да отклони вниманието на Нети.
Сега беше твърде заета да мисли върху поканата на госпожа Идън. Това беше необичайно, обикновено приемаше всяка покана без да се замисля особено. Не беше никак чудно, че Франсиз се усъмни. Но дори тя не можеше да отгатне каква е причината. От друга страна, откакто я видя да се завръща от езда с Тими предния ден, Нети я дебнеше като ястреб. Не знаеше с какво се е издала.
— За теб решението може да е много просто — каза тя на Франсиз с оправдателен тон. — Но аз трябва да взема под внимание и други неща.
— Какви например?
— Ами времето. Ако отсъствам от града три или четири дена, ще забавя…
— Нали ми каза, че Рийгън е обещала да покани и твоите господа?
— Това не означава, че те ще отидат, Франсиз. Сезонът едва е започнал. Тя избра почивните дни, за да устрои това тържество в провинцията.
— Силвърли е в Хампшир. Не е толкова далече. Освен това ти спомена, че тя ще разпита съпруга си и ще ти разкаже всичко, което той знае за твоите господа. Само тази причина е достатъчна, за да пожелаеш да отидеш.
Логика, логика. Как би могла да я опровергае.
— Кой ти каза, че той знае всичко за тях? Може да се окаже абсолютна загуба на време.
— В такъв случай ти можеш да се върнеш в Лондон още същата вечер.
— И да те оставя там? А ти как ще се върнеш?
Франсиз поклати глава:
— Предавам се. Очевидно е, че ти не искаш да отидеш. Тогава и аз оставам. Имаме половин дузина други покани за края на тази седмица, така че ние ще…
— Не бъди толкова категорична. Аз още не съм казала не.
— Е?
Розалин продължи напред и подхвърли през рамо:
— Трябва да помисля още малко.
Не трябва да подхваща отново този разговор. Така издаваше вълнението си. Сто процента беше сигурна, че Нети вече подозира появата на конкретен мъж. Добре поне, че Франсиз няма никаква представа за всичко това. Но Нети я познава твърде добре. Какво можеше да й обясни когато дойде и я попита? Това щеше да стане съвсем скоро. Няма да може дълго да се крие — Франсиз току-що бе изтъкнала, че няма никакви причини за това.
По дяволите! Беше готова да си прехапе езика, за да не говори повече глупости. Трябва да отиде дори само заради информацията, която може да й даде Рийгън. Трябва да помисли и по въпроса какво ще стане, ако тя не отиде, а четиримата й „избраници“ бъдат там. Ще остане в Лондон, без да е свършила нищо. Това ще е чиста загуба на време.
Но вероятността Антъни Малори да присъства на тържеството е голяма, дори огромна. А тя не иска да рискува, не се осмелява да рискува и го види отново. Твърде много я изкушава. Доказателство за това с глупавият момичешки начин, по който реагира, когато го видя вчера в парка. При това през деня и в присъствието на толкова други мъже.
Би трябвало да попита госпожа Идън дали този Малори, когото не иска да вижда, отново ще бъде там. Но не желаеше да се издава. Трябваше да бъде непосредствена и безразлична, сякаш изобщо не я засяга присъствието на който и да е от това семейство. Така че получи уклончив отговор от Реджи:
— Никога не съм сигурна дали някой от тях ще намине. Те знаят, че винаги са добре дошли у дома.
Ето какво можа да научи с привидно равнодушното си държание. Всъщност така само отлагаше срещата си с този чаровен развратник. Във всички случаи тя щеше да налети на него отново.
Има само едно решение и тя трябва да престане да го увърта. На всяка цена трябва да избегне нова среща с него. Трябва да го избягва колкото е възможно.
— Пристигнахме, Роз. Магазинът на Дикенс и Смит е последната ни спирка за днес. Виждам, че пазаруването не ти доставя никакво удоволствие. Можеш да влезеш в магазина, дори и да не искаш да купиш нищо.
Розалин беше толкова разстроена, че не можа дори да се усмихне. Не искаше да дразни недоволната Франсиз.
— Бих го направила с удоволствие, но не в този ужасно горещ ден. Как можа да избереш такова отвратително време да ме влачиш по магазините! Влязох с теб в парфюмерията и в магазина за чорапи. Благодаря, това ми е достатъчно. Не знам как издържах в магазина за шапки и при търговците на коприна. Предполагам, че ти си свикнала. Забравяш, че в Шотландия климатът е по-студен. Е, духа лек вятър, макар че едва се усеща. Продължавай обиколката си сама. Аз ще те изчакам тук с Нети.
Вратата се затвори зад Франсиз и Ани, а Нети заговори:
— Сега, мойто момиче, ще ми кажеш всичко.
— Ох, Нети, не започвай пак. — Розалин побърза да я прекъсне и предотврати разговора. — Точно сега нямам настроение за разпити.
Нети не се оставяше толкова лесно.
— Ни мож отрече, чи се държиш доста странно.
— Позволено ми е да се държа както си искам. Особено като имаш предвид къде сме и за какво трябва да си мисля — оправда се Розалин. — Да не мислиш, че е лесно да си намериш съпруг. По дяволите, понякога си мисля, че всъщност ще бъде доста притеснително.
Тези думи събудиха съчувствие у Нети.
— Глупаче такова, аз се връщам оттам, накъдето си тръгнала…
— Шш-т — прекъсна я Розалин и се намръщи. — Усещаш ли нещо, Нети?
— Какво?
— Някой ни следи.
Нети я изгледа подозрително. Чудеше се дали Розалин се мъчи да избегне разговора, или е сериозна. Но не изглеждаше да се шегува. Слугинята огледа улицата.
— Ако туй е вярно, то някой наблюдава теб, а не нас. Туй ще да е някой обожател, без съмнение.
Розалин нетърпеливо погледна Нети.
— Усещам, когато ме гледат влюбено. Този път не е същото. Имам това чувство откакто чакахме Франсиз пред магазина за шапки. Опитвах се да не обръщам внимание, но е прекалено настоятелно.
— Е, тогаз някой джебчия ни е набелязал. Ни се учудвай при всички тез бижута по теб. Дръж си здраво чантата, момиче.
Розалин въздъхна.
— Дано да си права. Съвсем скоро Джорди ще ме открие. По-добре да почакам в каретата, отколкото тук. Виждаш ли някъде кочияша?
Нети се надигна на пръсти.
— Ей го там, пет магазина по-надолу. Като чи се е скрил зад един фургон. Ни го ли виждаш? Можем да
