— Добре, ела с мен тогава. Дължиш ми го.
Антъни препусна напред, без да дочака съгласието й.
Препречи пътя на Розалин. Надяваше се Реджи да го остави поне за няколко минути насаме. Това вече нямаше значение. Пустият Джеймс избра точно този момент да се върне и провери защо още се бавят и успя пръв да прегради пътя й. Когато Антъни пристигна, чу Джеймс да казва:
— Възхитен съм да ви видя отново, госпожице Чадуик.
Това, че трудно управляваше Брут, беше изнервило достатъчно Розалин. Не й се беше случвало досега. Беше смутена. Видя сър Антъни да приближава. В този момент сякаш от дън земя изникна русият непознат и я уплаши. Ядоса се, че се наложи той да успокоява коня й. Движението беше толкова тенденциозно, че тя не можа сама да се справи. Разбира се, тонът й беше рязък:
— Познавам ли ви, господине?
— Не, но аз имах възможността да ви се възхищавам снощи в градината на Грандал. За нещастие вие избягахте преди да имам възможността да ви се представя.
Антъни забеляза как бузите й поруменяха.
— Затова, скъпи братко, мисля да те поканя обратно в Нейтън Хол.
Джеймс не му обърна внимание. На дневна светлина Розалин Чадуик изглеждаше по-красива от всички малки женички, които е срещал. Нямаше значение, че Антъни пръв я е намерил. Положението беше малко конфузно, нищо повече. Това беше честно съревнование и то щеше да продължи, докато дамата изяви предпочитанията си.
Розалин гледаше втренчено Джеймс. Никога по външния му вид не би отгатнала, че е брат на Антъни. След това, което чу, можеше да разбере защо смятат Антъни за втори по развратност в семейството. И двамата бяха невероятно красиви. Дъхът й секна при вида им. Но докато Антъни беше чаровен, тя предчувстваше, че русият Малори е безмилостен в любовните си похождения. Както и във всичко друго. Той просто излъчваше опасност. О, тя все още не беше уплашена. Именно Антъни беше този, който смути спокойствието й и обърка мислите й.
— Значи вие сте черната овца на рода Малори? Кажете, какви ужасии неща сте извършил, за да спечелите това прозвище?
— Нищо доказуемо. Уверявам ви в това, скъпа госпожице. — Обърна се предизвикателно към Антъни. — Но, скъпо момче, къде са добрите ти обноски? Няма ли да ни представиш?
Другият изскърца със зъби:
— Брат ми Джеймс Малори. — И без промяна в тона добави: — А този младеж, който искаше да ни прегази, е синът му Джереми.
В последната минута Джереми успя да овладее коня. Беше въодушевен от ездата и надвисналата заплаха. Пристигна точно навреме, за да чуе забележката на Розалин.
— Вашият син? Как не се сетих! — В гласа й имаше толкова явна ирония та всички разбраха, че не е повярвала нито дума.
Джереми весело се разсмя. Самият Джеймс изглеждаше озадачен. С всеки изминат миг гневът на Антъни растеше заплашително. Знаеше, че това можеше да се случи. Но защо трябваше да е точно с нея? Младият човек така се тресеше от смях, че щеше да падне от коня. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да разсейва съмненията й.
Розалин беше заобиколена от Малори. Съжаляваше за излишната смелост и отказа да бъде придружена от коняря на Тими. Мислеше, че не й трябва пазач за езда в парка. У дома никога не бе имала нужда. Но в Лондон нещата бяха различни.
Сякаш Антъни улови мислите й:
— Да не би да сте изгубили придружителя си?
Шестгодишният Тими се появи и отговори с тънко гласче.
— Роз е моя придружителка, а аз съм неин. Каза, че двамата се нуждаем един от друг.
— Ти пък кой си?
— Лорд Гренфел — важно отвърна Тими.
Антъни се обърка от русата коса на Джордж Армхерст и тези сиви очи.
— Познавам… искам да кажа, че познавах баща ти много добре. Следващият път, когато госпожица Роз реши да бъде твой придружител, ти й кажи…
— Аз сама стигнах до заключението, че паркът не е толкова безопасен, колкото смятах, сър Антъни — многозначително го прекъсна тя. — Обещавам ви, че повече не бих приела тази роля.
— Радвам се да го чуя. Но междувременно ще ви придружа до в къщи.
Джеймс се обади възхитено:
— Трябва ли да ти напомням, братко, че вече си поел ангажимент? Аз съм на разположение и бих могъл да изпратя госпожицата.
— Разбира се, по дяволите — изстреля бързо Антъни. Рийгън се беше оттеглила настрана и се наслаждаваше на малкото спречкване. В момента, в който разбра, че ситуацията излиза от контрол, смушка коня и се присъедини към тях:
— Преди да се сбиете искам да кажа, че Джереми също е на разположение и би могъл да се справи за такова кратко разстояние. И тъй като и аз имах намерение да посетя госпожа Франсиз, смятам да се присъединя към тях, Тони. Благодаря ти за чудесната сутрин. — След това се обърна към Розалин: — Съгласна ли си с това?
Другата въздъхна с облекчение. Не знаеше как би могла да се справи с двамата братя.
— Съгласна съм, госпожо Идън.
— Никаква госпожа, за теб съм само Реджи. — Тя се усмихна на Джеймс и добави: — Както ме наричат почти всички.
Забележката сякаш повдигна настроението на Антъни. Той с усмивка гледаше Розалин. И то каква усмивка! Тя положи усилия да не го погледне отново дори когато си вземаха довиждане. Снощи беше взела достатъчно мъдро решение: не трябва да вижда този мъж отново. Срещата, колкото и невинна да беше, я смути и я накара да затвърди решението си.
Антъни наблюдаваше как четиримата се отдалечават. Искаше му се следващият път, когато види Реджи, да я преметне през коляното си и да я натупа.
— Откакто се омъжи за Идън, е станала непоносимо наперена.
— Така ли мислиш? — изсмя се Джеймс. — Може би никога досега не си забелязвал това, защото не се е държала така с теб.
Антъни го погледна обидено.
— А ти…
Джеймс не му даде възможност да се разгневи.
— Не ставай досаден, скъпи. След като видях как се държи с теб, мисля че нямам никакви шансове с нея. — Обърна коня и добави с дяволита усмивка, преди да го смушка в слабините: — Но изгледите за неуспех никога не са ме спирали.
Глава девета
— Изобщо не ми помагаш, Франсиз — намръщи се Розалин. — Какъв отговор е това „Отиди ако искаш“?
Франсиз се спря на оживената алея и се обърна към магазините на улица Оксфорд. Не обръщаше внимание на влачещата се зад нея Пеги. Слугинята изпусна двата пакета, които носеше. Една кутия за шапки се търкулна по улицата. Ана, прислужницата на Франсиз, се втурна след нея. Господарката й дори не забеляза.
— Какво става с теб, Роз? Толкова много тревоги за едно просто решение! Разтрепервам се, като си помисля какви притеснения ще трябва да изживееш, когато настъпи момента да избереш съпруг. Или искаш да отидеш на тържеството у Идън, или не искаш. Няма нищо по-просто от това да дадеш един категоричен отговор.
Розалин се намръщи. Разбира се, че Франсиз има право. Но Розалин не й беше казала нищо за срещата си е Антъни Малори на бала в Грандал. Искаше да й разкаже, но разговорът, който поведоха, започна с
