познава добре, за да прецени блясъка в кобалтовите му очи и да го отдаде не на ярост, а на удоволствие.
Въпреки това, когато проговори звучеше така, сякаш се обръща към най-заклетия си враг.
— Джеймс, какво по дяволите правиш все още в Лондон? Трябваше да отплаваш сутринта.
Джеймс отегчено сви рамене.
— Промяна в програмата. Благодарение на непозната упоритост у Джереми. Откакто го запознах с останалите членове на семейството, стана невъзможно да се оправям с него. Кълна се, че той взема уроци по манипулиране от Рийгън. Не разбрах как ме убеди, че трябва да завърши училище тук. Проклет да съм, ако мога да кажа как точно го направи.
Антъни изпита желание да се разсмее на обърканото изражение на брат си. Беше се оставил да бъде манипулиран от един седемнадесетгодишен хлапак, който би могъл да бъде син и на Антъни. Би се разсмял, ако Джеймс не беше споменал името Рийгън. То винаги сипваше сол в раната му, както и на Джейсън и Едуард, по-големите им братя. Джеймс знаеше това и затова произнесе „Рийгън“ вместо Реджи, както останалите членове на семейството наричаха Рийгън Идън. Но доколкото Антъни можеше да се върне назад във времето, Джеймс би трябвало да се е променил. Да живее по свой собствен начин и да прави това, което му доставя удоволствие и сам да понася последствията.
Джеймс пристъпи напред и небрежно свали палтото си. Разкри се риза с широки ръкави, такава, каквато предпочиташе да носи, когато управляваше кораба „Мейдън Ан“. По всичко личеше, че се опитва да предизвика Антъни на ринга. Но по-младият брат предпочиташе да се въздържи от това. Знаеше, че ако поиска обяснение относно неговата „Рийгън“, ще започне обичайният спор, който ще доведе до качване на ринга.
— Това означава ли, че оставаш? — попита Антъни. Джеймс подаде палтото си на Джордж и пое ръкавиците, които хилещият се Джон Нейтън му помогна да надене.
— Ще остана толкова дълго, колкото е необходимо хлапакът да се установи и се оправя сам. Макар че според Кони единствената причина, която ни кара да се установим на островите, е да създадем дом за Джереми.
Антъни не се сдържа и се разсмя.
— Два морски вълка, които играят ролята на майки! Господи, искам да видя това.
— Не бих казал, Тони — каза невъзмутимо Джеймс. — Ти самият изпълняваше тази роля всяко лято в продължение на шест години.
— Баща — поправи го Антъни. — Или по-скоро по-голям брат. Изненадан съм, че не се ожени като Джейсън, за да има Джереми майка. Разбира се, Конрад Шарп имаше желание да помогне в отглеждането на момчето. Но предполагам, че ти си считал това за малко необходимо.
Джеймс скочи на ринга.
— Ти говориш с такова пренебрежение за най-добрия ми приятел.
Антъни леко се поклони.
— Вземам си бележка. Кой ще се грижи за милото момче, докато вие с Кони решите дали да се върнете у дома?
— Ти ще направиш това — отговори Джеймс.
Антъни се наведе, след като прие удара, както и отговора. Тези, които се бяха обзаложили за него, се раздвижиха. Най-накрая се беше появил някой, който би могъл да надвие непобедимия лорд Малори.
Тази среща предизвика интереса на всички присъстващи. Непознатият младеж беше няколко инча по- нисък от Малори, но изглеждаше така, сякаш можеше да помете пода с всички присъстващи, включително и лорда. Само неколцина бяха разбрали, че двамата са братя.
Пое въздух и изруга Джеймс за изненадващия удар. Добави само за собствено успокоение:
— Аз? Какво невероятно щастие!
— Момчето те избра. Ти си проклетият му идол. Не знаеш ли това? След мен, разбира се.
— Разбира се — отговори Антъни и го изненада с един ъперкът.
Това го накара да отстъпи няколко крачки.
— Ще се радвам да остане с мен толкова дълго, колкото ти трябва за разбереш, че няма да оставя задълженията си, както направих заради Реджи — каза той, докато Джеймс разтриваше челюстта си.
Те се обикаляха един друг.
— Не очаквам да го направиш, моето момче, след като аз не го направих. Различно е, когато имаш момче, за което да се грижиш. Мътните го взели, той тича след фусти откакто е навършил шестнадесет години.
Антъни избухна в смях, неволно свали гарда си и получи удар по главата. Беше достатъчно бърз, за да отвърне с един ъпер. Изненадващо Джеймс се повдигна с десет сантиметра. Невероятно, защото той беше поне с петнадесет килограма по-тежък. И то за жалост за сметка на мускулите.
Антъни отстъпи и даде време брат му да си поеме дъх. Джеймс го погледна все още приведен. Той се хилеше.
— Искаш ли нощес да се свиваш от болки, Тони?
Тони му отвърна с усмивка, която разкри блестящите му зъби:
— Предпочитам да се свивам до нещо мекичко. Уверявам те, тук може да се намери нещо много привлекателно.
Джеймс пристъпи напред и го прегърна през рамената.
— Ще вземеш ли момчето, докато почне училище?
— С удоволствие, но доста ще го дразнят. Всеки който го погледне ще реши, че е мой син.
— Точно затова иска да бъде при теб — усмихна се Джеймс на свой ред с не по-малко блестяща усмивка. — Той притежава дяволско чувство за хумор. А колкото до довечера, познавам няколко слугинчета…
— Слугинчета ли? Дълго време си бил пират, капитан Хок! Аз пък познавам няколко дами.
Глава трета
— Но, Роз, аз не разбирам — каза лейди Франсиз и се наведе напред. — Защо трябва непременно да се обвържеш с мъж? Разбира се, съвсем различно е, ако вече си влюбена. Но ти говориш за брак с някого, когото още не си срещнала.
— Франсиз, мислиш ли, че бих го направила, ако не бях обещала?
— Убедена съм, че не. Но кой би узнал, ако не спазиш обещанието? Дядо ти е мъртъв…
Франсиз внезапно спря, изумена от изражението на лицето й.
— Добре, ще забравя.
— О, аз просто си помислих, че не е възможно — въздъхна Франсиз.
Госпожа Франсиз Гренфел беше истинска дама във всяко едно отношение. Не беше точно красива, но изключително хубава. Имаше руса коса и тъмнокафяви очи. Някога беше най-веселото момиче, което Франсиз познаваше. Но това бе преди разочарованието от брака с Хенри Гренфел. Оттогава бяха минали седем години. Сега се бе превърнала в скромна и въздържана дама, подобна на матрона. Въпреки това имаше моменти, в които напомняше на Розалин за някогашното щастливо момиче.
— Сега си абсолютно независима. Всеки би ти завидял — решително продължи Франсиз. — Имаш повече пари, отколкото някога ще ти потрябват и никой на света не може да ти казва какво да правиш. Бяха ми нужни седем години, пет от които живях с мъж, когото не обичах, за да постигна това, което имаш ти. И все още имам майка, която непрекъснато ми мърмори за най-малкото нещо, което не одобрява. И макар че съм вдовица и имам син, продължавам да давам обяснения за постъпките си. А ти, Розалин, нямаш никой, от когото да се притесняваш. И мечтаеш да се отдадеш на някой мъж, който с удоволствие ще ти надене брачния хомот и ще ти отнеме свободата точно така, както лорд Хенри направи с мен. Знам, че ти не искаш това. Много добре знам.
— Няма значение какво искам аз, Франсиз. Въпросът е в това какво трябва да направя.
— Но защо? — извика възбудено Франсиз. — Искам да узная това. Само не ми разправяй, че е заради обещанието, което си дала на дядо си. Защо те е накарал да му обещаеш точно това? Ако е било толкова важно за него, той е имал предостатъчно време да те омъжи приживе.
