че Джорди иска да се ожени за мен само заради парите.
— Ти си правиш лоша услуга, Роз. Имаш и друго освен пари.
Розалин махна с ръка.
— Истината е, че той никога не ме е харесвал, нито когато бяхме малки, нито като пораснахме. Чувствата ни бяха взаимни. Той ме мрази. Аз съм единствена наследница на Грамп. След смъртта на баща си той разбра колко малко притежава и смени тактиката. Превърна се в Господин Чаровник.
— Но ти го отблъсна? — Франсиз отбеляза очевидното.
— Естествено. Не съм толкова глупава, че да не различа фалшивото ласкателство. Особено когато е придружен с очевиден цинизъм. Но той не се предаде. Продължи да се преструва, че ме обича. Но не можеше да прикрие непреодолимата омраза в леденосините си очи.
— Много добре. Сега знам всичко. И все още не мога да разбера защо трябва да осъществиш един обречен брак.
— Грамп вече го няма и аз съм беззащитна. Имам нужда от закрила, единствено заради Джорди. Той толкова силно желае богатството на Камерън, че няма да се спре пред нищо, за да го получи.
— Но какво може да направи?
Роз изсумтя с отвращение:
— Мислех че нищо, но Грамп излезе по-мъдър.
Франсиз въздъхна:
— Ако нещо се случи с теб, парите няма да принадлежат на Джорди, нали?
— Не. Грамп се погрижи за това. Но той ще ме принуди да се оженим, ако ме намери. Има начини: да ме влачи, да ме бие, да подкупи някой безскрупулен свещеник. Тогава няма да се стигне до брачния договор, който Грамп е приготвил за мен. Джорди ще упражнява контрол над всичко, ако успее да ме намери. Веднъж да стана негова съпруга, повече няма да му трябвам, нали? А и не би пожелал да ме задържи при себе си от страх да не разкрия някому истинската му същност.
Въпреки топлината на лятната нощ Франсиз потрепери.
— Нали не се шегуваш?
— Де да се шегувах. Франсиз! Това е самата истина. Грамп все очакваше, че Джорди ще се ожени за мен. Но това така и не стана. Тогава дядо разбра, че той изчаква благоприятния момент — да остана сама, без никаква закрила, без възможност някой да протестира срещу един насилствен брак. Аз съм твърде крехка, за да се боря с него. Но съм доста сръчна. Умело боравя с камата и винаги нося една в обувката си.
— Това е невъзможно!
— Не вярваш ли? Приживе дядо искаше да се убеди, че мога да си служа с острието. Но какво би ми помогнала една малка кама, ако Джорди подкупи някой да ме отвлече? Сега знаеш защо напуснах Шотландия толкова бързо и какво търся тук.
— Но защо искаш да се омъжиш?
— Това също. Ако се омъжа, Джорди няма да посмее да ми направи нищо. Грамп ме накара да обещая, че бързо ще си намеря съпруг. Той планира всичко, дори бягството ми. Преди да се сети да ме търси тук, Джорди ще претърси Шотландия. Имам малко време, през което трябва да си избера жених.
— По дяволите, това е ужасно — каза Франсиз прочувствено. — Как можеш да се влюбиш ей така, набързо!
Розалин с усмивка си спомни онзи ден, когато старецът я поучаваше строго:
„Погрижи се за себе си, момичето ми. Първо постави брачната халка на пръста си. Любовта ще дойде по-късно.“
Тези думи я бяха накарали да се изчерви, защото беше разбрала точния им смисъл. След това той беше добавил предвидливо:
— Естествено, ако срещнеш любовта, не я отблъсквай. Дръж здраво и всичко ще се уреди от само себе си.
Грамп й беше дал и друг съвет:
„Казват, че ако красиво момиче завладее сърцето на някой женкар, то може да го превърне в най- любящия съпруг. Но трябва да завладееш не очите, не ума, а сърцето. Този, който си е поживял на младини, е изхабил много сили в удоволствия, но когато най-после се установи в свой дом със свое семейство, се чувства готов за това.“
При тези думи Розалин се беше почувствала длъжна да изтъкне:
— Говори се също, че който си е развратен по природа, остава такъв завинаги.
Тя не беше очарована точно от този съвет на дядо си.
„Кой казва така? Такова нещо може да се случи, ако не е завладяно сърцето му. Спечели сърцето и ще бъдеш щастлива. Аз не говоря за младите момчета. На тебе ти трябва мъж с доста години зад гърба си. Той ще е оставил назад много безпътни, разхайтени години и развратът няма да го привлича повече. Но ти трябва да внимаваш и да не го тормозиш.“
— А аз как да направя разликата?
„Ако той все още има чувства и ако ти успееш да го развълнуваш… Е, не се изчервявай, момичето ми. Ти ще вълнуваш много млади мъже, ще знаеш какво да правиш с тях, както и с много врели и кипели развратници. Ще има много мъже, сред които да избираш.“
— Но аз не искам развратник! — беше настояла тя.
„О, ще поискаш — предсказа Дънкан. — Те са единствените, на които не могат да устоят момичетата. Но ти се постарай първо да му наденеш халката, и едва тогава да му позволиш…“
— Грамп!
При този протест той изсумтя:
„Кой ще ти каже това, ако не аз! От кого ще научиш как да се справяш с такъв мъж?“
— С опакото на ръката си, ето как!
„Е, скъпа, явно нямаш широки виждания по този въпрос. — Той беше продължил да я придумва. — Нима ще пренебрегнеш мъжа, който кара сърцето ти да подскача, само защото харесва жените?“
— Разбира се!
„Аз пък ти казвам, че от тях излизат най-добрите съпрузи! — Нейната упоритост го беше накарала да избухне. — Този ще бъде най-добрият мъж за теб, въпреки че няма да имаш кой знае колко време да го търсиш.“
— И откъде, по дяволите, знаеш всичко това, Грамп? Отговори ми, ако можеш.
Спомни си колко много я бяха объркали тези думи. Старият не знаеше, че тя поназнайва нещо по този въпрос. Франсиз й беше разказала някои подробности и Роз се беше зарекла да бяга от такива мъже като от чума.
„Самият аз бях такъв. Не гледай така изненадано. Шестнадесет години тичах подир фусти, докато накрая срещнах баба ти и се ожених за нея. Бях й верен до гроб.“
Това е случайност. Чиста случайност. Не е достатъчна, за да накара Розалин да промени мнението си за тази особена порода мъже. Тя не сподели тези си мисли с Грамп. Остави го да мисли, че я е убедил. Но това си оставаше една от препоръките, които тя не обеща да следва.
Розалин само сви рамене при реакцията на Франсиз относно влюбването.
— Ако не се влюбя веднага, това няма да ми се случи никога. Ти вече си била влюбена.
Франсиз се намръщи:
— Това не беше любов.
— Съжалявам. Не трябваше да ти напомням. Колкото до мен, покажи ми някой приятен мъж, който не тича много след фусти. Това е достатъчно при моето положение. — Тя се усмихна — Освен това дядо ми е дал позволението си, ако не намеря любовта в началото, да я потърся другаде по-късно.
— Той ти позволи това?
Розалин се разсмя от смаяното изражение на приятелката си:
— Нека да намеря съпруг, а за любовника ще мислим по-късно. Стискай ми палци. Току-виж се оказало, че са един и същ.
