— Не можеш да ме заставиш да остана тук.
— Мислиш ли, че не мога?
Той наистина можеше и това я разгневяваше още повече. Тя му беше дала това право.
Отскубна ръката си. Разтри китката си.
— Чудесно. Тогава ще се настаня в друга стая. Ако имаш да ми казваш нещо, спести си го за друг път.
Тя се запъти към стълбите. Той отново сграбчи рамото й.
— Предпочитам сега да ти кажа всичко, скъпа моя. Обвинението ти е неоснователно.
— Косъмът е неопровержимо доказателство.
За миг той затвори очи.
— Дори да беше така, а то не е, ти не ми даваш възможност да се защитя. Това не е никак справедливо.
— Несправедливо? — погледът й беше изпепеляващ. — Просто ти спестявам неприятностите. Отказвам да ти повярвам, без значение какво ще ми кажеш.
Тя отново се обърна и той отново я спря.
— Постарай се да разбереш, жено! Цял ден търся Камерън.
— Добре де, така да бъде.
— А защо по дяволите вдигаш такъв ужасен шум?
— Ти ме излъга. Не мога да ти простя това.
Тя се обърна, но гласът му я спря навреме.
— Ако не престанеш, ще те набия.
— Няма да го направиш.
Очите му се присвиха така ядно, че заприличаха на цепки.
— Ще го направя с удоволствие. А сега за последен път ти казвам. Не ме е грижа дали ще повярваш. Малката никаквица, която се хвърли на скута ми просто си вършеше работата. Тя си направи предложението, аз го отклоних. Нищо не се е случило.
Тя попита надменно с леден глас:
— Свърши ли вече?
Антъни просто се обърна и излезе навън.
Глава двадесет и шеста
Розалин плака цяла нощ. От години не беше давала толкова силна воля на чувствата си. Това, че Антъни изобщо не я обезпокои в новата й стая, трябваше да я успокои. Но по необясними причини се разстрои още повече. Мразеше го! Не искаше да го види отново никога повече. Но беше свързана с него.
Само ако не беше такава наивна глупачка! Беше се оставила да бъде убедена, че ще има нормален брак и сега плащаше за лековерието и наивността си. Изпитваше неизмерима горчивина. В продължение на няколко часа предната сутрин изпитваше неимоверно блаженство. После сякаш я бяха смъкнали от облаците. Беше обзета от отчаяние. Не можеше да му прости това. Загуби последната си надежда за щастие.
Защо той просто не беше оставил нещата такива, каквито бяха? Защо трябваше да й дава надежда и веднага да я разбие?
Нямаше нужда да казва на Нети какво се е случило. Всички в къщата чуха караницата. Прислужницата постъпи разумно. Не каза нито дума, докато й помагаше да се премести в новата стая. На другата сутрин приготви студени компреси за подутите й очи и отново не попита каквото й да било.
Розалин беше доста подпухнала. Още нещо, за което обви ни онзи грубиян. Постъпките му разваляха хубавата й външност.
Билковата отвара на Нети изтри доказателствата за неспокойната нощ. Жалко, че нямаше вълшебен лек за душевните й рани. Слезе долу, облечена със слънчевожълта рокля, в контраст с настроението й. Беше невъзможно човек да се досети за душевните й терзания. Всички Малори бяха в салона с изключение на съпруга й. И слава богу.
Тя не би понесла точно сега среща с Антъни. Още повече, че не знаеше в какво настроение ще го намери. Той би могъл да разсее притесненията на околните, но не й тя.
Усмихна се. Това, че не може да се разбира със съпруга си, изобщо не се отнасяше до останалата част на семейството му.
Джеймс пръв я забеляза и веднага стана, за да я представи.
— Добро утро, скъпо момиче. Това са по-големите ми братя, Джейсън и Едуард. А това е срамежливата невеста.
Джейсън се намръщи от тези думи. Двамата мъже бяха едри, руси и зеленооки. Едуард беше по-висок. Джейсън като че беше поостаряло копие на Джеймс. Изглеждаше много сериозен, почти страховит. Едуард беше пълна противоположност. И както скоро се разбра, имаше благ и весел нрав. Но когато ставаше въпрос за бизнес, отново добиваше сериозен вид.
Двамата станаха. Едуард сърдечно прегърна Розалин. Джейсън беше по-сдържан. Учтиво поднесе ръката й към устните си. Джереми, който нямаше нужда отново да бъде представян, просто й намигна. Слава богу, двамата с Джеймс отсъстваха предната вечер и пропуснаха семейната сцена.
— Не можеш да си представиш какво удоволствие ми доставя тази новина — каза Джейсън, усмихна се топло и я поведе към канапето. — Бях се отчаял, че Тони няма да се ожени никога.
— Не съм и мислил, че най-после и той ще почувства нужда да създаде семейство — весело добави Едуард. — Радвам се, че не съм бил прав. Просто съм възхитен.
Розалин се затрудняваше с отговора. Антъни никак не изглеждаше готов да създаде семейство. Но на нея й се искаше да вярва, че е така. Нито можеше да им разкаже, нито имаше представа как да им покаже, че това е любов.
Колебливо заговори:
— Има някои причини, които повлияха за женитбата ни и вие би трябвало да ги узнаете…
— Вече чухме за това, мила — прекъсна я Едуард. — Реджи ни разказа подробно всичко. Това няма значение. Ако Тони не беше готов, той не би го направил.
— Той го направи, за да ми помогне.
В отговор тримата й се усмихнаха снизходително. Тя повтори настоятелно:
— Е, направи го.
— Глупости — каза Джейсън. — Тони не обича да се прави на герой само за да спаси някого.
— Точно обратното — усмихна се Едуард. Джеймс се присъедини към тях:
— Като те види човек, веднага усеща какви са били мотивите му. Не мога да кажа, че го упреквам.
Джейсън се усмихна и Розалин се изчерви.
— Да не съм чул повече такива думи — скара се той на Джеймс.
— О, Джейсън, тя е в безопасност още от мига, в който се омъжи.
— А откога се съобразяваш с тази малка подробност?
— Прав си — Джеймс сви рамене. — Но аз никога не бих прелъстил снахите си.
Розалин нямаше как да разбере, че те просто се шегуват. Все още не знаеше, че израз на щастие в братските отношения са шеговитите спорове.
— Господа, ако обичате, убедена съм, че Джеймс не е имал намерение да ме обиди.
— Виждаш ли, старче? Тя не взема всичко на сериозно. Но какво всъщност значи само един поглед?
— Обичаен израз на истински чувства — отвърна Джейсън все още намръщено.
— Не и на моите. За мен е по-забавно да не издавам чувствата си като теб, братко.
Едуард се разсмя.
— Той те постави на място, Джейсън. Какъв е този свиреп израз на лицето ти?
— Вярно — съгласи се Джеймс. — Гледаш толкова страшно, че ще накараш най-новия член на семейството ни да помисли, че приемаш всичко сериозно.
