Джейсън постепенно възвърна обичайното си изражение и погледна Розалин:
— Съжалявам, мила. Какво ли си си помислила за…
— Че си тиранин — каза Джеймс. — И няма да бъде далеч от истината.
— Нищо подобно — намеси се Розалин — самата аз нямам братя и сестри, така че това е… твърде интересно за мен — да наблюдавам взаимоотношенията между членовете на едно голямо семейство. Но кажете кой е арбитърът между вас?
Въпросът й предизвика сърдечен смях. Мигновено лице е на Джеймс се промени, стана още по-красиво. Чертите на Джейсън се смекчиха и се видя, че въпреки четиридесет и шестата си година, той все още е дяволски привлекателен и не е толкова плашещ, колкото изглежда на пръв поглед. Едуард стана много по- обичлив. Тези Малори са наистина опасни за душевното спокойствие на едно момиче. Слава богу, вече е омъжена.
— Казах ли ти, че тя е едно бижу — обърна се Джеймс към братята си. — Не мислите ли, че Тони най- сетне си намери лика-прилика.
— Така изглежда. — Едуард избърса избилите от смеха сълзи по ъгълчетата на очите му. — Не спомена ли, че е шотландка? Не различавам никакъв акцент.
Един тих и спокоен глас отвърна преди Джеймс:
— Акцентът се проявява точно като темперамента — точно когато най-малко очакваш.
Джеймс не можа да не отговори.
— Не се и съмнявам, че вече имаш опит в тази област.
— Точно така — отвърна Антъни, вперил поглед в жена си.
Розалин сви пръсти в юмруци, виждайки го небрежно облегнат на вратата, със скръстени ръце и кръстосани крака. Как се осмелява! След всичко си играе с думи.
Тя му се усмихна сладко, приела предизвикателството.
— О, скъпи, аз показвам темперамента си само срещу хора, които наистина го заслужават.
Джеймс наля масло в огъня с думите:
— Е, Тони, в такъв случай ти просто няма за какво да се безпокоиш.
— Скъпи братко, кога най-после ще отплава корабът ти?
Джеймс искрено се разсмя.
Двамата по-възрастни Малори и Джереми приближиха Антъни, добронамерено го побутваха и му честитяха сватбата.
Розалин бясно наблюдаваше щастливата сцена. Той се преструва, че всичко е наред? Е, тя също можеше да го прави докато семейството е тук и докато той спи далеч от нея. Поне така си мислеше. Но не стана точно така. Той приближи и седна до нея на канапето, като я прегърна през рамо като истински съпруг.
— Прекрасна вечер, нали скъпа?
— Върви по дяволите — просъска тя с усмивка.
Той се засмя. Помъчи се да не издаде колко силно го боли главата. Благодарение на снощното държание на малката си женичка, той днес страдаше от кралски махмурлук. Би предпочел да остане в леглото, но не беше редно, след като по-големите му братя са тук. Ужасно неудобно. Не знаеше как да се държи с Розалин пред всички гости.
Трябваше да приключи с този въпрос още предната вечер. Но като пълен глупак си помисли, че на сутринта тя ще бъде по-сговорчива. Едва се удържа да не разбие вратата й. А трябваше да го направи. Сигурно там, в стаята си, тя непрекъснато мислеше за случилото се и това разпалваше недоволството й. Ужасна работа. Искаше му се да разстреля мъжа, който някога е казал, че жените са отстъпчиви същества.
Реши да не обръща внимание на жена си. Но ръката му остана на рамото й.
— Къде са останалите членове на семейството ти, Еди?
— Скоро ще дойдат. Между другото Шарлот иска да даде прием във ваша чест, понеже изпусна сватбата ви. Е, не много голям. Само за семейството и някои приятели.
— Защо не — съгласи се Антъни. — Ние сме толкова щастливи. Може и вас да заразим.
Той се усмихна вътрешно, чувайки как Розалин се задавя.
Глава двадесет и седма
— Дойдох вчера, но имаше толкова много гости…
— И просто си отиде? — Розалин престана да размазва масло по сладкиша и многозначително погледна Франсиз. — Не трябваше да го правиш.
— Не исках да се натрапвам.
— Фран! Беше само семейството му. Всички дойдоха да се запознаят с мен и да му пожелаят всичко добро. Щяхме да те посрещнем с удоволствие. Повярвай ми. Особено аз. Представяш ли си колко самотна се чувствам сред целия род Малори?
Франсиз замълча. Отпи от чая си. Играеше си глупаво си салфетката в скута и със сладкиша, от който изобщо не беше хапнала. Розалин я наблюдаваше със затаен дъх. Знаеше какво ще последва и какво все още не е изречено. Не искаше да го чува. Особено сега, когато съжаляваше за прибързания си брак с Алтъни. За пръв път от сватбата насам виждаше Франсиз. Тази сутрин я посети неочаквано. Знаеше много добре, че заедно с прекрасно приготвената закуска ще получи и огромна доза упреци.
Опитваше се да отложи възможно най-дълго разговора.
— Надявам се, че не се притесни много през онази нощ.
Бяха изминали едва четири дена от онзи ден, когато се събуди в лапите на Джорди.
— Да не съм се притеснила! — горчиво се усмихна Франсиз. — Та ти беше отвлечена от собствената ми къща. Аз бях отговорна за това.
— Не, не беше. Джорди е прекалено лукав. Надявам се, че си разбрала защо избягах оттук и не те дочаках.
— Това разбирам. Естествено, не можеше да останеш тук, след като той те е открил. Ти ми изпрати съобщение преди два дена. Но това никога няма да разбера. Как можа да и направиш, Роз! Защо точно Антъни Малори, сред толкова много мъже?
Точно този въпрос тя ненавиждаше и си задаваше постоянно. На себе си можеше и да не отговаря, но дължеше и какво обяснение на приятелката си.
— Нощта, когато заедно с Нети напуснахме къщата ти, аз се отбих, за да се срещна с Антъни.
— О, не, не си отишла у тях, нали?
Розалин трепна:
— Знам, че не трябваше, но го направих. Той ми беше предложил помощта си още в Силвърли. За разлика от съпруга на Рийгън, Антъни познава твърде добре моите господа. Очаквах от него да изясни някои слухове за тях. Не можех да чакам повече. Отидох при него да получа едно име и нищо повече. Просто исках името на мъжа, най-подходящия, на когото бих могла да направя предложение.
— Добре, това е разумно. Макар и доста необичайно. Била си разстроена, изплашена. Не си можела да мислиш трезво онази нощ. И как така изведнъж се оказа женена именно за сър Антъни?
— Той ме излъга — отвърна простичко Розалин, приковала поглед в неизядения сладкиш. — Той успя да ме убеди, че и петимата ми избраници са неподходящи. Да беше чула само какви ужасни неща измисляше за тях и с какво съжаление ми разказваше за това! Нито за миг не се усъмних в думите му.
— Тогава как узна…
Розалин се изсмя:
— По-късно, след като вече бяхме женени, той си призна. Най-нахално си призна всичко.
— Негодник!
— Да, такъв е — съгласи се Розалин. — Но не това е проблемът. През онази нощ аз бях отчаяна. Той ми разказа всичко това и аз се оказах без никаква перспектива. Наистина не знаех какво да направя.
— И ти го помоли да се ожени за теб — заключи Франсиз. — Мисля, че почвам да разбирам. Предполагам, че не си имала друг избор.
— Не беше точно така — призна тя, като реши да не споменава нищо за онази страстна нощ, както и за
