готовността, с която тя се впусна в нея. Не е необходимо Франсиз да знае всичко. — Дори и тогава не мислех, че Антъни може да е разрешение на моя проблем. Бях готова да се върна в Шотландия и да се омъжа за някой арендатор. Антъни ми предложи да се омъжа за него.
Франсиз зяпна от почуда:
— Той ти предложи да се омъжиш за него! Е, естествено аз мислех, че ти си му предложила. Нали преди това ми беше споменала, че не се страхуваш сама да направиш предложение, понеже нямаш никакво време за ухажвания. Затова си помислих… Той наистина ли го направи?
— Да. Аз също бях много изненадана. Помислих, че се шегува.
— Но той не се шегуваше.
— Беше съвсем сериозен. Аз разбира се отказах.
— Ами! Наистина ли му отказа?
— Да. И отидох във Силвърли. — Нямаше никаква нужда Франсиз да знае, че това се беше случило след като двама бяха прекарали една страстна нощ. — Но както виждаш, промених решението си. Той ми предлагаше разрешение на проблемите и аз реших да сключа сделка с него. Все още не мога да си обясня защо го направих. Това е всичко.
— Надявам се, че не съжаляваш. Аз ще се моля сър Антъни да се промени и някакво чудо да го превърне във втори Никълъс Идън.
— Какво проклятие, госпожо — каза Антъни и безцеремонно влезе в стаята. — Аз едва понасям съпруга на племенницата си.
Бедната Франсиз се изчерви като домат. Розалин изгледа ядосано съпруга си.
— Подслушваш ли ме, господарю мой?
— О, не — усмихна се той. — Значи подкрепленията пристигнаха, а?
Розалин също се изчерви. Той целенасочено гледаше Франсиз. Тя си спомни как целия вчерашен ден го беше избягвала и осуетяваше всички негови опити да подхване разговор, като се присъединяваше към някой от семейството му. Общува с всички, които присъстваха на вечерята и това беше част от оправданието й. Сега отново не бяха сами, но този път гостенката беше твърдо на нейна страна. Той тенденциозно употреби думата „подкрепление“, макар че Франсиз не схвана какво точно има предвид.
— Излизаш ли? — гласът на Розалин беше изпълнен с надежда.
— Всъщност продължавам да издирвам скъпия ти братовчед.
— На същото място ли ще го търсиш? — многозначително попита тя. — В такъв случай ще се видим… Е, когато се видим… предполагам.
Антъни положи ръце на масата и я погледна многозначително с помътнял поглед.
— Ще ме видиш тази вечер, скъпа. Бъди сигурна в това — изправи се и добави с кисела усмивка: — Довиждане, госпожо. Можете спокойно да продължите да ме обсъждате.
Завъртя се на пети и излезе така безцеремонно, както беше влязъл. Розалин настръхна. Франсиз се почувства неудобно, понеже разбра, че двамата съпрузи си казаха много повече, отколкото означаваха думите им. И макар че напусна съвсем тихо стаята, Антъни с трясък затвори входната врата. Розалин направи гримаса, Франсиз я погледна въпросително.
— Той е недоволен от нещо, нали?
— Ти го каза.
— А ти как мислиш?
— Наистина не ми се говори за това.
— Толкова ли е лошо? Но ти си се съгласила на този брак, след като знаеше какъв е. Няма да е лесно да живееш с такъв мъж, но можеш да се постараеш и получиш най-доброто. Само не очаквай твърде много.
Тези думи бяха смешни. Тя наистина не беше очаквала нищо, преди той да я излъже, че се е променил. Само двадесет и четири часа след сватбата той доказа, че не може да се промени. Би го разбрала един месец след това. Дори и след седмица. Но точно на следващия ден, след като се беше клел, че не иска никоя друга освен нея! Бедата беше там, че не можеше да се успокои, за да приеме разумно случилото се и Антъни такъв, какъвто е.
Антъни мислеше за същото, качвайки се в чакащата го карета. Имаше пълното право да бъде разгневен. И беше ужасно разгневен. Сделка! Би искал да знае какво по дяволите ще получи той от тази сделка.
Упорита, неразумна и досадна жена. Алогична. Ако имаше грам здрав разум, щеше да проумее колко абсурдни са обвиненията й. Но не, тя дори не пожела да говори с него за това. Даряваше всичките му опити за контакт с фалшива усмивка и на всичкото отгоре използва собственото му семейство като бариера помежду им. А те я харесаха. И защо не. Тя беше чаровна, интелигентна. Е, с малки изключения. Красива. Те гледаха на нея като на негово спасение. Като че беше изпратена от дявола, за да го побърка.
Да бъда проклет, ако прекарам още една безсънна нощ заради нея! Нейното място беше в леглото му, а не в другия край на коридора, където не правеше нищо друго, освен да подхранва лошите си чувства. О, тази вечер те ще поговорят. И то достатъчно дълго.
Сега как да помоли Джеймс да изведе Джереми тази вечер, и то без да дава някакви обяснения?
Глава двадесет и осма
Малко след като Франсиз си тръгна, дойде Джереми с купчина вестници под мишница. Весело съобщи на Розалин, че съобщението за женитбата й ще се публикува в продължение на седмици. То действително присъстваше във всеки вестник. И тя не можеше да отрече, че Антъни използва всички възможности да уведоми Джорди. Но нямаше гаранция, че братовчед й ще го види. Все пак не можеше да не изпитва чувство на благодарност към съпруга си, въпреки че го беше ядосала. Той полагаше някакви усилия да отстрани заплахата, която я грозеше.
Докато Джорди не знаеше, че е омъжена, тя не можеше да се чувства напълно в безопасност. Може би точно в този момент той крои някакъв нов план как да я отвлече и поведе към олтара. Знаеше къде се намира. Или поне беше разбрал, че дрехите й са докарани на този адрес. Ако успее отново да я отвлече, тя трябваше да му разкаже за сватбата. Не знаеше как точно би постъпил той в гнева си.
По тези причини тя реши за известно време да не излиза от къщи. И понеже имаше намерение да промени мебелировката, покани търговците у дома. Имаше план точно как да обзаведе тази ергенска квартира. Нямаше намерение да уведомява за това съпруга си, нито да харчи за ремонта собствени пари. Твърде скоро той ще види как средствата му намалява и тогава ще се замисли дали да я мами.
Едно слабо гласче й нашепваше, че постъпката й не е почтена. Но тя не му обръщаше внимание. Щеше да похарчи парите на съпруга си. Може например да настоява той да й построи нова къща. При това огромна къща в провинцията. Но след като поднови тази. Тази къща всъщност никак не е голяма. Та тук няма дори бална зала. Как ще се забавлява в такъв случай?
Можеше да го разори. Само да реши. Тази идея никак не е за пренебрегване. Представи си един смирен, унизен Антъни, който зависи напълно от нея. О, той не заслужава ниши друго, след като разби надеждите й.
Не посвети повече време на мислите за отмъщение. Съзнанието й беше заето от заплахата му, че тази нощ ще разговарят. Не можеше да отрече, че малко се притеснява. Следобед стана още по-нервна. И когато Джеймс съобщи, че тази вечер ще заведе Джереми във Воксхол Градърз, тя беше на път да ги помоли да вземат и нея. Защо точно тази нощ и двамата решиха да излязат? Но не можеше да отрече, че това е напълно нормално. Тя не се и съмняваше, че скоро след като излязат, ще се появи Антъни.
Нямаше намерение да пречи на двамата свободни Малори. Все пак не е такава страхливка. Поне така си мислеше преди Джеймс и Джереми да излязат. Веднага след като вратата хлопна и тя остана сама с прислугата на Антъни, без да брои Нети, разбра, че не е от най-смелите.
Още беше твърде рано за лягане. Но все пак побърза да се оттегли в спалнята си. Каза на Добсън да съобщи на Антъни, че не се чувства добре и не желае да бъде безпокоена по никакви причини. Оставаше да види дали това ще има значение.
В случай че не подейства, тя облече най-отвратителната и непривлекателна нощница. Това беше груба и дебела памучна роба, ушита за най-тежките шотландски зими. Прибра косата си в грозна нощна шапка,
