— Аз не те наказвам — отвърна студено тя.
— Наистина ли, мила? — Той се обърна. Последните му думи я отрезвиха малко. — Просто не забравяй, че и аз мога да играя твоята игра.
Тя не можа да разбере значението на последните думи и цяла нощ мисли върху тях.
Глава двадесет и девета
Удар. Втори удар. Ляво кроше, после дясно… Мъжът беше повален. Антъни се отдръпна проклинайки. Беше приключил твърде бързо.
Нейтън подхвърли една кърпа в лицето му и с ругатни на уста скочи на ринга, за да прегледа партньора на Антъни.
— За бога, Малори! Нищо чудно, че като те видя, Били ме замоли да не го пускам срещу теб. Винаги съм твърдял, че рингът е мястото, където човек си излива яда, но това не се отнася за теб.
— Затваряй си устата, Нейтън! — сряза го Антъни, докато си сваляше ръкавиците.
— Ще продължавам да говоря, по дяволите! — продължи възрастният мъж сърдито. — Бих искал да зная къде ще намеря друг глупак, който ще пожелае да излезе на ринга срещу теб. И още нещо — няма да си направя труда да търся човек за теб, докато не успееш да си легнеш е онази, твоята… Докато не се успокоиш, да не си припарил до залата ми!
Антъни беше пребивал хора за много по-безобидни думи от тези. Но Нейтън е приятел. Това не би му попречило да го повали в момента само заради това, че е толкова близко до истината. В гърдите му се надигаше все по-силен гняв. Но гласът на Джеймс го отрезви.
— Отново ли имаш неприятности с партньорите, Тони?
— Не и ако ти все още имаш желание да се биеш с мен.
— На глупак ли ти приличам? — Джеймс го погледна насмешливо. — На мен ми стига за днес.
Антъни се разсмя. Почувства как напрежението му бавно започва да се оттича.
— Да не мислиш, че ще можеш лесно да се справиш с мен?
— Изобщо не се съмнявам в това, но не желая да пробвам.
Антъни изсумтя. Искаше да припомни на Джеймс урока, който някога беше получил от Монтиед. Но нямаше нужда да го прави, нито да се кара с брат си.
— Останах с впечатлението, че ме следиш, старче. Има ли конкретен повод за това?
— Всъщност искам нещо от теб, но не на ринга.
Антъни скочи долу и посегна към палтото си.
— Имаш ли нещо против да излезем от тази зала?
— Хайде да тръгваме. Ще ти взема нещо за пиене.
— Можеш да го направиш няколко пъти.
Този следобед в Уайтс беше спокойно. Човек можеше да се отпусне и почете вестник, да проведе делови разговор, да обсъжда политиката, да поклюкарства или да се напие, което Антъни имаше намерение да направи. Най-хубавото беше, че тук не се допускаха жени, които да нарушават спокойствието. Тълпата посетители за обяд се беше разотишла. Бяха останали само редовните клиенти, които прекарват повече време тук, отколкото у дома. Все още не бяха пристигнали посетителите за вечеря и сериозните комарджии, въпреки че тук-таме се играеше вист.
— Кой поддържаше членството ми в клуба през всичките тези години? — попита Джеймс.
Седнаха далеч от местата, където скоро щеше да се събере тълпата.
— Да не искаш да кажеш, че още членуваш тук? Аз си мислех, че те допускат в качеството ти на мой гост.
— Много забавно, скъпо момче. А добре знам, че Джейсън и Еди не биха направили подобен жест заради мен.
Антъни се намръщи. Почувства се притиснат в ъгъла.
— Аз съм си сантиментално магаре. Та това не ми струваше повече от няколко гвинеи на година. Не исках да видя името ти зачеркнато в списъка.
— Значи си бил сигурен, че най-накрая ще се върна в стадото?
Антъни сви рамене.
— Съвсем сигурен бях. Освен това знаех, че ако не бях и направил, дълго време щеше да стоиш в списъка на чакащите. Не исках да видя как ни изоставяш и отиваш в Брукс.
— Малори! — Един червенобузест младеж ги прекъсна Вчера минах край вас и Добсън ми каза, че те няма вкъщи. Исках да си изясня нещо за един малък спор, който имах с Хилъри. Тя видяла някакво съобщение във вестника. Никога не бих повярвал на това, Малори. Там пишело, че си женен. Но аз си знаех, че не може и дума да става за теб. Сигурно има друг мъж със същото име. Прав съм, нали? Кажи, не е ли това страхотно съвпадение?
Антъни стисна силно чашата и това беше единственият признак, че този въпрос силно го притеснява.
— Проклето съвпадение — отвърна.
— Знаех си! — изграчи младежът. — Почакай само да кажа на Хилъри. Това ще бъдат най-лесно спечелените лири от дълго време насам.
— Мислиш ли, че постъпи умно? — попита Джеймс, когато червенобузестият си отиде. — Представяш ли си какви недоразумения ще настанат, когато се разчуе, че е научил това от собствената ти уста. Ще имаш сблъсъци с онези, които знаят, че това е лъжа.
— Какво ме е грижа, по дяволите? — изсъска Антъни. — Когато се почувствам женен, ще уведомя когото трябва.
Джеймс се облегна и се усмихна закачливо.
— Значи започнаха „оплакванията“, а?
— О, млъкни! — Антъни пресуши чашата си и отиде за нова. Върна се с цяла бутилка. — Мислех, че ми имаш зъб за нещо. Кажи какво има и ме остави на мира най-после.
Джеймс като че ли направи най-интересното откритие, но не спомена нищо.
— Много добре. Джереми ми каза, че това да отидем във Воксхол е било твоя идея. Ако си искал да се отървеш от нас онази вечер, защо трябваше да го правиш чрез сина ми?
— А не се ли забавлявахте?
— Това е друг въпрос. Не обичам да ме манипулират, Тони.
— Точно затова аз изпратих съобщението на момчето — ухили се Антъни. — Не можеш да отречеш, че трудно му отказваш нещо. Превърнал си се в любящ баща.
— По дяволите, можеше просто да ме попиташ. Толкова ли съм безчувствен, че да не разбирам кога искаш да останеш сам със съпругата си?
— По-безчувствен от пън. Ако те бях помолил да излезеш снощи, щеше да останеш, за да разбереш защо искам това от теб.
— Така ли щях да направя? Да, сигурно бих направил точно това. Представям си как ти и малката шотландка тичате гологъзи из къщата. Ха-ха, никога не би могъл да се отървеш от мен. За нищо на света не бих пропуснал такова нещо. А всъщност защо наистина искаше да останеш сам с нея?
Антъни си наля отново чашата.
— Сега това няма значение. Вечерта завърши по-различно, отколкото очаквах.
— Значи и в рая има неприятности?
Антъни остави с трясък бутилката на малката маса и избухна:
— Не можеш да си представиш в какво ме обвинява тя! Че съм си легнал с онази малка кръчмарка, която срещнахме онази нощ.
— Внимавай с приказките, скъпи. Имам свежи спомени от нощта при Марш.
— А, значи ти си се видял с нея по-късно?
— Съмняваш ли се в това? Такова хубаво парче като нея. Макар че онази малка лисичка в панталони не беше също за изхвърляне… Но това е без значение.
Джеймс си наля още едно питие и помръкна от мисълта, Че не успя да прекара нощта с малката.
— Защо просто не кажеш на жена си, че бях набелязал момичето за себе си? Искам да кажа, че и преди
