През целия ден Джеймз я придружаваше навсякъде. Просто нямаше начин да го накара да я остави сама. Ейми била член на неговото семейство и той щял да разкъса Уорън парче по парче, след като Джорджина приключела с него. Това бяха единствените му думи — бе твърде разярен, за да говори. Но с положителност не й беше приятно да обикаля с него цял ден, за да търсят брат й и Ейми. И ако и този път стигнеха до задънена улица…
Най-после вратата се отвори. Джорджина направо връхлетя вътре с въпроса:
— Къде, по дяволите, беше, Уорън… и къде е тя? — Огледа стаята и видя, че в нея няма никой друг, освен брат й. Джорджина се насочи право към леглото, за да погледне под него. Това поразвесели Уорън.
— Уверявам те, че тук чистят и под леглото, Джорджи — каза той сухо. — Прозорците също са безупречно чисти, ако би искала да хвърлиш едно око.
Вместо това тя се устреми към гардероба.
— Не се прави на малоумен. — В гардероба имаше само дрехи. Тя се обърна, за да погледне строго брат си.
— Ейми? Спомняш ли си я?
— Не е тук.
— Тогава къде си я сложил?
— Не съм я виждал и правя всичко, на което съм способен, за да продължа да не я виждам — отговори Уорън. После се взря в Джеймз присмехулно. — Какво има, Малори? Не можеш да повярваш на честната ми дума?
Джорджина скочи между тях.
— Не искаш да говориш с него точно сега, Уорън. Не вярвай ми, наистина не искаш.
Май действително беше така. Нещо наистина трябваше да не е наред, щом Джеймз продължаваше да мълчи, и ако това бе свързано с Ейми… Определено започваше да се безпокои.
— Казваш, че Ейми я няма?
— Да, и то вероятно от миналата нощ.
— Защо от миналата нощ? Би могла да е излязла рано тази сутрин, нали?
— Точно така смятах досега — отговори Джорджина въпреки че не беше логично, тъй като тя винаги ми казва къде отива.
— Но ако е излязла, за да се срещне с мен, би ли ти казала? — попита Уорън.
— Не, но все пак би казала нещо. Трябваше да се да сетя по-рано, но бях сигурна, че е тръгнала да те търси в новата кантора и след като не те намерихме там, реших, че сте отишли някъде заедно. Но ако не си я виждал… — Тя се обърна към мъжа си. — Ако е излязла да го търси през нощта, трябва да е отишла в „Олбъни“. Не съм й споменавала, че се е преместил.
Безпокойството на Уорън нарасна.
— Тя не знае номера на стаята ми там, нали?
— Доколкото си спомням, Дрю го спомена онази вечер на масата. Да, тя го знаеше. Защо?
— Защото Жанг Ятсен е в „Олбъни“.
— Кой?
— Бившият собственик на вазата Танг — пояси Уорън.
Очите на Джорджина се разшириха.
— Този, който се е опитал да те убие?
— Да, и не е сам. Довел е цяла малка армия със себе си.
— Мили боже, нали не мислиш, че той е хванал Ейми?
— Той знаеше, че аз съм отседнал там. Трябва да се е скрил в стаята ми и да я е поставил под наблюдение. Единствено по този начин е можел да се надява, че ще ме намери в толкова голям град. Освен това знам, че още е в Лондон. Това правих днес — търсих го и открих с кой кораб е дошъл и че корабът е още тук. Но ако тя е изчезнала от миналата нощ, защо още не са се появили?
— Къде? Тук? Казах ти, че тя не знае къде си отседнал сега и освен това…
— Можела е да ги изпрати при теб. Знае, че ти би могла да ме намериш.
— Ако ме беше оставил да довърша, щях да ти кажа, че тя не би го направила. Тя те обича, Уорън. И като говорим за това…
— Не сега, Джорджи!
— Много добре, но тя няма да насочи никого към теб, ако мисли, че биха ти сторили зло.
— Дори за да спаси собствената си глава?
Тук Джеймз го прекъсна със смразяващо спокоен глас.
— Главата й в опасност ли е?
— Вероятно. Ятсен не се шегува, когато иска нещо. Изобщо не подбира средствата. Исусе Христе, трябваше да се досетя, че няма да мога да избегна това.
— Има и нещо друго, което няма да можеш да избегнеш, ако й се случи нещо — обеща Джеймз.
— Успокой се, Малори. Те искат мен. Ще я пуснат веднага, щом ме заловят.
— Тогава за мен ще е удоволствие да им предоставя тази възможност. Тръгваме ли?
— Ние? Няма защо и ти да се забъркваш в това.
— О, не бих го пропуснал…
— Ако не си обърнал внимание, Джеймз — прекъсна го ядосано Джорджина — разбра се, че вината не е у Уорън. Той не е знаел, че Ейми ще се опита да дойде при него. Така че можеш да се пренастроиш и да му помогнеш, вместо да го обвиняваш.
— Ще си запазя мнението кой е главният виновник за всичко това, Джордж.
— Невъзможен си — озъби му се тя.
— Често ми го казваш — бе всичко, което отговори той.
Уорън, обаче, беше съгласен с Джеймз. Той знаеше, че Ейми би могла да го потърси сама. Беше му го казала и той й бе повярвал. Нали тъкмо заради това, още преди да се сблъска е китаеца, беше решил да се премести в друг хотел? Можеше да предотврати похищението й, ако вместо да се крие от нея, бе наминал един-два пъти през Бъркли Скуеър, просто без да обръща внимание на нейното присъствие. Но не, беше се опасявал, че не би могъл да не й обръща внимание. Проклета плътска страст… но тя нямаше нищо общо със страха, който сега изпитваше за Ейми.
Двадесет минути по-късно Уорън и Джеймз влязоха в „Олбъни“, като оставиха Джорджина да чака в каретата. След още пет минути съобщението за тяхното пристигане доведе Ли Лянг долу във фоайето. Уорън си го спомняше от няколкото свои посещения в двореца на Жанг, който се намираше извън Кантон. Носеха се слухове, че диктаторът говорел перфектно английски, но той не благоволяваше да ги докаже, а използвани вместо това преводачи като Ли Лянг.
Когато стигна до тях, Ли Лянг се поклони официално.
— Очаквахме те, капитане. Би ли ме последвал?
Уорън не помръдна.
— Първо ми кажи това, което искам да чуя.
Ли Лянг не си направи труда да се преструва, че не разбира, а отговори направо:
— С нея не се е случило нищо лошо… все още. Надявахме се, че нейното… изчезване… ще бъде достатъчно за да те доведе тук и ето че сме били прави. — Погледна Джеймз и каза: — Приятелят ти трябва да почака тук.
— Не съм му приятел — отговори Джеймз. — И, мътните да го вземат, няма да чакам където и да било.
— Нима очакваш помощ от човек, който ти е враг? — обърна се Ли към Уорън.
— Той е чичо на момичето.
— А, значи този, който ти е зет?
Ако бяха имали някакви съмнения, че Ейми може да не е при тези хора, то последният въпрос ги беше разсеял.
— Същият. Той е тук, за да я отведе у дома.
— Това, разбира се, ще зависи от твоето съдействие — каза Ли.
— Искаш да кажеш — от прищевките на Жанг, нали? — отговори с горчивина Уорън.
