Ли Лянг само се усмихна и тръгна. Уорън скръцна със зъби и го последва. Джеймз пое след него, отбелязвайки:
— Много разговорлив човек, нали?
— Той просто е устата на Жанг. Което ме подсеща да ти предложа да държиш твоята затворена и да ме оставиш аз да се оправям. Познавам тези китайци. В много отношения те още живеят в Средновековието и едно от нещата, които не понасят, е високомерието, а то може да ти бъде бащино име.
— О, и без това възнамерявам да оставя всичко в твоите ръце, старче, стига да успееш да го доведеш до успешен край.
Уорън не отговори нищо. След малко Ли спря пред вратата на бившата му стая. Това трябваше да се очаква. Господи, без да подозира, Ейми бе дошла направо в бърлогата им.
— Бяхте поставили клопка, нали? — каза Уорън, като посочи вратата.
Лянг сви рамене.
— Логично беше. За съжаление, когато получихме достъп до стаята, твоите вещи вече бяха изнесени.
— Ако не друго, поне съм бърз.
— Може би ще ти се прииска да не беше така.
— Ако това е заплаха към момичето, чичо й никак няма да я хареса.
— Ще разбереш, ако се държиш добре.
— Ако не с друго, превъзхождаха го с числеността си — не се знаеше колко пазачи има вътре в стаята. Какво не би дал да спипа Лянг сам някъде, когато всичко това приключеше.
— Някой да ти е казвал, че си едно надуто магаре, Лянг? — попита небрежно Уорън.
— Мисля, че веднъж ти ми го каза, капитане.
— Когато решиш да се доизясним — измърмори Уорън — просто се обади.
Китаецът кимна и се вмъкна в стаята. Джеймз пристъпи напред и се подпря с ръка на стената.
— Беше ли това заплаха срещу Ейми? — поиска да разбере той.
Уорън поклати глава.
— Не. Просто тези типове обичат да издевателстват над чужденците, а Ли Лянг направо обожава това. Но тук аз държа коза, Малори. Те няма да рискуват, преди да узнаят дали ще получат моето съдействие или не.
Вратата отново се отвори и сложи край на разговора им. Един от пазачите ги въведе с официален поклон в стаята и Уорън веднага съзря Ятсен, лениво излегнат на леглото. Вътре нищо не бе променено, с изключение на копринените завивки, които Жанг бе донесъл от личните си покои. Изглеждаше направо гол без вечната лула с опиум в ръката си. Едва ли се чувстваше добре в тази далеч не луксозна обстановка. На Уорън наистина му стана мъчно за него.
— Къде е вазата ми, капитане? — попита веднага Ли Лянг от името на господаря си.
— Къде е момичето?
— Смяташ да се пазариш с мен?
— Безусловно. Така че какво искаш — вазата или живота ми?
Лянг и Ятсен се съвещаваха за кратко на китайски Уорън беше понаучил няколко думи по време на пътуванията си до Кантон, но никоя от тях не му помогна да схване светкавичния им разговор. Разбира се, самия въпрос му гарантираше, че ще го накарат да почака малко за отговора. Жанг обичаше да издевателства над хората дори повече от своя преводач, а и в момента изпитваше много силна неприязън спрямо Уорън.
— Бихме искали и двете, капитане — каза Ли най-накрая.
Уорън се засмя.
— Сигурен съм, че е така, но не е там въпросът.
— Вазата срещу момичето — и ти няма какво повече да предложиш.
— Добра идея, но ви е ясно, че няма да я приема. Можем да се споразумеем само за едно: вие освобождавате момичето, после аз ви водя при вазата, след което си отивам необезпокояван; в противен случай ще строша тази проклета вещ на парчета.
— Ще ти хареса ли да върнем момичето на семейството му на парчета?
Уорън не захапа въдицата, но Джеймз определено го направи. Той пристъпи войнствено напред. Ръката на Уорън се стрелна, за да го спре, но беше твърде късно. Телохранителите на Жанг реагираха мигновено на заплахата от насилие в присъствието на техния господар След секунди Джеймз лежеше на пода, достатъчно зашеметен, че да се остави краката и ръцете му да бъдат вързани и да бъде претърколен настрани. Нямаше нужда от никакви оръжия — такива бяха древните бойни умения, които владееха мъжете от охраната на Жанг.
Уорън добре знаеше, че не бива да се намесва. В противен случай и той щеше да завърши по същия начин, а трябваше поне да изглежда, че все още владее положението. Освен това помощта на Джеймз не му бе нужна. Грубата сила не можеше да свърши работа срещу хора, обучени да убиват само с голи ръце и крака.
Един поглед към зет му показа, че той идва на себе си — значи не беше сериозно наранен. Уорън умираше да узнае как тези азиатци успяваха да го постигнат — да повалят толкова лесно човек с убийствената сила на Джеймз! Разбира се, трябваше да се признае, че го бяха сварили неподготвен. В противен случай той сигурно би причинил значителни щети… преди все пак да бъде повален.
— Много забавно — каза сухо Уорън, като се обърна пак с лице към Жанг и Ли. — Но може ли сега да се върнем към въпроса?
— Разбира се, капитане. — Ли се усмихна. — Разисквахме освобождаването на момичето — цяло — за сметка на вазата. Ни повече, ни по-малко.
— Не се приема. И преди да продължим да си губим времето, трябва да ви уведомя, че момичето не означава нищо за мен, а вазата — още по-малко; просто една красива антика. По-големият ми брат я цени, но аз не се интересувам толкова от нея. Така че всичко се свежда до това кой какво иска по-силно, нали? Причинете зло на момичето и няма да получите това, което искате. Пуснете я и аз ще ви заведа при вазата. Или това, или нищо.
Налагаше се Ли да се посъвещава с Жанг за това. Без да знае, Уорън беше подкрепил признанието на Ейми, че наистина не я иска, което му даваше сериозно предимство в пазарлъка. Обаче Жанг все още искаше отмъщение. И вазата. Но тъй като той никога не беше докрай почтен с чужденците, можеше да отстъпи сега, а да получи всичко, което искаше, по-късно.
— Можеш да живееш, капитане — каза накрая Ли. — Но момичето ще остане при нас като гаранция, че ще изпълниш твоята част от сделката.
— Вазата е в Америка. Не можете да държите момичето под ключ през цялото време, което ще ми трябва за да отида до там и да се върна. Семейството й има такава власт, че ще ви издирят за няколко дни.
— Да не би по погрешка да си разбрал, че възнамеряваме да те оставим сам да тръгнеш за вазата? — поти Ли, очевидно развеселен от идеята. — Не, капитане всички ще пътешестваме с нашия кораб, включително и момичето. Можеш да я върнеш на семейството й след като изпълниш своята част от сделката.
— Вие сте луди, ако си мислите, че ще бъда тикнат в един и същ кораб с тази… тази жена.
— Ако не, тя ще умре. Край на дискусиите. Както и казваш — или това, или нищо.
Уорън скръцна със зъби. Беше изиграл картите си, но докато Ейми бе във властта на Жанг, китаецът все още държеше печелившия коз.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Джорджина започна да се притеснява, когато пред „Олбъни“ запристигаха карета след карета, не много след като Уорън и Джеймз бяха влезли вътре. Това не би предизвикало безпокойството й, ако портиерът не ги насочваше към един мъж, който изглежда беше китаец. Скоро се появиха още китайци и започнаха да товарят каретите със сандъци и багаж. Тяхната припряност стана повод за още по-силно притеснение, или в случая с Джорджина — направо за паника, тъй като през главата й започнаха да преминават най-ужасни
