Ето значи какво го глождеше. Тя му се усмихна закачливо.
— Бях ти казала.
— Знаеш какво смятах аз.
— Да, и беше твърде грозно от твоя страна да ме очерняш така. Но никога не съм ти се сърдила за това, нали?
— По-добре да беше, по дяволите.
Погледът й бавно се плъзна надолу по стройното му тяло, за да се спре върху прекрасната гледка на отново разбудената му мъжественост. Ейми изви черната си вежда, без да успее да сдържи усмивката, която той намираше за вироглава.
— Сигурен ли си в това?
Уорън изрева в безсилен гняв. В момента нямаше как да скрие нищо от нея. За миг Ейми го съжали, но всъщност бе доволна, защото най-много от всичко искаше той да се върне в леглото колкото може по-скоро, за да опознае по-добре това негово величествено тяло.
— Признавам, че се надявах това да доведе до подобрение на нашите отношения, но щом искаш да сме само любовници, така да бъде.
Думите й не доведоха до очаквания резултат. Уорън изобщо не почувства облекчение. Вместо това отново се нахвърли върху нея:
— По дяволите, кога ще започнеш да се държиш нормално?
— Кога ти ще осъзнаеш, че се държа нормално… за мен?
Тя се протегна греховно изкусително под жадния му поглед. Дали е в кръвта й? — запита се Уорън. Как така успяваше да направи най-точните движения, да каже най-точните думи, след като на практика нямаше никакъв опит в тези неща? И как би могъл да й устои, когато тя лежеше на неговото легло гола, и преднамерено възбуждаше желанието му да я люби отново? Нямаше как.
Той падна на колене до нея. Ръцете му се устремиха право към тези островърхи гърди, които го подмамваха. Тялото й се изви като дъга под дланите му, от дълбините на гърлото й се изтръгна мъркащ звук на удоволствие, единият й крак се вдигна, за да се спусне чувствено на гърба му. Уорън затвори очи, за да я опознае само с тялото си, а и защото тя бе толкова красива в безсрамната си голота, че ако я гледаше, би полудял.
Гладка като коприна, толкова крехка, толкова женствена Това не беше дете. Очите му се отвориха, за да се взрат в тъмния мъх между нейните бедра, в щедрата извивка на хълбоците й, в заоблената зрялост на гърдите й, в насладата, изписана на лицето й, докато го гледаше как я наблюдава…
Беше използвал възрастта й като извинение, за да остане настрана от нея. Но това наистина не бе нищо повече от извинение, което вече със сигурност не беше валидно. И все пак не можеше да се отрече, че през цялото време и при цялото си предизвикателно поведение, тя е била целомъдрена. И никога не се бе опитвала кой знае колко упорито да го убеди в тази крещяща истина, нали?
Пръстите на Уорън се плъзнаха към огнената паст между бедрата й, докато самият той се наведе до устните й, за да каже:
— След това ще те набия, задето ме измами.
— Не съм…
— Млъкни, Ейми. Първо ще те любя така, както се полага на едно толкова непорочно създание като теб.
Целувката му прекъсна нейната въздишка. Но Ейми ни най-малко не се интересуваше от това какво ще стане после. Знаеше само, че тя щеше да го обича до края на живота си заради стаената у него нежност, която той бе на път да й разкрие.
Ейми не можеше да спре да докосва Уорън и да го обсипва с ласки. Удивителното бе в това, че той й позволяваше да го прави, въпреки че вече беше напълно изтощен и вероятно би искал да заспи. Самата тя не бе ни най-малко уморена, а и как би могла, след всичко, което беше преживяла тази нощ?
Бе излязла права в увереността си, че когато се люби а него, нещата ще се променят. Сега връзката им щеше да започне отначало, вече беше започнала. Това все още не означаваше брак, но впоследствие щеше да се стигне дотам. Ейми бе убедена, че ще стане точно така. А междувременно Уорън щеше толкова да свикне да се люби нея, че нямаше да може да живее, без да го прави, щеше да се погрижи за това.
Преди известно време се бе появил Тайши, за да я отведе обратно в каютата й, но Ейми не бе помръднала от мястото си, нито пък Уорън я беше пуснал да стане от сламеника. Всъщност той бе хвърлил към Тайши толкова заплашителен поглед, че дребосъкът просто бе излязъл заднешком от стаята, заключвайки ги отново вътре. Ейми бе избухнала в кикот, продължил цели пет минути. Накрая Уорън я беше принудил да млъкне, като отново я бе целунал. Сега тя реши да полюбопитства.
— Би ли ми казал какво правиш на този кораб?
— Бих могъл да задам същия въпрос на теб.
— Канех се да прелъстя мъжа, когото обожавам, но никой не си беше направил труда да ми каже, че се е преместил.
— В това няма нищо забавно, Ейми.
— Истината рядко е забавна — отвърна тя сухо. — И така, какво е твоето обяснение?
— Чичото на девойката настоя да я спася от опасността, в която сметна, че аз съм я въвлякъл.
Ейми въздъхна.
— Трябваше да се досетя, че чичо Джеймз има пръст във всичко това. Предполагам, че ти дължа извинение.
— Не, не ми дължиш — отвърна той, чувствайки се виновен, задето я бе накарал да смята, че това е била единствената причина. Но не призна истината.
— Много ли си разстроен, че трябва да им предадеш тази прословута ваза?
— Ако се бе случило преди време, може би щях да бъда. Но сега това изобщо не ми се вижда толкова важно.
— И с това всичко ще приключи?
— Боя се, че не. Те ще ни убият веднага, щом получат вазата.
Ейми се надигна изненадано, за да го погледне.
— Наистина ли мислиш така?
— Да.
— Е, няма да е много благородно от тяхна страна, нали?
Той я придърпа обратно към гърдите си.
— Не се ли страхуваш?
— Сигурна съм, че ще се страхувам, когато му дойде времето, но когато съм уплашена, не мога да мисля, така че засега предпочитам да оставя страха настрана.
Уорън я притисна към себе си, за да й покаже колко се радва, че тя не пищи и не плаче заради нещо, което и без това не може да бъде избегнато.
Но след миг в главата на Ейми се породи подозрение.
— Надявам се няма да ми кажеш, че най-сетне си се предал и си ми позволил да те прелъстя само защото знаеш, че не ти остава много да живееш?
— Не ти ме прелъсти. Аз ти се нахвърлих.
— Глупости. Това беше добре планирано прелъстяване… е, всъщност, не съвсем добре, защото не мислех наистина, че ще се добера до каютата ти… И отговори на въпроса ми.
— Нямам никакво намерение да умирам скоро. Това стига ли ти?
— Как смяташ да се измъкнеш?
— Единственото ми оръжие е вазата — обясни той. Така че трябва да измисля начин да им я предам и въпреки това да им попреча да ни убият.
— Измислил ли си го вече?
— Още не.
— Жанг твърди че си откраднал вазата — отбеляза тя почти небрежно.
— Той е лъжец — ядосано отговори Уорън. — Това копеле я заложи срещу моя кораб в една игра на комар. И загуби, но това не влизаше в плановете му. Още същата нощ се опита да ме убие, за да си върне вазата.
