Преди няколко дни Ейми се бе предала и бе опитала да говори с него; всъщност направо го беше умолявала да й отговори. Но тя не знаеше, че не я е чул, защото това се бе случило в деня, в който Жанг беше решил да се позабавлява, като погледа бойните занимания на Уорън. Тайши бе майстор в отбранителното изкуство и тъкмо затова го бяха избрали да се грижи и да пази затворниците. Но нападателните му умения бяха посредствени.
За сметка на това мъжете от личната охрана на Жанг бяха експерти и в защита, и в нападение, и Жанг бе решил, че ще бъде забавно един от тях да постави на изпитание способностите на Уорън. Синините и отоците по тялото на Уорън все още свидетелстваха за неприятното преживяване. Но чудно, в момента не чувстваше никаква болка.
— Когато удрях по стената преди няколко дни…
— Не съм бил тук, за да те чуя, Ейми.
— Не си бил тук? — След като се бе направила на истинска глупачка през онази вечер, тя се почувства щастлива, че никой освен нея самата не е разбрал това. — Е, сега вече няма значение. Всъщност дори се радвам, защото именно твоето мълчание ме накара най-сетне да се ядосам. Така се говори хиляди пъти по- добре, отколкото през стената.
— Не е по-добре, по дяволите. Ейми, искам да се обърнеш, да потропаш на тази врата и да изчезнеш от тук. Веднага!
— Но аз току-що дойдох…
— Ейми — сряза я предупредително той.
— И още не сме поговорили…
— Ейми!
— Не!
Думата падна помежду им като хвърлена ръкавица — предизвикателство за Уорън да накара Ейми да му се подчини… ако може. Но дързостта на Ейми бе случила неподходящо време, за да се прояви отново.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Уорън се запъти към Ейми с твърдото намерение да я преметне през коляно и да я напердаши. Тя прочете решимостта в очите му, в разгневеното му изражение. Но не се опита да избяга — и без това каютата бе прекалено тясна — нито пък да го разубеди. Остана закована на мястото си с отчаяната надежда, че той няма да го стори.
Това, което последва, наистина приличаше на посегателство спрямо Ейми, но посегателство, което я направи щастлива. Едно докосване — и Уорън вече я държеше прегръдките си, вместо да я удря. Все пак тялото й сигурно щеше да пострада в крайна сметка — толкова силно стискаха ръцете му. А устните му… о, господи, той бе обезумял от страст, не можеше да се контролира! Ейми нямаше защо да се бои. Толкова силен копнеж тя не беше очаквала, не би могла да овладее. Но и за нищо на света не би го възпряла.
На два пъти Уорън я отблъсна от себе си с все по-гневно изражение. Но на лицето му вече се четяха и колебание, и болка, и най-вече — страст. И двата пъти Ейми се изпълни с ужас, а и с ярост, задето той продължаваше да се съпротивлява срещу онова, което според нея бе неизбежно. Но и двата пъти Уорън само изстена и пак я сграбчи, и устните му отново изгаряха от жажда, и Ейми отново ликуваше. Най-сетне, след толкова дълго време и след толкова много съмнения, този упорит мъж щеше бъде неин.
— Господи, мисля, че и двамата ще бъдем изпепелени още преди въобще да сме стигнали до леглото.
Искаше й се да се разсмее от щастие, но това бе невъзможно, защото Уорън отново я целуваше; езикът му проникваше все по-надълбоко и всичко, което Ейми можеше да стори, бе да устои на този натиск и да се втурне във вихъра на страстта. Но думите му показваха, че вече се е предал. Дали това решение беше взето доброволно, или Уорън просто не беше в състояние повече да се съпротивлява, бе въпрос, който изобщо не занимаваше Ейми.
Все пак успяха някак си да се доберат до сламеника, сврян в ъгъла на стаята. Не беше кой знае колко широк, но те не възнамеряваха да спят върху него, нито да лежат отделени един от друг. А и Ейми не носеше рокля, която да затруднява нейните движения. Този път бедрата й можеха да се разтворят, за да приемат тялото му там, където най-силно го желаеше. Усещането, изпитано последния път, когато той бе лежал върху нея по същия начин, отново оживя, за да я изпълни с удивление и възбуда.
Той не можеше да спре да я целува, в невероятната си жажда да усеща вкуса й. Тя не можеше да спре да го докосва, в невероятната си жажда да почувства кожата му, а и своята. Скоро обаче това не им беше достатъчно. Както и преди, когато Уорън я бе съборил върху оня черен коларски път и я бе влудил с движенията на телата им, Ейми знаеше, че има и още, и нямаше търпение да разбере всичко докрай.
Налагаше се да му каже това с тялото си, защото той не й даваше възможност дори да диша, камо ли да говори. Но Ейми не бе сигурна как точно би могла да обясни без думи желанието си, затова просто вкопчи ръце в хълбоците му и се надигна, за да срещне тялото му.
Със сигурност бе му причинила болка, защото от гърдите му се изтръгна силен стон. Но внезапно ръката му се озова помежду им. Слава богу, памучният колан на туниката й не бе стегнат във възел, така че беше отвързан без усилие, също както и връвта на панталоните й. След секунди дрехите на Ейми бяха захвърлени настрана, срязаните панталони на Уорън — просто смъкнати надолу, и с един свиреп тласък той проникна в нея.
Болката не беше страшна. Тялото на Ейми бе подготвено за нея и копнееше да я почувства. Все пак за миг тя изтръпна. Уорън очевидно също го забеляза, защото се надигна и я погледна с нескрита изненада.
Ейми се уплаши, че ще я остави точно когато вече бе започнала да привиква към непознатото усещане за топлина и пълнота дълбоко вътре в себе си.
— Не мисли, просто чувствай — прошепна тя, като го притегли отново и го целуна с цялата страст, на която бе способна.
Миг по-късно той се подчини и присъедини езика към нейния еротичен танц. Едната му ръка се зарови косата й, другата се спусна надолу, за да увие краката около тялото му и да я повдигне. Така той проникна още по-дълбоко, запалвайки трескав огън в двама им.
Изживяването бе по-вълнуващо, отколкото изобщо си беше представяла. Бе ураган от извънмерно удоволствие океан от неизпитвано блаженство. И Уорън беше там нея, прегръщаше я, изпитваше същите чувства като нея, нежно я направляваше.
— О, господи, господи, господи! — мълвеше той, притиснал устни до шията й.
Тя самата не би могла да изрази усещанията си по-добре от това.
— Все пак аз няма да се оженя за теб.
Ейми вдигна глава от гърдите на Уорън, за да го погледне. От известно време насам той лежеше безмълвен, но тя знаеше, че размишлява и се измъчва заради онова, което бяха направили. Но не беше я отблъснал настрана, напротив — държеше я здраво в прегръдките си и тя бе достатъчно доволна от това, за да запази мълчание.
Явно обаче размисълът беше заличил доброто у него, защото думите му, а и тонът, с който бяха изречени, отново й обявяваха война. Ейми нямаше настроение да се подчинява.
— Защо ли това не ме изненадва? — бе единственото, което отвърна тя.
— Затова го направи, нали? — каза Уорън обвинително — За да ме накараш да се оженя за теб?
— Правихме любов, защото и двамата го искахме.
— Това не беше правене на любов; беше секс.
Прииска й се да го удари, но вместо това само му усмихна и каза:
— Добре. Ти си правел секс, а аз правех любов. — Без да откъсва очи от неговите, тя прокара език около зърно на гърдата му.
Уорън светкавично скочи на крака. Ейми почти се изсмя. Човекът определено бе в беда, след като тя можеше да прави такива неща, а тя наистина можеше. Нямаше намерение да го оставя повече да я държи на разстояние от себе си.
Но той все още се мъчеше да запази нещата такива каквито са били.
— Мътните да го вземат, Ейми, ти беше девствена!
