надяваше, че това ще го подлуди.
Раздразнението й се изля върху Тайши, когато той се появи с още ориз и зеленчуци за закуска.
— Пак ли? Смятам, че вече е време да отсечеш ръката на вашия готвач. Той трябва да е най-лишеният от въображение човек на света.
— Много хранително това — увери я Тайши. — Слага месо на кости, страхотно.
— Точно това, което винаги съм желала — отговори тя сухо. — И не бързай да си тръгваш — добави тя, когато той започна да отстъпва към вратата. — Преди отново да изчезнеш, кажи ми как господарят Жанг успя да го хване.
— Кого?
— Не се прави, че не разбираш. Човекът зад съседната врата. Другият, на когото носиш храна. Този, който те помоли да не ми казваш къде е. Него.
Тайши й се ухили.
— Говориш толкова много, за да кажеш толкова малко. Това английска черта ли, миси, или и американска капитани го правят?
— Какво ще кажеш първо да отговориш на въпроса ми?
Той сви рамене.
— Никой не казал на Тайши за капитана. Само казали да храни и грижи. Трябва попиташ него, миси.
— Непременно. Доведи го тук.
Той се подсмихна и поклати глава.
— Ти смешен,лейди. Ти чу той не иска говори с тебе. Заповядано да го прави щастлив, а да види тебе няма направи него щастлив, мисли Тайши.
— Значи неговото щастие има предимство пред моето, така ли? — Раздразнението й определено растеше. — Сигурно защото е единственият, който знае къде е тази проклета ваза. Чувал ли си за вазата?
— Всички знае за ваза, миси. Принадлежи на Императора, не на господаря Ятсен. Господар Ятсен в страхотна беда, ако не я върне.
Ейми се чудеше дали Уорън знае това, но нямаше как да го попита, щом отказваше да говори с нея.
— Предполагам, на никого не му е хрумвало, че Уорън е много несговорчив човек и че сега е сговорчив само заради мен. Е, какво мислиш, че ще стане, ако ме няма? Колко сговорчив би бил тогава, според теб?
— Къде ще отиваш, миси?
— Ще измисля нещо — каза тя нетърпеливо и като видя, че той ни най-малко не е впечатлен от възможностите й, добави: — В момента това няма значение. Но що се отнася до отказа му да ме види, трябва да знаеш, че капитанът просто е твърдоглав. Имахме малка кавга, това е всичко — излъга нагло тя, тъй като нищо друго нямаше да свърши работа. — Сигурна съм, че знаеш как е. Той мисли, че няма да му простя и затова не иска да ме вижда. Но аз вече съм му простила. Просто ми трябва възможност да го убедя в това, но как бих могла, щом не ми разрешавате да го видя?
Той отново поклати глава, за да покаже, че не й вярва. Е, все пак опитът не беше лош и може би ако се придържаше към тази история, щеше в края на краищата да го убеди. Междувременно беше твърде разстроена от неуспеха, за да продължи да се държи мило с дребосъка.
— След като си толкова много услужлив, Тайши — каза тя саркастично — имам нужда и да си сменя дрехите, а и една четка за коса ще ми е дойде добре. И малко вода за миене, за бога. След като си натоварен да се грижиш за нас, трябва да започнеш да си вършиш работата по-добре. Аз съм заложник, а не затворник и настоявам за малко свеж въздух от време на време. Ще се погрижиш за това, нали?
— Това ще бъде позволено, миси, ще може да ги имаш.
Усети накърненото достойнство в тона му. Значи към неприятните емоции, с които трябваше да се справя, сега се прибавяше и вина. Но Ейми не се извини. Нали в крайна сметка тя беше засегнатата страна, нея държаха затворена против волята й, нея бяха отвели от дома й и я водеха бог знае къде? Къде ли беше скрита тази ваза все пак? В Америка? Хм, Ейми бе казала, че ще иде там, ако това е нужно за спечелването на Уорън,но не беше предполагала, че наистина ще се наложи.
Часовете се нижеха с нарастващо чувство за безсилие у Ейми, което до вечерта пак се превърна в униние Тя отново притисна ухо до преградата, но не можа да чуе нищо, може би защото в този миг Уорън също беше притиснал ухо от другата страна, а дишането и на двамата бе недоловимо. Накрая Ейми не издържа и тихо произнесе: „Уорън“.
Той чу. Челото му се удари в преградата. Стисни зъби. Не можеше да отговори. Това би поставило началото на нещо, което нямаше да е в състояние да спре. Тя ще иска да говори с него всеки ден. Не след дълго пак ще се върне към сексуалните си подмятания или нещо още по-лошо, щом стената скриваше срама й, да това щеше да го побърка.
Но не можеше да понесе тази жаловита нотка в гласа й.
— Ейми — отговори той накрая.
Тя вече се беше отдалечила от преградата, така че не го чу.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Две дълги, мъчителни за Ейми седмици изминаха, без Уорън нито да пожелае да разговаря с нея през преградата, разделяща техните каюти, нито да се съгласи да я види, макар и само за няколко минути. Бяха й дали чифт дрехи, за да смени роклята си — черна туника, която се загръщаше отпред, и панталони, досущ като тези на Тайши, които просто й залепнаха, очертавайки всяка извивка на тялото й. Уви, само Тайши я виждаше облечена в тях, а той не се интересуваше от нея по този начин, така че бе без значение. Дадоха й още и гребен, но понеже нямаше огледало, тя скоро престана да се занимава с косата си и я носеше разпусната или най-много завързана с панделка.
Миналата седмица бяха донесли на Ейми две кофи вода в повече, за да се изкъпе и да изпере дрехите си. Днес отново бе ден за баня. Освен това през ден я извеждаха на палубата за не по-дълго от един час. При тези разходки тя обличаше своята семпла рокля и закопчаваше жакета си плътно догоре. Но никой не й обръщаше кой знае какво внимание. Половината от екипажа се състоеше от китайци и Ейми бе установила, че те я намират за грозна заради кръглите й очи, макар да се възхищаваха от нейната гъста и дълга черна коса. Останалите от екипажа, включително капитанът, бяха португалци и не знаеха и дума английски.
Ейми беше виждала кораба на Уорън, „Нерея“, при последното му идване в Лондон — в деня, когато той бе отплавал обратно за Америка преди толкова много месеци. Корабът, на който пътуваха сега, бе значително по-малък, но тя се радваше на кратките си разходки и ги очакваше с нетърпение. Не заради чистия въздух, а защото всеки път се надяваше да срещне Уорън на палубата. Но това, разбира се, не се случи нито веднъж. Сигурно той бе накарал своя добър приятел Тайши да го предупреждава кога Ейми се намира навън за да не мърда от каютата си през това време.
На практика тя получаваше всичко, каквото поискаше, с изключение на онова, което желаеше най- много. И изглежда нямаше да го получи, каквото и да правеше. Уорън очевидно възнамеряваше да я отбягва през целия път до Америка, да предаде вазата, за да получат свободата си, сетне да качи Ейми на първия кораб обратно за Англия, сама. Този план му осигуряваше безопасност и щеше да запази него и неговия мизерен живот такива, каквито си бяха. А Ейми все още не успяваше да измисли как да промени това; може би трябваше направо да му наговори куп еротични, възбуждащи неща, които евентуално да го подтикнат да разруши преградата между каютите. Но тя нямаше достатъчно опит в тези работи, а и никак не й се искаше да се прави на глупачка, особено пък през някаква си проклета стена.
Колкото до стената — ухото на Ейми сигурно щеше да остане завинаги смачкано от непрекъснатото притискане до нея, за да долови нещо от съседната каюта.Уорън се учеше да се бие по оня смешен начин, по който се биеше Тайши. И много често биваше наказван, но Ейми имаше чувството, че всичко това му доставя удоволствие, докато самата тя въздишаше и хапеше устни при всяко негово стенание.
Днес отново я изведоха на палубата; освен това се изкъпа. Би трябвало да е щастлива или най-малкото доволна при тези обстоятелства. Но вместо това в гърдите й се надигаше ураган, в тон с буреносните облаци които бе видяла да се трупат на хоризонта. И този ураган нямаше да утихне, не и този път.
